Р Е Ш
Е Н И
Е
№…Т 00...150........
гр. Шумен, 20.11.2009г.
Шуменски
районен съд, в
публичното заседание на двадесети октомври , през две хиляди и девета година,
в състав
СЪДИЯ: Зара И.
при секретаря А.П.
като разгледа докладваното от
районният съдия гр.д. № 236
по описа за
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл.75 ЗС , чл.45 , чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД .
Депозирана е искова
молба от ЕТ “*** “ ,
представлявано от С Ж С , ЕГН-**********, седалище и адрес на управление : гр.*** срещу М.Х.И. , ЕГН-********** *** , лично и в
качеството му на законен представител на “***”ООД , седалище и адрес на
управление : гр.*** , БУЛСТАТ
127579626 , и М С.И. , ЕГН-**********,*** , в която посочва , че с Договор за
продажба на общински недвижим имот , вписан в Служба по вписванията при ШРС вх.рег.№4858/31.07.2007г. закупил на търг от Община Шумен ,
общински недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 83510.71.19 , заедно с
изградените върху него сгради , както и сгради и съоръжения – общинска
собственост , представляващи масивна едноетажна сграда с идентификатор
83510.71.30.1 , масивна двуетажна административна сграда с идентификатор
83510.71.30.2 , масивна едноетажна сграда – трафопост с идентификатор 83510.71.30.3 , едноетажна
стопанска сграда с идентификатор 83510.71.30.4 , едноетажна стопанска сграда с
идентификатор 83510.71.30.5 (бивша оранжерия за цветя на БКС в индустриална зона на гр.***, посока Химически завод Панайот
Волов ) , които са построени в поземлен
имот 83510.71.30 , собствеността върху който е била възстановена на
наследниците на М.Х.И. . В резултат на извършена делба между наследниците на М.Х.И.
, поземлен имот 83510.71.30 е бил разделен , като описаните по-горе сгради към
настоящият момент се намират в поземлен имот 83510.71.34 , видно от приложеното
към исковата молба удостоверение , като същият поземлен имот е станал
собственост на лицето М. С.И. . Променени са и идентификационните номера
на сградите както следва : масивна
едноетажна сграда с идентификатор 83510.71.30.1 , масивна двуетажна
административна сграда с идентификатор 83510.71.30.2 , масивна едноетажна
сграда – трафопост с идентификатор
83510.71.30.3 , едноетажна стопанска сграда с идентификатор 83510.71.30.4 ,
едноетажна стопанска сграда с идентификатор 83510.71.30.5 (бивша оранжерия за цветя на БКС в
индустриална зона на гр.Шумен , посока Химически
завод Панайот Волов ) на масивна
едноетажна сграда с идентификатор 83510.71.34.1 , масивна двуетажна
административна сграда с идентификатор 83510.71.34.2 , масивна едноетажна
сграда – трафопост с идентификатор
83510.71.34.3 , едноетажна стопанска сграда с идентификатор 83510.71.34.4 ,
едноетажна стопанска сграда с идентификатор 83510.71.34.5 (бивша оранжерия за цветя на БКС в
индустриална зона на гр.Шумен , посока Химически
завод Панайот Волов ) . С приемно-предавателен протокол от 07.08.2007г. продавача
Община Шумен го въвел във владение на закупеният от него обект , а именно на
земята и сградите описани в цитирания договор , като той започнал да владее и
стопанисва имота необезпокояван от никого , от датата на въвода
до 26.10.2007г. , когато от страна на
ответниците достъпа му до сградата бил изцяло преустановен , като с
придобиването на собствеността на въпросните сгради на договорно основание –
като купувач частен правоприемник , на основание чл.82 от ЗС присъединил към
неговото владение и това на праводателя си – Община
Шумен .Пак на същото основание присъединил и акцесорното право на праводателя си визирано в чл.64 от ЗС , а именно правото да
се ползва от земята на чуждия имот , доколкото това необходимо за ползването на
собствените му сгради , съобразно предназначението им , включително и правото
на безпрепятствен и безвъзмезден достъп до сградите . С договор за наем от
30.07.2007г. М.С.И. , като собственик на земята отдала под наем въпросният
поземлен имот (само земята
, без сградите и съоръженията които са негова собственост ) на фирма „***” ООД . Тя не изпълнила
задължението си да предаде държането на имота , предмет на наемния договор , „***” ООД сезирала ШРС с молба за издаване
на изпълнителен лист за предаване на държането върху имота , за което е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д.№2155/2007г. по описа на
ШРС. На 27.09.2007г. ЧСИ Я.Д , с район на действие ШОС по изпълнително дело №20077740400529 въвежда
във владение „***”ООД и
предава държането на имота на управителя , за което е съставен протокол . С
предаване на държането , поземленият имот върху който са построени сградите ,
управителят на „Елта” ООД сменил катинара на
порталната врата откъдето се осъществявал единственият достъп до поземленият
имот и до построените в него сгради – негова собственост и започнал да му
създава проблеми във връзка с ползването на собствените му сгради и
съоръженията намиращи се в поземления имот 83510.71.34. Въпреки , че първоначално
му дал ключ от сменения катинар , същият нееднократно му заявявал , че няма
право да влиза и да ползва собствените си сгради . Предупреждавал го да не
вкарва автомобили до сградите , въпреки , че една част от тях представляват
именно гаражни клетки и до същите има обособени асфалтови пътища и асфалтови
площадки за тази цел , като асфалтовите площадки представляват прилежащи части
от земята обслужващи сградите .Отговорил му , че е закупил сградите от община
Шумен и е техен собственик на законно основание и че съгласно чл.64 от ЗС ,
като собственик на постройка има право да ползва земята , доколкото това е
необходимо за използването на постройката според нейното предназначение .Независимо
от горното , на 26.10.2007г. той отново сменил катинара на порталната врата от
която се влиза в имота , без да му даде ключ , с което преустановил изцяло
достъпа му до собствените му сгради . Това наложило да му отправи нотариална
покана , с която да го покани лично и като управител и законен представител на
наемателя „***” ООД да
му предостави нов ключ от катинара на порталната врата , което обаче не било
сторено . На 08.11.2007г. изпратил двама свои служители , с оглед настъпващият зимен сезон да зазимят
ВиК инсталацията на сградите , което довело до там , че М.И. извикал патрул на
РДВР , който със сила да извади работниците му от собствените му сгради . При
възникналия спор ответника М.И. , чрез адвоката си се обадил по телефона на
собственика на имота М. И. , която заявила категоричното си становище
ищецът да не бъде допускан в имота . Съгласно чл.64 от ЗС като собственик но
постройки намиращи се в чужд имот има право да се ползва от тях , доколкото
това е необходимо за използването на постройката . Това право представлявало квазивладение , което на общо основание подлежи на защита
при нарушаването му , по реда на чл.75 от ЗС. На следващо място , т.к. е лишен от владението на сградите си , счита , че е
лишен от ползите от собствените му сгради . На 01.11.2007г. отправил покана до
ответника М.Х.И. , с която го канел да се яви в 14,00 часа в деня на връчване
на нотариалната покана за да му предаде ключ от входната врата на имота , като
при неявяване го поканил до му заплаща сумата от 2 000 лева месечно , като
обезщетение за това , че е лишен от ползите от собствените му сгради . Съобразно
изложеното моли да бъде постановено решение , по силата на което ответниците да
бъдат осъдени да прекратят нарушенията на владението върху описаните по-горе
сгради , като преустановят създаването на препятствия за влизане в сградите и
ограничаване на достъпа му до тях , да отстранят поставените катинари или заключващи
системи , възпрепятстващи достъпа му през порталния вход до изградените
асфалтови пътища и площадки служещи за преминаване и обслужващи собствените му
сгради съобразно предназначението на всяка една от тях , както и самите сгради
и или да му предадат ключове от същите за да има както той , така и неговите
работници , служители и посетители свободен достъп до сградите и обслужващите ги асфалтови пътища и площадки
съгласно нормите на ЗУТ и наредбите за прилагането му , да не създават каквито
и да било пречки за упражняване на законовото му право дадено от чл.64 от ЗС да
ползва земята , включена в поземлен имот
с идентификатор 83510.71.34, като той , неговите работници и служители и
посетители – трети лица да преминават безпрепятствено и безвъзмездно през имота
и ползват изградените в него за целта асфалтови пътища и площадки обслужващи
собствените му сгради , съобразно тяхното предназначение . Ответникът М.Х.И. , ЕГН-********** ***
, действащ лично и като законен представител на “***”ООД да бъде осъден за му заплати
сумата от 6 000 лева , като обезщетение за нанесени вреди , изразяващи се
в пропуснати ползи , за това , че го е лишил от ползването на сградите , негова
собственост , считано от 07.11.2007г. до
датата на подаване на исковата молба , ведно със законната лихва върху всяка
неплатена месечна вноска , от датата на изискуемостта до датата на подаване на
исковата молба , в размер на 20 лева , за периода от датата на изискуемостта ,
до датата на завеждане на исковата молба , или общо в размер на 140 лева ,
както и законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата
молба , до окончателното плащане на сумата и направените деловодни разноски . С
допълнителна молба в хода на делото е извършено уточнение на петитума на иска за непозволено увреждане по отношение на
пасивната процисуално-правна легитимация , както следва : ищецът претендира ответникът
М.И. , като физическо лице да бъде осъден да му заплати посочените по-горе суми
, евентуално ако съдът приеме , че е
действал като представител на ЮЛ “***” ООД , последното да бъде осъдено да заплати исковите
суми .
Ответникът М.Х.И. , действащ лично , заявява , че исковете са
неоснователни , същото становище изразява и като законен представител на “***”ООД .
Ответникът М С.И. ,
не се явява и не взема становище по исковете .
Съдът като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства , прие за установено от фактическа и правна страна
следното :
По иска с правно основание чл.75 от ЗС
На първо място е необходимо да се
изложат съображенията на съда относно правната квалификация на исковете , т.к. е налице спор в тази насока . Ответникът М.Х.И. твърди , че претенциите , квалифицирани от ищеца като такива с правно
основание чл.75 от ЗС по същество представляват искове с правно основание
чл.109 от ЗС . При анализ на съдържанието на исковата молба действително се
установява , че ответникът заявява , че е собственик на имотите по отношение ,
на които е извършено нарушението . Също
, обосновавайки правото си на ползване на чужд имот , в който са построени
сградите му , изтъква аргументи , че
притежава квазивладение . Последното обаче не
препятства възможността , въпреки , че
твърди че е суперфициарен собственик да предпочете посесорния път за защита на нарушените си права . Изхождайки
от обстоятелствената част и петитума на исковата
молба , не може да се направи извод , че ищецът претендира да бъде разрешен
спор за собственост , или че е предявен иск по чл.64 от ЗС поради което съдът намира , че е сезиран с искове с правно основание
чл.75 от ЗС . При това положение , съобразно разпоредбата на чл.294 ал.2 от ГПК
(отм.) предмет на доказване в
настоящото производство е факта на владението и на извършеното нарушение .
С текста на чл.75 от ЗС са
конкретизирани материално-правните и процесуалните
предпоставки , обуславящи възможността владелеца да упражни успешно посесорния иск , а именно да е предявен в шестмесечен срок
от нарушението и владението да е продължило непрекъснато повече от шест месеца
. Първото от посочените обстоятелства е относимо към допустимоста на иска , законът е установил шестмесечен
преклузивен срок , в който владелецът има право да търси съдебна защита на
нарушеното владение . В правната теория е утвърдено становището , че когато се
касае за повтарящи се нарушения , срокът тече от последното . В настоящия случай ищецът твърди , че на 08.11.2007г. е
извършено последното действие , препятстващо възможността му да осъществява
фактическа власт върху процесния имот . Тези твърдения съдът намира за
доказани от показанията на св.М.П и В.З . Съобразно изложеното съдът намира , че
предявеният иск е процесуално допустим и няма пречка за разглеждането му по
същество .
Като материално-правна
предпоставка за владелческата защита , разпоредбата на чл.75 от ЗС предвижда
ищецът да докаже , че владението е
продължило непрекъснато , повече от шест месеца .По делото е представен Договор
за продажба на общински недвижим имот , вписан в СП при ШРС с вх.рег.№4858/21.07.2007г. , по силата на който ищецът е
придобил от Община Шумен процесните сгради ,
индивидуализирани с идентификационни №№ 83510.71.30.1 , 83510.71.30.2 , 83510.71.30.3 , 83510.71.30.4 , 83510.71.30.5. Съгласно удостоверение за
идентичност изх.№10-27-3329/14.08.2007г. на АК/СК гр.Шумен , същите впоследствие са придобили идентификационни
№№ 83510.71.34.1 , 83510.71.34.2 , 83510.71.34.3 , 83510.71.34.4 ,
83510.71.34.5 . След подписване на
договора , от страните е съставен и Приемно-предавателен протокол , в който е обективирано предаването на владението върху сградите . От
датата на подписване на посочените документи , когато ищецът е започнал на
упражнява фактическа власт върху сградите до датата на извършване на твърдяното
нарушение на владението са изтекли около
три месеца , т.е. срок който не покрива посочената по-горе хипотеза . Ищецът
твърди , че съгласно разпоредбата на чл. 82 от ЗС може да присъедини към своето владение и владението на праводателя
си , с което да се изпълни условието за реализиране на защитата по чл.75 от
ЗС. Съдът споделя горното становище , такова е възприето и в правната доктрина
и съдебна практика . Като взе предвид посоченото , както и обстоятелството , че
съгласно представения Акт за частна общинска собственост №0197/21.05.1998г. ,
който има декларативно действие по отношение на третите лица , считано от
датата на съставянето му , сградите са
собственост на Община Шумен и при липса на доказателства в обратния
смисъл , приема че били в нейно владение
. С присъединяването на владението на праводателя –
Община Шумен , за ищеца е възникнало право да търси съдебна защита на
владението , като фактическо отношение .
Следващото изискване на чл.75 от
ЗС е владението да е продължило непрекъснато . В тази насока действа
презумпцията по чл.83 от ЗС , която не е оборена в процеса , поради което съдът
намира , за доказано , че владението не е било прекъсвано .
Ищецът твърди , че предмет на
защита е и т.нар. „квазивладение”
, а именно правото да ползва чужд имот , предвидено от разпоредбата на чл.64 от
ЗС .Съдът намира , че няма пречки предмет на защита да бъде и нарушено владение
в посочената от ищеца хипотеза , но не по посочените от него съображения .
Както беше коментирано по-горе , в
рамките на провизионната защита на иска по чл.75 от
ЗС законодателят не отдава правно значение кому принадлежи правото на собственост
, съответно правото на суперфициарния собственик да
ползва чужд имот . В този смисъл правото по чл.64 от ЗС не дава предимство на
ищеца и т.к. е избрал посесорния
иск , той трябва да докаже , че е осъществявал фактическо господство върху
чуждия имот , при условията на чл.75 от ЗС . В настоящия случай не са налице
доказателства в подобен смисъл . С придобиване на сградите ищецът е започнал да
ги владее , такова е било и фактическото положение относно визираните от него „
асфалтови пътища и площадки “, по
отношение на които претендира да бъдат преустановения действията съставляващи
нарушение на владението . В този смисъл неотносими са
възраженията на ответника М.Х.И. свързани с предназначението на
сградите собственост на ищеца и следващия от това обем на правото му да ползва
чужд имот , т.к. няма пречка в настоящия процес
да се търси съдебна защита на нарушено
владение върху чужд имот , без да е необходимо фактическата власт да се
осъществява на правно основание .От друга страна , по делото са налице
доказателства , че ищецът е ползвал тази част от чуждия имот , но това владение
както беше посочено по-горе е за период по малък от шест месеца . За разлика
от процесните
сгради , в този случай не може да се приеме за доказано , че праводателят му е ползвал същата част от чуждия имот .
Вероятно Община Шумен също е ползвала “асфалтовите пътища и площадки “ , т.к. това е най -подходящата възможност за достъп до процесните сгради ,
но това обстоятелство не е установено в условията на пълно и главно доказване
от ищеца . В цитирания АОбС е отразено , че с Решение
на ШРС от 07.04.1997г. по гр.д.№550/1995г. и Решение
на ШРС от 24.03.2004г. по гр.д.№2260/2003г. е
възстановено правото на собственост на наследниците на М Х.И. , върху
поземления имот , където са разположени процесните
сгради , т.е. Община Шумен се е превърнала в техен суперфициарен
собственик . След описаната промяна , липсват доказателства за доброволно или
съдебно уреждане на възможността собственикът на сградите да ползва земята , в
конкретни параметри и обем . При това положение не може да се направи
категоричен извод в тази насока . Съобразно изложеното съдът намира , че искът
в тази част , а именно за преустановяване на действия , с които препятстват
достъпа му до изградените в поземлен имот в гр.Шумен
, с идентификационен №83510.71.34 , асфалтови пътища и площадки , както и свободен достъп до тях, да не създават каквито и да било пречки
за упражняване на законовото му право дадено от чл.64 от ЗС да ползва земята , включена в поземлен имот с
идентификатор 83510.71.34, като той , неговите работници и служители и
посетители – трети лица да преминават безпрепятствено и безвъзмездно през имота
и ползват изградените в него за целта асфалтови пътища и площадки обслужващи
собствените му сгради , съобразно тяхното предназначение се явява недопустим и
следва да бъде прекратен .
Относно релевираните
от ищеца конкретни нарушения по отношение на владението на собствените му
сгради , съдът намира , че са налице доказателства , че същите са осъществени .
По искане на ищеца са разпитани като
свидетели лицата св.М.П и В.З , които непротиворечиво
заявяват , че единственият достъп до сградите на ищеца е през т.нар “портална врата “ , на която М.И. *** 2007г. е
поставил собствен катинар , от който не е връчил ключове на ищеца , в резултат
на което влизането в поземленият имот , както и сградите е станало невъзможно .
Относно обстоятелството , че имотът има единствен вход , така както е описан от
свидетелите се съдържат данни и в
заключението на ВЛ по СТЕ , .Следва да се посочи , че в съдебната
практика трайно е застъпено становището , че лишаването от владение
може да се изрази в две форми – установяване на своя фактическа власт на
нарушителя или извършване на действия , с които осуетява възможността молителя
да осъществява такова фактическо господство , т.е. настоящия случай попада във
втората от описаните хипотези .
На последно място следва да се
изложат съображенията на съда относно пасивната материално-правна
легитимация в спора за нарушено владение . Ищецът е насочил иска си срещу
юридическото лице “***” ООД , неговия законен представител , като
физическо лице и собственикът на земята М. С.И..Няма пречка искът по чл.75 от ЗС да се
предяви срещу държателя и собственика ,
като обикновени другари . В настоящия случай , видно от нотариален акт №122 , том ІІІ , рег.№6805 , дело №444/2007г. на Нотариус рег.№024 на НК с район на действие ШРС и Договор за наем с нотариална заверка на подписите рег.№1900/30.07.2007г. на Нотариус рег.№409
на НК , с район на действие БРС това са първият
и третият ответници , като съдът намира
че спрямо тях исковете се явяват основателни .
От всички доказателства по делото
и по конкретно показанията на цитираните по-горе св.М.П
и В.З , съдът приема за доказано , че при извършване на
действията съставляващи нарушения на владението М.Х.И. е действал от името и за сметка на ответното
дружество “***” ООД .Предвид горното
исковете по чл.75 от ЗС се явяват основателни по отношение на тях и следва да се уважат като такива и да се
отхвърлят по отношение на ответника М.Х.И. .
По предявените искове по чл.45 от ЗЗД и чл.49 от ЗЗД .
За
ангажиране на отговорността за непозволено увреждане ищецът е необходимо да
докаже , че ответникът е извършил противоправно деяние , от което са причинени
вреди , в настоящия случай пропуснати ползи
, като само вината на деликвента , съгласно
разпоредбата на чл.45 ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното .
Съдът по необходимост е коментирал обстоятелството , че са извършени действия ,
с които е нарушил защитени от закона права (фактическо състояние ). В този смисъл налице
е първият елемент от състава на чл.45 от ЗЗД – противоправно деяние , извършено
чрез действия . Съществен в случая е въпросът и относно установяване на деликвента
, стойността на вредите и установяването
на причинна връзка между тях и деянието . Както беше посочено по-горе ищецът е
насочил претенцията за обезщетение срещу
М.Х.И. - лично , а в условията на евентуалност спрямо ЮЛ
което представлява “***” ООД . При излагане на мотивите относно иска по
чл.75 от ЗС съдът е заявил становище ,
че нарушението е извършено от лицето М.Х.И. , действащо като представител на юридическото
лице “***”ООД . Независимо от горното , намира , че деликтно отговорен е първият ответник . При това положение
, на пръв поглед се получава противоречие , а именно , владението е нарушено от
лице , което действа като представител на търговско дружество , а претецията за обезвреда от
непозволеното увреждане е насочена към физическото лице . Съдът намира , че
правилно ищецът се стреми да ангажира отговорността по чл.45 от ЗЗД на първият
ответник . Юридическите лица отговарят
за причинени деликти
, единствено в условията на чл.49 от ЗЗД .Поради обстоятелството , че в
настоящият случай не може да се възприеме че , М.И. , който е Управител , респективно законен
представител на ответното дружество е лице , на което е възложена някаква работа , по смисъла на цитираната
разпоредба , както и че деянието не е
извършено от вещ , следва изводът , че деликвента е физическото лице , сплямо
когото искът се явява доказан по основание . В този смисъл , доколкото
претенцията спрямо ЮЛ е заявено в условията на евентуалност , съдът не дължи
произнасяне по нея.
Ищецът
претендира , че обезщетението се изразява в пропуснати ползи , които той счита
, че са в размер на “гражданските плодове” (наем) относно собствените му сгради
. По общо правило размерът на вредата, изразяваща се
в пропусната полза - неосъществено
увеличаване на имуществото следва да бъде установена , но доколкото претендираното обезщетение е в размер на среднопазарният наем , т.е. в размер на нереализираните “граждански
плодове” , се приема , че това е
минималното закономерното следствие от
противоправното поведение . Достатъчно е да се установи , че обектите са годни
за ползване , а това се доказва от заключението по СТЕ за да се приеме , че е
съществувала възможност имуществото на ищеца да се увеличи . Относно точния
размер на пропуснатите ползи е назначена ССЕ , според която наемът , за
аналогични обекти е както следва : за периода от 07.11.2007г. до края на
м.11.2007г. – 1320 лева , за месец 12.2007г. – 1 650 лева , 01.01.2008г.
до датата на завеждане на исковата молба 28.01.2008г. – 1 490 лева , или в
общ размер за претендирания период в размер на 4 460 лева . Съдът
възприема заключението на ВЛ като обективно и компетентно дадено , поради което
намира , че искът по чл.45 от ЗЗД се явява основателен до размера на сумата от
4 460 лева , за разликата до пълния
предявен размер от 6 000 следва да се отхвърли като неоснователен .
Относно акцесорната претенция по
чл.86 от ЗЗД , като взе предвид основателността на главния иск , разпоредбата
на чл.84 ал.3 от ЗЗД , според която при задължения произтичащи от непозволено
увреждане , длъжникът се смята в забава и без покана и заключението по ССЕ ,
намира , че искът се явява основателен до размера на сумата от 52,30 лева , за
разликата до пълния предявен размер от 140 лева , следва да се отхвърли .
На основание чл.64 ал.1 от ГПК (отм. ) първият е третият ответници следва да заплатят на
ищеца извършените разноски по иска с правно основание чл.75 ЗС в размер на 828,28 лева
На основание чл.64 ал.1 от ГПК (отм. ) вторият ответник следва да
заплати на ищеца извършените деловодни разноски ,
съразмерно на уважените искове по чл.45 и чл.86 ал.1 от ЗЗД , в размер на 540,97 лева .
На основание чл.64 ал.2 от ГПК (отм. ) ищецът следва да заплати на
вторият ответник деловодни разноски съобразно отхвърленият спрямо него иск по
чл.75 от ЗС и съразмерно на отхвърлената част от исковете по чл.45 и чл.86 ал.1
от ЗЗД в общ
размер на 607,83 лева .
Водим от
горното съдът ,
Р Е Ш И
:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№236/2008г. по описа на ШРС , В ЧАСТТА относно предявения от ЕТ “*** “ , представлявано от С Ж С ,
ЕГН-**********, седалище и адрес на управление : гр.*** срещу М.Х.И. ,
ЕГН-********** *** , действащ лично и като представител на “***”ООД , седалище и адрес на
управление : гр.*** , БУЛСТАТ
127579626 и МС.И. , ЕГН-**********,*** , иск по чл.75 от ЗС , за
преустановяване на действия , с които препятстват достъпа му до изградените в
поземлен имот в гр.*** , с
идентификационен №83510.71.34 , асфалтови пътища и площадки , както и свободен достъп до тях, да не създават каквито и да било пречки
за упражняване на законовото му право дадено от чл.64 от ЗС да ползва земята , включена в поземлен имот с
идентификатор 83510.71.34, като той , неговите работници и служители и
посетители – трети лица да преминават безпрепятствено и безвъзмездно през имота
и ползват изградените в него за целта асфалтови пътища и площадки обслужващи
собствените му сгради , съобразно тяхното предназначение , поради НЕДОПУСТИМОСТ .
ОСЪЖДА “***”ООД , седалище и адрес на
управление : гр.*** , БУЛСТАТ
127579626 , представлявана от М.Х.И. , ЕГН-********** ***
и М С.И. , ЕГН-**********,***, да преустановят действията , с които препятстват владелеца ЕТ “*** “ , представляван от С Ж С ,
ЕГН-**********, седалище и адрес на управление : гр.***, да осъществява владение , както следва : като преустановят създаването на
препятствия за влизане в масивна едноетажна сграда с идентификатор
83510.71.34.1 , масивна двуетажна административна сграда с идентификатор
83510.71.34.2 , масивна едноетажна сграда – трафопост с идентификатор 83510.71.34.3 , едноетажна
стопанска сграда с идентификатор 83510.71.34.4 , едноетажна стопанска сграда с
идентификатор 83510.71.34.5 (бивша оранжерия за цветя на БКС в индустриална зона на гр.*** , посока Химически завод Панайот
Волов ) , построени в имот с
идентификатор 83510.71.34 по кадастралната карта на гр.Шумен и ограничаване на достъпа му до тях , да
отстранят поставените катинари или заключващи системи , възпрепятстващи достъпа
до сградите и /или да му предадат ключове от същите за да има както той , така
и неговите работници , служители и посетители свободен достъп до сградите .
ОТХВЪРЛЯ
посоченият по-горе иск с правно основание чл.75 от ЗС , по отношение на ответника М.Х.И. , ЕГН-********** *** , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА М.Х.И. , с посочените данни , да заплати на ЕТ “*** “ , с посочените данни сумата от 4 460 (четири хиляди четиристотин и шестдесет )лева-
представляваща обезщетение по чл.45 от ЗЗД , за пропуснати ползи , за периода
от 07.11.2007г. до 28.01.2008г. , за нарушено владение върху описаните недвижими имоти .
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата от 4 460 лева , до пълния предявен размер от 6 000
лева , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА М.Х.И. , с посочените данни
, да заплати на ЕТ “*** “ , с посочените данни , сумата
от 52,30 (петдесет и два лева и тридесет
ст.)лева - представляваща обезщетение
по чл.86 от ЗЗД върху посочената главница от 4 460 лева , в размер на
законната лихва , за периода от датата на изискуемост – първо число на
следващия месец – до датата на
предявяване на иска – 29.01.2008г.
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.86 от ЗЗД , за разликата от 52,30 лева , до пълния предявен размер
от 140 лева .
ОСЪЖДА “***”ООД , с посочените данни и М С.И.
, с посочените данни , да заплати на ЕТ “***“ , с посочените данни , сумата 828,28 (осемстотин двадесет и осем лева и
двадесет и осем ст.) лева –
деловодни разноски по иска с правно
основание чл.75 ЗС в размер на 828,28 лева
ОСЪЖДА М.Х.И. , с посочените данни
, да заплати на ЕТ “*** “ , с посочените данни , деловодни
разноски , съразмерно на уважените искове по чл.45 и чл.86 ал.1 от ЗЗД , в
размер на 540,97 (петстотин и четиридесет лева и деветдесет и седем ст.)лева .
ОСЪЖДА ЕТ “*** “ , с посочените данни , да заплати на М.Х.И. , с посочените данни деловодни
разноски съобразно отхвърленият спрямо него иск по чл.75 от ЗС и съразмерно на
отхвърлената част от исковете по чл.45 и чл.86 ал.1 от ЗЗД в общ размер на 607,83 (шестстотин и седем лева и осемдесет и три ст.)лева .
Решението подлежи на обжалване
пред Шуменски окръжен съд в 14-дневен срок от датата на съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ :