Председател: Йордан Димов

Секретар: Т. Т.

като разгледа докладваното от съдията гр. д. №779/08 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Призводство по реда на чл.297 и сл. от ГПК във вр. с чл.19, ал.3 от ЗЗД, чл.190, ал.2 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

В исковата си молба Р.С.И., ЕГН-********** сочи, че на 19.10.2006 г. сключила предварителен договор по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД, по силата на, който ответника в производството С.К.Р., ЕГН-********** се задължила в срок най-късно до 25.11.2006 г. да прехвърли собствеността върху следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №4 с идентификатор 83510.675.137.3.4, намиращ се в гр. ***, на трети етаж от четириетажна жилищна сграда с гаражи на първи етаж, с конструкция МЗ, в жилищна сграда „***” с идентификатор 83510.675.137.3, построена в парцел VІІІ, в дворище с планоснимачен №4487, в кв.263 по плана на гр. Шумен с идентификатор на поземления имот 83510.675.137 на ъгъла между улиците „***” и „***”, със застроена площ от 81.19 кв.м., ведно с прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ с площ от 14.74 кв.м., при граници за апартамента: на същия етаж – стълбище, апартамент №3 с идентификатор 83510.675.137.3.3 и апартамент №1 с идентификатор 83510.675.137.2.1, под обекта – апартамент №2 с идентификатор 83510.675.137.3.2, над обекта – апартамент №6 с идентификатор 83510.675.137.3.6 и ГАРАЖ №10 с идентификатор 83510.675.137.3.10, с площ от 22.78 кв.м. с вход за гаража – улица „***”- от южната страна на сградата, заедно със съответните идеални части от сградата и местото, при граници за гараж №10: на същия етаж – обект с идентификатор №83510.675.137.3.11 и вход на сградата, под обекта – изби, над обекта - апартамент №2 с идентификатор 83510.675.137.3.2. Моли да бъде постановено съдебно решение, по силата на което, така описания предварителен договор да бъде обявен за окончателен. Моли на основание чл.190 от ЗЗД ответника да бъде осъден да намали цената на имота с левовата равностойност на избеното пемещение от 14.74 кв.м. Моли ответника да бъде осъден да заплати частично неустойка по реда на чл.92 от ЗЗД, по силата на чл.7 от предварителния договор в размер на 20% от продажната цена от 55 000 лв. или 11 000 лв. Моли ответника да бъде осъдан на основание чл.186 от ЗЗД да заплати и ½ от следващите се разноски по прехвърлянето на имота. Моли ако исковете бъдат уважени да се извърши евентуална компенсация. Моли да и бъдат присъдени и направените в производството деловодни разноски.

Впоследствие по искане на ищцата в качеството им на ответници по предявените искове са били конституирани и Н.С.П., ЕГН-**********, Р.М.П., ЕГН-********** и А.С.П., ЕГН-**********.

Така постъпилата искова молба, отговаря на изискванията на закона и се явява допустима.

В открито съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представители.

От фактическа страна съдът констатира следното: По силата на предварителен договор, сключен на 19.10.2006 г. по реда на чл.19, ал.1 от ЗЗД ответницата в производството – С.К.Р. се задължава да прехвърли собствеността върху процесния недвижим имот на ищцата Р.С.И. най-късно до 25.11.2006 г. срещу сумата от 55 000 л., от която са изплатени към момента на сключване на договора - 2050 лв. С оглед данните по делото това не се е случило. Исковата молба в производството е заведена пред ШРС на 27.11.2006 г., като впоследст вие на 07.12.2006 г. до ответницата е била отправена нотариална покана да изпълни своите задължения по договора. По делото не бяха представени данни да е била прехвърлена собествеността върху процесния апартамент в полза на ищцата. От представения по делото НА №142, т.І дело №334/1995 г. по описа на Нотариуса при ШРС се установява, че ответницата в производството С.Р. и лицето С ДК. са прехвърлили на Н., А. и Р. П правото на собственост върху 1/2 идеална част от дворното място представляващо по сега действащия кадастрален план имот с идентификатор №83510.675.137.3.4, както и право на строеж за жилищна сграда по одобрен архитектурен проект, като срещу това поемат задължение да прехвърлят след построяване на сградата собствеността върху намиращите са на втори жилищен етаж два апартамента, представляващи апартамент №4 със застроена площ от 72.80 кв.м. на С ДК. и апартамент №5 със застроена площ от 113.80 кв.м. на ответницата С.К.Р..

В становище заето от Н. и Р. П същите сочат, че е невалидно прехвърлянето по силата на предварителния договор между ищцата и ответницата Р. на идеалн части от недвижимия имот и съответните части от общите части на сградата, тъй като ответницата Р. не е имала собственост върху такива, доколкото преди това е прехвърлила собстевността както върху собствената и земя, така и върху правото на строеж на сградата.

По делото е представен и Нотариален акт №126, томХІ, рег. №8439, дело №1742/2007 г., който представлява признаване на собствеността върху процесния недвижим имот по обстоятелствена проверка по реда на чл.483 от ГПК (отм.) в полза на ответницата Р.. (л.56 делото).

С оглед на изложеното и приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: В настоящия случай е налице един валиден предварителен договор по смисъла на чл.19, ал.1 от ГПК. Той съдържа всички съществени характеристики на окончателния договор за прехвърляне на вещни права – определени са неговите страни, неговия предмет и цена.

С оглед задълженията вменени на съда в настоящото производство и по чл.298,ал.1 от ГПК (отм.) съдът намира, че са налице всички условия за прехвърляне на собствеността от страна на ответницата Р. на ищцата И.. В тази светлина искът се явява основателен и доказан.

Не може да се вземе предвид и следва да бъде отхвърлено като неоснователно искането на ищцата ответницата Р. да бъде осъдена да намали цената на имота с левовата равнойстойност на избеното пемещение от 14.74 кв.м. Избеното помещение по смисъла на чл.40, ал.1 от ЗУТ представлява сервизно помещение, което не е самостоятелен обект и не може да има самостоятелен статут. Поради това избеното помещение следва жилището (Р. по гр. д. №5138/2007 г., II ГО на ВКС). От депозираните по делото данни от вещото лице назначено по СТЕ се установява, че избените помещения в сградата не са били номерирани и поради това е невъзможно да се каже към кое от жилищата принадлежи всяко едно то тях. Въпреки това съдът намира, че това не променя обстоятелството, че собствеността върху процесния апартамент обуславя и собствеността на описаното в договора избено помещение.

По отношение на отправената претенция за заплащане на неустойка следва да се има предвид, че се касае за компенсаторна неустойка, която се дължи за непълно изпълнение. В настоящия случай това право произтича от т.7 от процесния Договор. Съдът винаги може да преценява дали да намали размера на претендираната неустойка, тъй като чл.92, ал.2 от ЗЗД предвижда възможност за намаляване на неустойката. Основен критерий при подобно произнасяне на съда са действително претърпените вреди от страна на ищеца – Р618/1995 г. на петчленен състав на ВКС. В настоящия случай обаче няма основания за намаляване на отправената претенция, тъй като независимо, че искът е предявен два дни след падежа, поради спецификите на делото ищцата е била лишена от възможността да ползва имота в продължение на три години. За това претенцията за заплащане на сума за 11 000 лв. се доближава до настъпилите за ищцата щети.

По отношение на искането за прихващане на задължението за плащане на продажна цена със сумите присъдени в настоящото производство, съдът намира, че такова не може да бъде извършено по настоящото производство. Прихващане може да има на съществуващи – ликвидни и изискуеми задължения. Доколкото в рамките на това производство вземанията на ищцата за неустойка са спорни, то не е налице ликвидно вземане и с него прихващане не може да бъде извършено. Това не би било така, ако в рамките на процеса ответницата признава вземането, тогава претенцията за прихващане би била уважена – Р по гр. д.№659/1969 г. на ВКС.

С оглед обстоятелството, че иска с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД следва да бъде уважен съдът следва да разгледа и претенцията на ищцовата страна за заплащане на разноските по прехвърляне на недвижимия имот. По отношение на местните данъци и такси следва да се вземе предвид нормата на чл.45 от ЗМДТ, по силата на който данъкът се заплаща от приобретателя на имота, ако не е уговорено друго. Както е видно от Предварителния договор там няма уговорка страните да поемат разходите по прехвърляне по равно. Т.е. дължимите данъци по прехвърляне са за сметка на купувача. Следователно ищцата следва да бъде осъдена да заплати дължимите към държавния бюджет местни данъци и такси. Същата по смисъла на чл.87 от ЗННД следва да бъде осъдена да заплати и следващата се нотариална такса за прехвърлянето на процесния недвижими имот в размер на 505.50 лв. по смисъла на чл.8 от тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Ищцата следва да бъде осъдена да заплати и такса по чл.2 от тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията.

Ответницата Р. следва да бъде осъдена да заплати на ищцата половината от тези суми по смисъла на чл.186 от ЗЗД.

Обективно и субективно съединените искове по отношение на ответниците Н., А. и Р. П следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Основание за това е обстоятелството, че същите не са страни по договора по чл.19, ал.1 от ЗЗД и поради този причина не могат да отговарят по иск по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД, както и по съединените с този иск искове с правно основание чл.92 от ЗЗД и чл.190, ал.2 от ЗЗД, които произтичат от договорна обвързаност.

Ответницата, по чиято вина е заведено настоящото производство следва да бъде осъдена да заплати на ищцата направените от нея разноски, съобразно с уважения размер на обективно съединените искове или 1052.17 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА ЗА ОКОЧАТЕЛЕН ПРЕДВАРИТЕЛЕН ДОГОВОР от 19.10.2006 г., по силата на който С.К.Р., ЕГН-********** *** се е задължила да прехвърли собствеността върху АПАРТАМЕНТ №4 с идентификатор 83510.675.137.3.4, намиращ се в гр. ***, на трети етаж от четириетажна жилищна сграда с гаражи на първи етаж, с конструкция МЗ, в жилищна сграда „***” с идентификатор 83510.675.137.3, построена в парцел VІІІ, в дворище с планоснимачен №4487, в кв.263 по плана на гр. Шумен с идентификатор на поземления имот 83510.675.137 на ъгъла между улиците „***” и „***”, със застроена площ от 81.19 кв.м., ведно с прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ с площ от 14.74 кв.м., при граници за апартамента: на същия етаж – стълбище, апартамент №3 с идентификатор 83510.675.137.3.3 и апартамент №1 с идентификатор 83510.675.137.2.1, под обекта – апартамент №2 с идентификатор 83510.675.137.3.2, над обекта – апартамент №6 с идентификатор 83510.675.137.3.6 и ГАРАЖ №10 с идентификатор 83510.675.137.3.10, с площ от 22.78 кв.м. с вход за гаража – улица „Охрид”- от южната страна на сградата, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, при граници за гараж №10: на същия етаж – обект с идентификатор №83510.675.137.3.11 и вход на сградата, под обекта – изби, над обекта - апартамент №2 с идентификатор 83510.675.137.3.2 на Р.С.И., ЕГН-********** ***.

Продажната цена на недвижимия имот по договор е 55 000 (петдесет и пет хиляди) лева и е по-висока от данъчната оценка на имота за 2006 г. в размер на 37 539 (тридесет и седем хиляди петстотин тридесет и девет) лева.

ОТХВЪРЛЯ обективно и субективно-съединените искове на Р.С.И., ЕГН-********** с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, чл.190, ал.2 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД по отношение на Н.С.П., ЕГН-**********, Р.М.П., ЕГН-********** ***, п.58 и А.С.П., ЕГН-**********,***, обл. ***, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОТХВЪРЛЯ иска на Р.С.И., ЕГН-**********, да бъде осъдена С.К.Р., ЕГН-**********, на основание чл.190 от ЗЗД С.К.Р., ЕГН-********** да бъде осъдена да намали цената на имота с левовата равностойност на избеното пемещение от 14.74 кв.м.а

ОСЪЖДА Р.С.И., ЕГН-********** да заплати на С.К.Р., ЕГН-********** незаплатената част от сумата по предварителния договор в размер на 52 950 (петдесет и две хиляди деветстотин и петдесет) лева.

ОСЪЖДА Р.С.И., ЕГН-********** да заплати по сметка на Агенция по вписванията гр. Шумен, на основание чл.2 от Тарифа за държавните такси, събирани от АП” – държавна такса за вписване в размер на 55 (петдесет и пет) лева.

ОСЪЖДА Р.С.И., ЕГН-********** да заплати по сметка на Общинска данъчна служба- Община Шумен, на основание чл.298, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.50, във вр. с чл.49, ал.1 и 2, във вр. с чл.47, ал.2, във вр. с чл.46, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗМДТ – данък придобито имущество върху данъчната оценка на имота в размер на 1210 (хиляда двеста и десет) лева.

ОСЪЖДА Р.С.И., ЕГН-**********, да заплати дължимата нотариална такса за прехвърляне на описания по-горе недвижим имот, изчислена върху удостоверяван материален интерес 55000 лв., в размер на 505.50 лв. (петстотин и пет лева и петдесет стотинки), вносими по сметка на държавния бюджет, на основание чл.86, т. 3 от ЗННД и чл.2 ал.7 от ЗДБ на РБългария за 2006 г.

ОСЪЖДА С.К.Р., ЕГН-********** да заплати на Р.С.И., ЕГН-********** сумата от 1052.17 лв. (хиляда петдесет и два лева и седемнадесет стотинки), представляваща направените в производство разноски съобразно с уважената част от обективно и субективно съединените искове.

ОСЪЖДА С.К.Р., ЕГН-********** да заплати на Р.С.И., ЕГН-********** сумата от 885,25 лв. (осемстотин осемдесет и пет лева и двадесет и пет стотинки), представляващи дължимите по смисъла на чл.186 от ЗЗД суми за прехвърляне на собствеността.

НАРЕЖДА ДА СЕ ВПИШЕ ВЪЗБРАНА върху описаният по-горе недвижим имот за сумата от 1770,50 лв. (хиляда седемстотин и седемдесет лева и петдесет стотинки) – дължими държавни такси и данъци по прехвърлянето му.

Препис от решението да се издаде на ищеца след представяне на документи, доказващи, че са изплатени разноските по прехвърлянето, данъците и другите публични задължения на праводателите им към държавата и общината по местожителството на последните.

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в 14-дневен срок от уведомяване на страните.

След влизането му в сила препис от същото да се изпрати на Агенция по вписванията, Служба по Вписвания – гр. Шумен за вписване на наложената по-горе възбрана върху имота.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: