Председател: Й.Д.

Секретар: Т. Т.

като разгледа докладваното от съдията гр. д. №82/09 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.

Настоящото производство е образувано по искова молба депозирана от Г.К.Д. против И.Т.И. и Н.А.В. по обективно съединени искове с правно основание чл.59 от ЗЗД. Излага, че през месец декември 2005 г. всеки от ответниците изтеглил банков кредит в размер на по 9000 лв. Тези кредити били погасявани към “Банка ДСК” клон Шумен от ищеца от м. януари 2006 г. до м. ноември 2007 г. Намира, че е изпълнявал чуждо задължение, като ответниците по този начин са се обогатили за негова сметка. Твърди, че за периода 09.01.2006 г. – 10.08.2007 г. по кредите на ответника Г.К.Д. е погасил от 3063.68 лв., а за периода 09.01.2006 г. – 09.11.2007 г. по кредите на ответницата Н.А.В. е погасил от 3745,67 лв. Моли на основание чл.59 от ЗЗД ответниците да бъдат осъдени да му заплатят както следва: Г.К.Д. сумата от 3063.68 лв., а Н.А.В. сумата от 3745,67 лв. Моли освен това да му бъдат присъдени и законни лихви върху тези суми, считано от завеждането на исковата молба до окончателното заплащане на дължимите суми.

От страна на ответника е депозиран писмен отговор. В него се сочи, че исковете са недопустими, поради неясноти в обстоятелствената част на исковата молба. Сочи се също така, че за ищеца липсва правен интерес от водене на настоящия иск, тъй като извършваните плащания са направени от ищеца, но със средства предоставени му от ответниците. Твърди се освен това, че ответниците не са се обогатили с посочените суми, а дори напротив обедН.са, тъй като изтеглените кредити са били изцяло предоставени на ищеца. Предоставените му пари ищеца е използвал, за да закупи недвижим имот за себе си, който от една страна му носел доходи, а т друга бил повишил значително стойността си. Сочи се освен това, че внасяните от ищеца за погасяване на посочените вземания суми са представлявали дължимо на ответниците възнаграждение за вложения личен труд при стартирането на общия им бизнес.

Така постъпилата искова молба, отговаря на изискванията на закона и се явява допустима.

Представителят на ищеца поддържа иска. Представителят на ответника оспорва същият и го намира за изцяло неоснователен.

С оглед на събраните в производството доказателства съдът счита иска за частично основателен.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Страните по настоящото производство сключили договори за потребителски заем, като всеки от ответниците предоставил на ищеца сумата в размер на 10 000 лв. Към момента на сключването си договорът за заем не бил оформен в писмена форма. Впоследствие по настояване на ответниците ищецът им издал разписка (л. 6 от делото) от която е видно, че същия признава, че им дължи предоставена в заем сума от 20 000 лв., която е била получена изцяло и в брой през декември 2005 г. Установява се също така, че по силата на Решение по гр.д.№446/2006 г. на ШОС, Решение по в.гр.д. №78/2007 г. по описа на Варненски Апелативен съд и Решение по касационно гр.д. №4703/2007 г. на ВКС ищецът е бил осъден да заплати съответната – непогасена към момента на произнасянето част от задълженията си по договора за заем на двамата ответници. Доказано е в настоящото производство, а също така и сезираните с посочения вече приключил спор съдебни инстанции са се произнесли, че между страните е имало договор за заем и ищецът е следвало да заплати дължимите по него суми. В настоящото производство се доказва, че ищеца е погасил определени суми по два от кредитите теглени от ответниците от “Банка ДСК” АД (БДСК). Кредитите са били изтеглени от ответниците през месец декември 2005 г. и според представените справки по сметките по които са били погасявани същите са започнали да бъдат погасяване по месечни вноски, считано от 01.2006 г. (Извлеченията приложени по делото по посочените сметки установяват, че кредите изтеглен от И.Т.И. е бил погасяван по сметка №11061322, а този на Н.А.В. по сметка №11070555. Ищецът е приложил по делото и вносни и операционни бележки (л.19-33) за периода от януари 2005 г. до август 2007 г. за вноски по сметка №11061322 на И.Т.И. за сумата от 3063,68 лв. Посочените вноски са направени от ищеца Г.К.Д., обстоятелство, което е отбелязано по приложените бележки, чрез изписването на името му и положен от него подпис на вносител. Представените от ищеца вноски установяват и направени от него плащания по сметка №11070555 на Н.А.В., но само пет за дати 10.06.2006 г., 11.08.2006 г., 10.09.2007 г., 10.10.2007 г. и 09.11.2007 г. След проверка на представените от банката извлечения съдът констатира и отбелязвания, които установяват и плащания на ищеца по сметката и на други дати извън посочените, като при сумирането на всички суми, за които има данни, че са платени от ищеца по сметката на ответницата се установи, че плащанията по сметката са в общ размер от 2369,66 лв. обстоятелството, че ищеца е погасявал задължения на ответниците към БДСК не беше оспорено от ответната страна.

От правна страна, в настоящото производство съдът установи следното: Субективно съединените искове с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД са частично основателни. По отношение на ответника иска следва да бъде уважен до пълния предявен размер, а по отношение на ответницата искът следва да бъде уважен за сумата от 2396.66 лв., а в останалата част до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен. Безспорно доказани са извършените плащания. Ответниците се домогваха да докажат, че между страните е имало различни от претендираните отношения по договор за заем, но ангажираните от тях доказателства не могат да оборят наличието на доказан между тях договор за заем. Свидетелите в производството сочеха, че ответниците са напуснали работата си с намерение заедно с ищеца да започнат общ бизнес. Въпреки това по делото се установява, че търговската им дейност е била организирана под търговеца регистриран от ищеца, а те самите са се ангажирали по трудов договор при него. Това не може да предполага отношения, които възникват при започване на обща дейност. От друга страна сключения между страните договор за заем не е намерил в себе си отражение на твърдените от ответниците клаузи, че сключвайки заема ищеца се е съгласил да заплаща суми за погасяване на кредити изтеглени от същите. По своя характер договора за заем е реален и неформален договор (формата е необходима единствено за доказване по смисъла на чл.164, ал.1 от ГПК). По него лихви не се дължат, освен ако не е уговорени писмено, а даденото се дължи само след покана (ако не е уговорен падеж) (чл.240 от ЗЗД). Ето защо опитите на ответниците да доказват допълнителни клаузи по договора установяващи задължение за ищеца да погасява сключени от тях договори за кредит към трето лице и с това да обосноват наличието на основание по извършените от ищеца плащания биха били успешни при доказване на сключен договор с клауза в това отношение. Тя може да с докаже най-вече с наличие на писмен договор между страните вменяващ тези задължения. По делото свидетелите не можаха да установят наличието на изрична уговорка, свързана с договора за заем между страните за това ищеца да погасява вноските по кредитите на ответниците. Свидетелите на ответниците – И* и Д* не установиха такава договореност. Свидетелката И* сочи “Н.то даде тези пари на Г.. Не знам точно за какво ги даде парите.”, а свидетелката Д*: “Тези пари дадоха на Г. ... Г. купи транжорната, без участието на И. и Н....”. По този начин ответниците не можаха да установят благоприятния за тях факт, че на правно основание ищеца е извършвал погасяване на техните задължения към БДСК. С оглед на нормата на чл.73 от ЗЗД, всяко лице може да изпълни чуждо задължение, независимо от това, че не е било задължено.

Съдът не следва да взема предвид и направените от ответниците възражения, че всъщност ищеца се е бил обогатил, а не обеднял. За това няма никакви данни, а и рамките на конкретния правен спор установяват, че от патримониума на ищеца са излезли определени суми, които са отишли за погасяване на задължения на ответниците, като по този начин ищеца е обеднял, а ответниците са се обогатили. Несъстоятелни са твърденията, че предоставения заем е обогатил ищеца. За посочения заем за ищеца е възникнало задължение да върне дадените му в заем суми, за което той е осъден и е следвало да заплати. По този начин не се установява да има обогатяване за сметка на ответниците.

С оглед на изложеното съдът счита, че следва да уважи изцяло иска предявен против ответника И.Т.И., а този по отношение на Н.А.В. частично до размера на 2369,66 лв. В останалата част иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Ответника следва да бъде осъден да заплати и направените от ищеца в производството разноски, с оглед на уважената част от иска против него – 422,55 лв.

Ответницата следва да бъде осъдена да заплати и направените от ищеца в производството разноски, с оглед на уважената част от иска против него – 284,57 лв.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата, направените от нея разноски, съобразно с отхвърлената част от иска – 129.50 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА И.Т.И., ЕГН-**********,***, да заплати на Г.К.Д., ЕГН-**********,***, сумата от 3063,68 лв. (три хиляди шестдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки), представляващи неоснователно платени суми по договор за банков кредит, сключен между И.Т.И., ЕГН-********** ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 12.01.2009 г. до окончателното заплащане на дължимите суми.

ОСЪЖДА Н.А.В., ЕГН-**********,***, да заплати на Г.К.Д., ЕГН-**********,***, сумата от 2369,66 лв. (две хиляди триста шестдесет и девет лева и шестдесет и шест стотинки), представляващи неоснователно платени суми по договор за банков кредит, сключен между Н.А.В., ЕГН-********** ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 12.01.2009 г. до окончателното заплащане на дължимите суми.

ОТХВЪРЛЯ предявения против Н.А.В., ЕГН-********** иск в останалата част до пълния предявен размер като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА И.Т.И., ЕГН-********** да заплати на Г.К.Д., ЕГН-********** сумата от 422.55 лв. (четиристотин двадесет и два лева и петдесет и пет стотинки), представляващи направените от ищеца разноски в производството, съобразно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА Нели А.В., ЕГН-********** да заплати на Г.К.Д., ЕГН-********** сумата от 284,57 лв. (двеста осемдесет и четири лева и петдесет и седем стотинки), представляващи направените от ищеца разноски в производството, съобразно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА Г.К.Д., ЕГН-********** да заплати на Нели А.В., ЕГН-********** сумата от 129,50 лв. (сто двадесет и девет лева и петдесет стотинки), представляващи направените от ответницата разноски в производството, съобразно с отхвърлената част от иска.

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в 14-дневен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: