Р Е Ш Е Н И Е №408

Гр.Шумен, 10 Юли 2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на десети юни две хиляди и девета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. М.

***, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№96 по описа за 2009 година на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искови претенции с правно основание чл.108 и чл.73, ал.1 от ЗС.

В исковата си молба до съда ищците – С.П.С., Й.С.Д. и Д.Ж.Д. излагат, че на 05.12.2007г. първите двама от ищците придобили право на собственост с НА №24, т.VІ, рег.№21042, дело №884/05.12.2007г. на нотариус В. В. с район на действие – ШРС, върху недвижим имот представляващ празно дворно място с площ от 1075 кв.м., находящо се в с.М., общ.Ш. и представляващо УПИ №395 в кв.46 по плана на селото. Вторият от ищците по време на придобиването бил сключил граждански брак с третата ищца, по отношение на придобитата идеална част от него била формирана съпружеска имуществена общност. В последствие се оказало, че част от имота им се владее незаконно от ответника Н.В., което пречело на ищците да ползват целия си имот, с оглед реализиране на застрояването му. Предвид изложеното молят, да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че те са собственици на имота, а ответника да бъде осъден да им предаде владението върху имота, както и да бъде осъден да им заплати обезщетение за лишаването от възможността им да ползват имота и да реализират доходи от това в размер на 1300 лева, представляваща частична претенция от цялото обезщетение в размер на 3900 лева за периода 05.12.2007г. – 05.01.2009г. Претендират и присъждане на направените по делото разноски.

Ответника, е представил отговор в законния едномесечен срок, оспорва исковете, като заявява, че е собственик на ПИ №396 по плана на с.М. от 1994г., и от тогова до настоящия момент владее имота по трайно установените му граници, безпрепятствено и непрекъснато. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложеният по делото НА №24, т.VІ, рег.№21042, дело №884/05.12.2007г. на нотариус В.В., рег.№018 на НК, с район на действие – ШРС, първите двама ищци са закупили ДВОРНО МЯСТО, незастроено находящо се в с.М., обл.Ш., с площ от 1075 кв.м., съставляващо поземлен имот с планоснимачен №395 от кв.46, при граници: от двете страни улици, поземлени имот с пл.№394 в кв.46, и поземлен имот с пл.№396 в кв.46. От представеното удостоверение за сключен граждански брак е видно, че ответника Й.С.Д. е сключил граждански брак с ответницата Д.Ж. И. на 26.12.1992г., обстоятелство обосноваващо активната и процесуална легитимация. От представените от ответника писмени доказателства, както и от назначената по делото съдебно – техническа експертиза, приета от съда без възражения от страните, се установява, че ответника е придобил от родителите си собствеността на съседния на ищците имот с НА №83, т.ІІІ, д.№782/1994г. на ШРС, представляващ Дворно място от 985 кв.м., съставляващо дворище пл.№396, за което е отреден УПИ ІІ-396 от кв.46 от 700 кв.м., с включващо се собствено място от 700 кв.м. по плана на с.М.. Вещото лице по назначената съдебно – техническа експертиза, след извършените справки в Община Шумен, АК – служба по геодезия, картография и кадастър – Шумен, както и с приложените по делото документи и след оглед на место, установило, че съгласно одобрения със заповед №1486/1964г. кадастрален и регулационен план на с.М., ПИ 395 и 396 фигурират с кадастрални граници отразени на скица 1, а по силата на одобрена улична и дворищна регулация ПИ 395, 394 и част от 396 били включени в парцел І за "Битов комбинат", а за останалата част от ПИ 396 били отредени парцели ІІІ, ІV и V в кв.46, а друга част подала по д улица и в съседен кв.48 за озеленяване, която част била отчуждена и актувана с АДС №4928/21.01.1969г. През 1990 г. със заповед №РД – 25 – 54/14.02.1990г. бил одобрен нов план на с.М., според който кадастралната граница между ПИ 396 и 395 е така, както е отразена от вещото лице на скица 2, и съобразно която част от имот 396 в южната част, която се предавала по регулация към бивш парцел І за "Битов комбинат" е включена в границите на ПИ 395, а доколкото до издаването на тази заповед нямало данни да са извършвани отчуждителни действия за придаваемите места от имот 395 към парцел І, и през този период за ПИ 395 не е имало отреден парцел, тези места не са могли да бъдат придобити като придаваеми по плана. През 1994г. ответника закупил от родителите си дворно място включващо собствено за отредения парцел – 700 кв.м. плюс мястото от имот 396 включено в новата улица тупик и в границите на парцел І. През 2002г. праводателите на ищците се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка, съобразно който по давност било включено освен имот 395 в първоначалните му граници и частта от имот 396, която се придавала към парцел – І за "Битов комбинат" без да е извършвано отчуждаване за нея, и без да е придобито по силата на плана към имот 395, а единствено по силата на отразените граници по плана от 1990г. Със заповед №РД – 25 – 1220/18.07.2008г. бил изменен ПУП – ПРЗ за част от кв.46, като се премахвала улицата тупик, заличавал се УПИ – І за "битови услуги, книжарница, тото и магазин" и се образували УПИ І – ООД, ХV – 395 и ІІ – 396, като за кадастрална граница /без заснемане на място/, и съответно регулационна между УПИ ІІ – 396 и ХV – 395 била приета границата от плана от 1990г. Към настоящия момент имотната граница между двата съседни имота била така, както е по плана от 1964г., материализирана с оградна мрежа, с овощни дървета по нея на възраст над 30 години, а границата по плана от 1990г. не била материализирана на място, като след трасирането и, тя пресичала стопанска постройка и тоалетна на ПИ 396 и разделяла на две лозе на телена конструкция и бетонови стълбчета. От разпитаните по делото свидетели се установява, че първоначално праводателите на ответника, а в последствие и той са владеели спорната част от имот 396 включена в регулационните граници на имота на ищците.

За успешното провеждане на иска по чл.108 от ЗС е необходимо наличието, в кумулативна даденост, на следните предпоставки: ищеца да е собственик на имота; той да се намира във владение на ответника, и последния да го държат без правно основание. Установи се, че поради грешно отразяване на кадастралната /имотна/ граница на имота на ответника по плана от 1990г., последната е се припокрива с регулационната граница, без да е имало никакво предвиждане, в който и да е от плановете от 1964 г. насам, на придаваеми части от имот 396 към имот 395, поради което и е невъзможно, спорната част да бъде придобита по силата на дворищно – регулационните планове, предвид приложимостта на нормите на ЗПИНМ отм., ЗТСУ отм. и ЗУТ уреждащи придобиване на собственост чрез отчуждаване по регулация, само и единствено когато с плана действително е предвидено такова отчуждаване, а не и поради неправилно нанесена кадастрална граница, още повече, че нито един от тези планове не е бил приложен в спорната част. Обстоятелството, че праводателите на ищците са се снабдили с НА по обстоятелствена проверка и за частта от имота на ищеца включена в регулационните граници на ищцовия имот, е ирелевантно за настоящия спор, доколкото се установи, че единствено праводателите на ответника, и самият той след 1994г., са владели процесното место от имота. От една страна собственост върху недвижим имот не може да се придобие от несобственик при деривативното придобиване, а от друга страна нито се твърди, нито са налице условия за оригинерно придобиване на вещта от ищците. Именно за такива хипотези законодателя е предвидил и възможности за изменение на плановете при констатирани грешки и непълноти. Ето защо съдът намира, че ищцовата страна не успя да осъществи главно и пълно доказване на обстоятелството, че тя е собственик на владяната от ответника част от УПИ ХV – 395, а в останалата част от имота, правото на собственост не се оспорва, нито се владее от ответника, поради което и иска по чл.108 от ЗС следва да се отхвърли изцяло, като неоснователен и недоказан. Отхвърлянето на тази претенция влече отхвърляне и на иска по чл.73, ал.1 от ЗС, тъй като право на обезщетение за ползите, от които е лишен има само собственика, а ищеца не доказа правото си на собственост върху процесната част от имота, поради което и този иск следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

Ответната страна не е направила искане за присъждане на разноски, поради което и такива не следва да и се присъждат.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.П.С. с ЕГН ********** ***, Й.С.Д. с ЕГН ********** и Д.Ж.Д. с ЕГН **********,*** Иван Александър №98, ет.4, ап.126, срещу Н.А. В. с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.108 от ЗС – за осъждане на ответника да им предаде владението върху следния недвижим имот - ДВОРНО МЯСТО, незастроено, находящо се в с.М., обл.Ш., с площ от 1075 кв.м., съставляващо поземлен имот с планоснимачен №395 от кв.46, при граници: от двете страни улици, поземлени имот с пл.№394 в кв.46, и поземлен имот с пл.№396 в кв.46, и иск с правно основание чл.73, ал.1 от ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищците обезщетение за лишаването от възможността им да ползват имота и да реализират доходи от това в размер на 1300 лева, представляваща частична претенция от цялото обезщетение в размер на 3900 лева за периода 05.12.2007г. – 05.01.2009г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: