Р Е Ш Е Н И Е

№...T 00101 , гр. Шумен, 28.07.2009 г.

Шуменският районен съд, в публичното заседание на девети юли през две хиляди и девета година, в състав

Районен съдия : Д. И.

при секретаря С. Л., като разгледа докладваното от районния съдия търг.д. № 132 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.372 от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

В исковата си молба до съда ищецът “ Т “ АД, гр. Шумен, представлявано от изпълнителния директор Т Г М., чрез адв. Б. Б. - ШАК, излага, че със заявка за транспорт възложил на ответното дружество СД “ М– М.И И СИЕ “, гр. Ямбол, представлявано от управителите Т.Н.М. и В.Д.М. да извърши превоз на товари – 33 палета грунд от товарен пункт – Пфунгщтат, Германия до гр. Варна, България. Това предложение било прието от ответното дружество. Съгласно клаузите на договора за превоз на товари, които били обективирани в преамбюла и членове 1 до 5 включително от “ Заявка за транспорт “, превозвачът – ищец транспортирал с бордови камион с рег. № Н 04 42 АР и ремарке с рег. № Н 60 86 ЕЕ, 33 палета с грунд. Товарът бил натоварен на 24.09.2008 г. от Пфунгщтат, Германия и е бил доставен в срок на 30.09.2008 г. на получателя на товара – “ М “ ООД – гр. Варна. За извършеният превоз на товари бил надлежно съставен от ищеца пътен лист серия “ Т “, № 800. Съгласно чл.6 от заявката – договор, навлото било договорено да бъде платено в срок от 20 дни след получаване на чисто ЧМР и фактура. С писмо с обратна разписка ищецът бил изпратил на първият ответник ЧМР и данъчна фактура № 1000000604/30.09.2008 г. издадена от ищеца. Писмото било получено на 02.10.2008 г., което било видно от известие за доставяне. Въпреки проведените разговори, с представители на първия ответник, респективно втория и третия ответници до настоящия момент нямало плащане по процесната фактура. На основание изложеното, моли, съдът да постанови решение, по силата на което да осъди СД “ М М.И И СИЕ “, гр. Ямбол, Т.Н.М. и В. Н М., солидарно да му заплатят сумата от 6 720.00 лева – главница и 255.10 лева – мораторна лихва за времето от 22.10.2008 г. до 16.01.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.01.2009 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното и плащане, и направените по делото разноски.

Първият ответник, редовно призован, за него се явява управителя Т.Н.М., който заявява, че сумата по главния иск е била платена по сметка на ищцовото дружество, съответно на 03.04.2009 г. и на 28.05.2009 г. В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, същият не е подал отговор на исковата молба.

Вторият ответник, редовно призован, се явява лично и заема становище, че сумата по главния иск е била платена по сметка на ищцовото дружество, съответно на 03.04.2009 г. и на 28.05.2009 г. В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, същият не е подал отговор на исковата молба.

Третият ответник, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, същият не е подал отговор на исковата молба.

След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното : от приложените фактура № 1000000604/30.09.2008 г., заявка за транспорт и международна товарителница от 24.09.2008 г., се установява по категоричен начин, че ответното дружество е възложило на ищцовото дружество извършването на международен превоз на товари – 33 палета грунд, от гр. Пфунгщтат, Германия до гр. Варна, България, срещу договорено навло в размер на 6 720.00 лева, платимо на 22.10.2008 г. по фактура № 1000000604/30.09.2008 г. Превозът бил осъществен и товарът доставен на получателят му по местоназначение на 30.09.2008 г. Не се спори по делото, че по време на производството пред съда ответното дружество е заплатило на ищеца претендираната главница, поради което ищеца не поддържа иска си в тази част. Това се потвърждава и от приложеното по делото преводно нареждане от 29.05.2009 г., извлечение от 10.04.2009 г. и от заключението на вещото лице по извършената съдебно – счетоводна експертиза, прието от съда като обективно и пълно дадено и неоспорено от страните. Поради това, искът в частта за главницата следва да се отхвърли, поради това, че същата е погасена с плащане.

По отношение искът за заплащане на мораторна лихва, съобразно заключението на вещото лице по назначената ССЕ, което е определило в размер на 254.42 лева, то искът следва да се уважи до размера на 254.42 лева, а за разликата до 255.10 лева следва да се отхвърли като неоснователен.

При този изход на делото, ответникът следва да заплати на ищеца всички разноски по делото, тъй като с поведението си е причина за завеждане на същото. Видно от приложените по делото доказателства, този размер е общо 991.70 лева, включително и платеното адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “ Т “ АД, със седалище и адрес на управление : гр. Шумен, бул. “ Ришки проход “ № 68, представлявано от изпълнителния директор Т Г М.,***2, чрез адв. Б. Б. - ШАК, срещу СД “ М М. И СИЕ “, със седалище и адрес на управление : гр. Ямбол, представлявано от управителите Т.Н.М. и В.Д.М.; Т.Н.М., ЕГН **********,*** и В.Д.М., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.372, ал.1 от ТЗ за заплащане солидарно на сумата от 6 720.00 лева, представляваща цената на предоставена транспортна услуга - превоз на 33 палета грунд на 24.09.2008 г. – 30.09.2008 г. от гр. Пфунгщтат, Германия до гр. Варна, България, съгласно фактура № 1000000604/30.09.2008 г. и международна товарителница от 24.09.2008 г., поради погасяване с плащане.

ОСЪЖДА СД “ М– М. И СИЕ “, със седалище и адрес на управление : гр. Ямбол, представлявано от управителите Т.Н.М. и В.Д.М.; Т.Н.М., ЕГН **********,*** и В.Д.М., ЕГН **********,***, да заплатят СОЛИДАРНО на “ Т “ АД, със седалище и адрес на управление : гр. Шумен, представлявано от изпълнителния директор Т Г М.,***2, чрез адв. Б. Б. - ШАК, сумата от 254.42 лева - мораторна лихва върху главницата от 6 720.00 лева, за периода от 22.10.2008 г. до 16.01.2009 г., законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до 10.04.2009 г. и законната лихва върху сумата от 3 720.00 лева, считано от 10.04.2009 г. до 29.05.2009 г.

ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за разликата от 254.42 лева до 255.10 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА СД “ М– М. И СИЕ “, със седалище и адрес на управление : гр. Ямбол, представлявано от управителите Т.Н.М и В.Д.М.; Т.Н., ЕГН **********,*** и В.Д.М., ЕГН **********,***, да заплатят СОЛИДАРНО на “ Т “ АД, със седалище и адрес на управление : гр. Шумен представлявано от изпълнителния директор Т Г М.,***2, чрез адв. Б. Б. - ШАК, разноските по делото в размер на 991.70 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :