Председател: Й.Д.

Секретар: Т. Тодрова

като разгледа докладваното от съдията гр. д. №143/09 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.240 и сл. от ЗЗД.

Настоящото производство е образувано по искова молба депозирана от Н В.Н., против Б.А.Б.. В нея се сочи, че на 20.06.2007 г. ответника получил от ищеца сумата от 2400 лева, като заем, за да закупи ответника лек автомобил. Въпреки поканите ответника не заплатил дължимата сума. Ищецът моли да бъде осъден ответника да заплати сумата от 2400 лв. дадени му от ищеца в заем и направените в производството разноски.

От страна на ответника е депозиран писмен отговор. В него се сочи, че иска е неоснователен и недоказан. твърди, че е закупил автомобила преди датата, на която се претендира, че е даден заема. Намира, че допускането на двама свидетели в полза на ищцовата страна е недопустимо с оглед нормата на чл.164 от ГПК.

Така постъпилата искова молба, отговаря на изискванията на закона и се явява допустима.

В открито съдебно заседание ищцовата страна поддържа иска така, както е предявен. Ответника твърди, че искът е неоснователен. Моли същия да бъде отхвърлен.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: Свидетелите на ищеца – К и Н установяват следните обстоятелства. Първата е майка на заемодателят и към момента на даване на заема – тъща на ответника, а втората е сестра на ищеца и съпруга на ответника към момента на даване на заема. Установява се, че към момента ответника и свидетелката Н са разведени. Свидетелките на ищеца установяват, че на 20.06.2008 г. на ответника от ищеца е била представен сумата от 2400 лв. – заем за закупуване на лек автомобил. И двете свидетелки сочат, че сумата е предадена на посочената дата – 20.06.2008 г., като същите твърдят, че сумата е била в левове в две пачки по 10 лв. и 20 банкноти по 20 лв. Твърденията на свидетелките съвпадат и по отношение на това, че ответника твърдял, че парите му трябват, за да си закупи нов автомобил, тъй като бил катастрофирал с предишния. Сочат, че тъй като уговорката между страните била заема да бъде върнат в срок до два месеца от получаването, след това многократно при разговори с ответника последния обещавал да върне парите, но в крайна сметка това не станало.

По делото са разпитани и двама свидетели на ответната страна - А и Ш. Последните установяват, че през месец юни те, заедно с ответника и с личния автомобил на свидетеля Ш пътували до гр***, където в автокъща ответника закупил л. а. “Опел астра” за сумата от 1100 евро. Сумата била в евро, а част от нея - 500 евро била дадена на заем от страна на свидетелят В А. Останалата част отново в евро заплатил ответника.

С оглед на така изложените фактически обстоятелства съдът направи следните правни изводи: Неоснователни са възраженията на ответника, като искът се явява основателен и доказан. От една страна направеното възражение в писмения отговор на ответника, че по реда на чл.164 от ГПК не може със свидетелски показания да се установяват вземания по договор за заем е неоснователно. Видно от текста на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, съществува забрана за установяване със свидетелски показания на договори на стойност над 5000 лв., като в случая сме именно в тази хипотеза. От друга страна законодателят отчитайки спецификата на семейните и роднински отношения е позволил между роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително да се доказват и договори за суми над 5000 лв. Причината е, че при близките роднински отношения даването на значителни суми често става и неформално без съблюдаването на изискванията за форма за доказване. В настоящия случай имаме точно такъв договор – за заем между роднини по сватовство от втора степен. Той е за думата от 2400 лв. и се явява напълно доказан.

Ответната страна с ангажираните по делото свидетели се стремеше да докаже, че е невъзможно да е бил взет заем в лева, когато за закупуването на процесния лек автомобил са били платени евро и при условие, че част от сумата е взета в заем от друго лице. Тези обстоятелства обаче не оборват доказаното от ищцовата страна за дадените в заем средства. Договора за обикновен заем е реален договор, която се счита сключен с предаването на сумата, като след това за заемателя възниква единствено задължението да върне заетата сума, а за заемодателя правото да я получи. Не са съществени елементи от този договор други допълнителни условия, напр. във връзка с това за какво ще се употребят дадените в заем средства. Ето защо доколкото по делото се установява от свидетелските показания, че сумата пари е платена на ответника без значение е дали със същите средства той е закупил лек автомобил или ги е употребил по друг начин, тъй като въпреки, че е казал, че парите му трябват за закупуване на лек автомобил може и първоначално да не е имал намерение да ги употреби за това.

От друга страна свидетелите на ответника не установиха точна дата на извършената покупко-продажба на лекия автомобил, като сочеха, че това е станало през м. юни. Като доказателство за точната дата ответника е представил писмен договор за закупуване на лекия автомобил на немски език. Същия е придружен от превод, съгласно, който договорът за покупко-продажба н л.а. е сключен на 10.06.2009 г. в населено място Ренерод. По този начин свидетелските показания и документа влизат в противоречие, тъй като свидетелите твърдят, че автомобила е закупен в гр. ***. Поради това съдът не може да кредитира депозирания документ.

С оглед на изложеното съдът намира, че депозирания иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Следва да бъдат присъдени на ищеца и направените в производството разноски, от които 200 лв. – адвокатско възнаграждение и 96 лв. държавна такса.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Б.А.Б., ЕГН-********** ***, ул. *** да заплати на Н В.Н., ЕГН-**********,***, с адрес за призоваване гр. ***, адв. К Т, сумата от 2400 (две хиляди и четиристотин) лева по договор за паричен заем.

ОСЪЖДА Б.А.Б., ЕГН-********** да заплати на Н В.Н., ЕГН-********** и направените в производството разноски вразмер на 296 (двеста деветдесет и шест) лева.

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в 14-дневен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: