Р Е Ш Е Н И Е ТО70

Гр.Шумен, 22 юни 2009 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на двадесети втори юни през две хиляди и девета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Б.Б.

при секретаря Д.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№163 по описа за 2009 година на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.372 от ТЗ, във връзка с чл.327, ал.1 от ТЗ; 86 от ЗЗД и чл.45, във връзка с чл.51 от ЗЗД, във връзка с чл.78 от ГПК.

В исковата си молба до съда ищецът –“Д.***- С.*** С.***” ЕТ, със седалище и адрес на управление: гр. Ш.***, ул. “Д.***”№ 10, вх.1, ет.2, ап.16 с ЕИК 040082884, представлявано от управителя С.*** Ж.*** С.***, излага, че по силата на превозен договор с възложител и получател на стоките- ответника “Е.***”ООД с ЕИК 175248345, със седалище и адрес на управление: гр.София, представлявано от управителя П.*** К.*** М.*** извършил международен товарен превоз от Германия да гр.В.**, с товарни автомобили негова собственост. Били оформени две международни товарителници, изготвени в Германия на 02.04.2008г. и 04.04.2005г., като стоката била доставена на получателя на 07.04.2008г. В последствие ищеца изготвил фактура №0000000166/07.04.08г. за дължимата сума – 9600 лева плюс ДДС 1920 лева, като фактурата била изпратена до ответника с препоръчано писмо, и е получена от него с обратна разписка от 12.05.2008г. Ищецът твърди, че въпреки отправените покани, ответника не е заплатил стойността на извършения превоз. Предвид изложеното, ищеца моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати стойността на извършения превоз в размер на 11520,00 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на издаване на данъчната фактура да датата на завеждане на иска в размер на 1380,48 лв., законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане и направените деловодни разноски. Претендира и направените по обезпечаване на иска разноски и образуване на изпълнително дело в размер на 749,00 лв.

Ответникът, редовно призован, не се явява. В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който излага становище по допустимостта и неоснователността на исковите претенции. Оспорва исковете по основание и размер, като твърди, че не дължи никакви суми по договор за транспортни услуги на ищеца. Между него и ищеца имало устни уговорки за превоз от Германия. Не прилага никакви доказателства.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Съдът, като съобрази предявената претенция, и като взе предвид разпределянето на доказателствената тежест в процеса намира, че задължение на ищеца е да установи надлежно твърдените от него обстоятелства, и то най - вече досежно основния факт, въз основа на който се претендира исковата сума - съществуването на валидни облигационни отношения с ответника, както и изпълнение на своите задължения породени от сключения договор. При евентуално оспорване, ответника следва да установи, или че е изпълнил задължението си, или че изобщо не дължи такова. Видно от приложените по делото заверени копия на международна товарителница- 2 броя и фактура, между ответника и ищеца по делото е бил сключен валиден договор за превоз по смисъла на чл.367 от ГПК, задълженията по които ищеца е изпълнил видно от т.24 на Международните товарителници. На товарителниците е поставен печат на дружеството-ответник и подпис на лице, приело стоката. Документите не са били оспорен от ответника. Плащането на превозната цена е следвало да се извърши от получателя при приемане на товара, ако това не е извършено от товародателя/чл.372 ал.2 от ТЗ/. Издадена била фактура на датата на доставката- 07.04.2008г., за сумата от 9600 лева плюс ДДС 1920 лева, която била получена с обратна разписка на 12.05.2008г. от ответника. Безспорно установено, е че процесната стока е била предадена на получателя, а ответника не представи доказателства сочещи на извършено плащане на дължимото и търсено възнаграждение за извършения от ищеца превоз. От назначената по делото съдебно– счетоводна експертиза се установява, че счетоводните документи на ищеца са водени редовно, процесната фактура е отразена и осчетоводена в синтетичните и аналитични сметки, включена е в дневника за продажби и в справката – декларация по ЗДДС, като е бил заплатен дължимия данък върху добавената стойност. На основание чл.55 ал.1 от ТЗ, редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки. По посочената фактура нямало извършвани плащания. Ето защо съдът намира предявения иск за основателен, поради което и същият следва да бъде уважен в пълен размер, ведно със законната лихва от деня на подаване на исковата молба - 20.01.2009г. до окончателното изплащане на сумата. Размера на мораторната лихва върху сумата по фактурата за периода от 08.04.2008г. до 20.01.2009г. е 1404,91лв., според експертното заключение, но доколкото не се прави изменение на иска в настоящото производство от ищеца, акцесорната претенция следва да бъде уважена до предявения размер- 1380,48лв.

Предявеният иск за сумата 749,00 лв., представляваща деловодни разноски по обезпечаване на иска и по изпълнителното дело по обезпечението, с правно основание чл.78 от ЗЗД, също е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Търг.д.№3085/2008г., по което е издадена обезпечителната заповед е приложено по делото и от него са видни направените разходи.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените от него деловодни разноски в размер на 1268,48 лева по приложения списък.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА “Е.***”ООД с ЕИК 175248345, със седалище и адрес на управление: гр.С.***, , район Л.**, ул.З.*** р.***№22, ет.3, офис 5, представлявано от управителя П.*** К.*** М.*** да заплати на “Д.***- С.*** С.***” ЕТ, със седалище и адрес на управление: гр. Ш.***, ул. “Д.***”№ 10, вх.1, ет.2, ап.16 с ЕИК 040082884, представлявано от управителя С.*** Ж.*** С.*** сумата от 11520 лева /единадесет хиляди петстотин и двадесет лева/ с правно основание чл.372 ал.2, във връзка с чл.327 ал.1 от ТЗ; лихва за забава върху главницата в размер на 1380,48лв./хиляда триста и осемдесет лива и четиридесет и осем стотинки/ за периода от 08.04.2008г. до 20.01.2009г. с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД; ведно със законната лихва считано от 20.01.2009г. до окончателното й изплащане, дължима по договор за международен превоз на стоки сключен между страните и фактура №0000000166/07.04.08г., както и сумата от 749,00лв./седемстотин четиридесет и девет лева/, представляваща деловодни разноски по обезпечаване на иска и по изпълнителното дело по обезпечението с правно основание чл.78 от ЗЗД и сумата 1268,48лв./хиляда двеста шестдесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в 2 седмичен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: