Председател: К. К.

Секретар: Ив. А.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 251/09г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени обективно съединени искове, с правно основание чл. 55, ал. 1 и чл. 92 от ЗЗД.

В депозирана искова молба, с правно основание чл. 55 и 92 от ЗЗД и цена на исковете от 14660 лева, ищцата - К.Ж.В., ЕГН : **********,***, излага, че с ответника – ЕТ ”П П”, ЕИК : 821154148, със седалище и адрес на управление – гр. **, представляван от П С П, имали сключен договор за строителство. По силата на същият ответника следвало да извърши строителството на апартамент, до уговорената степен на завършеност, срещу заплащане на възнаграждение, в срок 24 месеца от сключването му – 20.12.06г.. Била уговорена и неустойка. Ищцата заплатила уговореното в договора възнаграждение на вноски, в размер на 14557 лева. Предвид не започналото изпълнение на строителните работи, считайки, че ответника и дължи и уговорената неустойка, претендира осъждането му, да и заплати сумата от 14660 лева, представляваща 14557 лева главница и 103 лева неустойка, като с исковата молба, на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, заявява, че счита договора за развален.

В срока за отговор на ИМ, ответника, редовно уведомен, по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, не подава отговор.

В съдебно заседание, страните редовно призовани, ищеца, чрез представителя си поддържат исковете така както са предявени и представя списък на разноските, а ответника, не се явява и не изпраща представител.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Не се спори между страните, а и от приложените, неоспорени писмени доказателства се установява, че между тях е бил сключен твърденият в исковата молба договор, по силата на който, в срок от 24 месеца от сключването му – 20.12.2006г., ответника е следвало да изгради и предаде на ищцата, описаният строеж, в съответна степен на завършеност. Изпълнявайки задълженията си по договора, ищцата е заплатила, съответно ответника е получил, уговорените възнаграждения, в размер на 14557 лева – разписки от 7, 14 и 23.01.07г.. приетото заключение по допуснатата СТЕ, сочи, че към датата на исковата молба, сградата не е изградена. В чл. 2 от договора, страните са се съгласили, при не завършване и предаване на строителството с разрешително за ползване до 31.12.08г., изпълнителят – ответник, дължи неустойка в размер на 0,02% дневно, върху стойността на договора, до издаване разрешение за ползване.

Така приетата за установена фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД – за уважаването му следва да са на лице следните предпоставки – съществуване на валидно правоотношение между страните; размяна на престации, по него и техният размер; отпадане на правоотношението, с което възниква задължение за връщане на полученото по него. В конкретният случай всички са на лице – страните в производството са сключили договор за изработка и ищцата – възложител по него е заплатила на изпълнителя – ответник сумата от 14557 лева. С исковата си молба е заявила, че разваля договора, без да даде срок за изпълнение, съобразно дължимата и престация, забавата на ответника, и уговореното време за изпълнение. Заявлението на кредитора е направено писмено, съобразно формата на договора и съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ГПК, е достигнало до длъжника, което означава, че основанието на което той е получил посочената сума, е отпаднало, и дължи връщането и. Изложеното сочи доказване на предявеният иск, с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, което налага уважаването му.

По иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД – въпреки изложеното, касателно отпадането на съществувалото между страните основание – разваляне на договора, съдържащ валидна неустоечна клауза, предявеният иск следва да бъде уважен. Принципното положение е че развалянето на договора възстановява положението преди сключването му. След развалянето не може да има нито изпълнение, нито неизпълнение, и не могат да възникват последиците им, в случая такива от пълно или неточно, количествено, качествено, или времево неизпълнение, в случая правото на изправната страна да претендира неустойка. Действително задължението за неустойка е акцесорно и следва главното задължение, чието изпълнение обезпечава, но се ползва с известна самостоятелност, а освен обезпечителната има и обезщетителна функция. Следва да се отбележи че задължението за неустойка в конкретният случай е станало изискуемо на 01.01.09г. – чл. 2 от договора /л. 8/и се претендира до датата на исковата молба, едва с която се заявява развалянето на договора, в който е уговорено. Тоест за периода на претенцията между страните е съществувал валиден договор, съдържащ клауза за заплащане на неустойка, и вземането за нея в претендираният размер е било изискуемо. Поради това настоящият състав счита, че няма пречка да се претендира обезщетение от пълно неизпълнение, при наличие на фиксиран ден за изпълнение, определен размер на същото, за периода на съществуване на облигационното отношение, преди да са настъпили последиците от неговото отпадане – разваляне на договора.

При така посоченият изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1462,88 лева– разноски в производството на настоящата инстанция, съобразно приложен списък на ищеца, съразмерно уважената част от исковете.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЕТ ”П П”, ЕИК : 821154148, със седалище и адрес на управление – гр. **, представляван от П С П, да заплати на К.Ж.В., ЕГН : **********,***, сумата 14660 лева, от които 14557 лева получени по договор от 20.12.06г., с нотариална заверка на подписите № 13076/20.12.2006г. на Нотариус № 19, с район на действие този на ШРС, на основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД и 103 лева неустойка по същият договор, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА ЕТ ”П П”, ЕИК : 821154148, със седалище и адрес на управление – гр. **, представляван от П С П, да заплати на К.Ж.В., ЕГН : **********,***, сумата от 1462,88 лева – разноски в производството на настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред ШОС.

Ответника няма право да обжалва решението, в частта му за разноските, на основание чл. 80 ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :