Председател: К. К.

Секретар : Ив. А.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 257/09г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен установителен иск, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422 от ГПК.

Искова молба предявена от “Т - Ш” ЕАД със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “С” № 62А, представлявано от И К И., ЕГН : **********, срещу В.Е.Х., ЕГН : **********,***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК, ищеца сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 814,97 лева, представляващо – 621,16 лева главница, за дължима цена на топлинна енергия, консумирана от ответника, за периода месец януари 2004г. до месец януари 2008г. и 168,81 лева мораторна лихва, за периода от 03.2004г. – 28.07.2008г., както и 25 лева – разноски по ЧТД № 1817/08г. на ШРС. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед по ЧТД № 1817/08г., ответника възразил. Поради изложеното ищеца претендира да се признае за установено, че ответника му дължи описаната сума, както и разноските, в настоящото производство.

В срока за отговор на ИМ, ответника, редовно уведомен, по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, подава отговор, чрез назначеният му представител, в който заявява, че счита иска за неоснователен. Сочи че между него и ищцовото дружество не съществува какъвто и да е договор, от който да произтича претенцията. Представеният договор с топлинен счетоводител бил прекратен през 2005г и в представените справки за консумация на топлоенергия, било отразено показания “0” В открито съдебно заседание страните редовно призовани, изпращат представители, които поддържат иска, така както е предявен, съответно възраженията в отговора.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

В съответствие с дадените указания касателно доказателствената тежест в производството, представителят на ищцовото дружество твърди, че ответникът е техен абонат – потребител на топлинна енергия, тъй като жилището, за което потребена такава се претендира, се намира в сграда етажна собственост, и топлинната енергия се доставя на абонатите при публично известни общи условия. Действително чл. 153 от ЗЕ, сочи че “...всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединена към абонатна станция...., са потребители на топлинна енергия”, но по делото не се посочиха, съответно събраха доказателства, че именно ответника е собственик, респективно титуляр на посоченото вещно право над жилището, за което се претендира, че е потребявана топлинна енергия. Въпреки че адресната регистрация на едно лице, няма връзка с негови вещни права, дори и представените удостоверения, за такава на ответника сочат адрес, различен от този на процесното жилище. Представената в съдебно заседание декларация, не може да бъде преценявана като такъв титул, отделно от това, тя се отнася само за част от исковият период. В представената справка от топлинният счетоводител – “Топлоинжинеринг” ЕООД, за посоченото в исковата молба жилище, е начислена топлоенергия на лице различно от ответника – Б. В. Х.. В справките за месечните показания на разпределители и водомери, за същото жилище е посочено трето, различно от ответника и посоченото лице – В. М. И.. Така изложеното доведе настоящият състав до извода, че предявеният иск е недоказан в своето основание – липсват доказателства за съществуване на валидно правоотношение, между ищеца и ответника, от което да произтича, задължение на вторият да заплати търсената сума, поради което и следва да се отхвърли.

Предвид липсата на заявено искане в хода на производството за присъждане на разноски от ответника, при така посоченият изход на делото, такива не се присъждат.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Т - Ш” ЕАД със седалище и адрес на управление – гр. ***, представлявано от И К И., ЕГН : **********, срещу В.Е.Х., ЕГН : **********,***, установителен иск, с правно основание чл. 422 ГПК, за признаване за установено че ответника дължи на ищеца сумата от 814,97 лева, представляващо – 621,16 лева главница, за дължима цена на топлинна енергия, консумирана от ответника, за периода месец януари 2004г. до месец януари 2008г. и 168,81 лева мораторна лихва, за периода от 03.2004г. – 28.07.2008г., както и 25 лева – разноски по ЧТД № 1817/08г. на ШРС, като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред ШОС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: