Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

 

№....Т72.......,

 

град Шумен, 20.07.2009г.

 

Шуменският районен съд в публичното заседание на втори юни   , през две хиляди и девета  година, в състав :

 

                                                                                              Съдия : З.И.

 

при секретаря А.П. като разгледа докладваното от районния съдия З.И. ***  по описа за 2009  година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК .

Депозирана е искова молба от “Топлофикация – Шумен” ЕАД гр. Шумен,  седалище и адрес на управление  гр. Шумен ул. “С*, представлявано от  И*К* И*, ЕГН ********** – Изпълнителен директор срещу С.Х.С. , ЕГН-********** *** , в която е посочено, че на осн. чл .410 от ГПК е поискал издаване на Заповед за изпълнение срещу ответника за задълженията му към него за сума в размер на 203.95 лв., главница за консумирана топлоенергия за периода  м. 11.2006 г. до м. 02.2007 г., както и за дължимата се към главницата законна  лихва в размер на 47.07 лв. за периода от 30.12.2006 г. до 15.12.2008 г. включително и 25.00 лв. деловодни разноски, като въз основа на молбата е образувано ч.търг. дело №3132/2008 г. по описа на ШРС. Срещу издадената по горното дело Заповед за изпълнение длъжникът   възразил писмено в законоустановения срок и въз основа на това  възражение предявяват настоящия иск. Съобразно изложеното моли да бъде постановено решение по силата на което да бъде установено , че ответникът дължи сума  в размер на 203.95 лв.  за консумирана топлоенергия за периода от  м.11.2006 г. до  м. 02.2007 г., законната лихва върху главницата в размер на 47.07 лв. за периода от м. 30.12.2006 г. до 15.12.2008 г. както и 25 лв. деловодни разноски по  ч.гр.д. № 3132/08 г. по описа на ШРС включително и да бъде осъден ответника да заплати законна лихва от 15.12.2008 г. до окончателното изплащане на вземането, както и деловодните  разноски за адвокатско възнаграждение  по настоящото  производство.

Ответникът  депозира писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК , в който заявява , че оспорва иска . Заявява, че  твърденията в обстоятелствената част на ИМ не отговарят на обективната истина, тъй като се основават на произволни и напълно неверни данни  използвани от топлопреносното предприятие и топлинния счетоводител “Холидей  и Райзен” ЕООД гр. Варна, оспорва категорично и  твърдените от ищеца факти  и обстоятелства така както са описани в обстоятелствената част на ИМ. Заявява, че представената от ищеца справка – извлечение от сметките за задълженията за консумирана топлоенергия от 15.12.2008 г. е с невярно съдържание. и на осн.  чл. 193  от ГПК оспорва истинността и. заявява, че не отговаря на обективната истина твърденията, че реално ползва топлинна енергия през  процесния период и поради това  още през 2000 г.  а и през процесния период м. ноември 2006 г. – м. февруари 2007 г. не  е ползвал услугата “топлинна енергия” за да отоплява жилището си.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено  от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на депозирано от “Топлофикация – Шумен” ЕАД гр. Шумен , заявление по реда на чл.410 от ГПК е образувано ч.търг.д.№3132/2008г. по описа на ШРС , по което  е издадена Заповед №1191/20.12.2008г. , по силата на която е разпоредено длъжникът С.Х.С. да заплати на  заявителя сумата от 203,95  лева – представляваща стойността на консумирана топлоенергия за периода месец 11.2006г. до 02.2007г.  , с 47,07 лева – лихва от 30.12.2006г. до 15.12.2008г.  и законна лихва от 15.12.2008г. до изплащане на вземането , както и сумата от 25 лева – деловодни разноски . В срока по чл.414 от ГПК длъжникът  е депозирал възражение , поради и което кредиторът , съгласно възможността , предвидена от чл.415 ал.1 от ГПК  е предявил настоящият иск.

В процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение , т.к. съгласно разпоредбата на  чл.106а от ЗЕЕЕ (отм) и чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди , включително и за общите части на сградата – етажна собственост се осъществява и при публично известни общи условия ,  т.е. не е необходимо да се сключват писмени договори . При липса на  възражения и доказателства в този смисъл , съдът приема , че ответникът е бил собственик или титуляр на вещно право на ползване  върху имота , за който се претендират сумите , поради , което е  потребител на топлинна енергия по смисъла на  чл.106 а , ал.4 от ЗЕЕЕ (отм.) и чл.153 от ЗЕ . Като такъв същият дължи заплащането както на сумите за изразходвана топлоенергия  , както и  суми за сградна инсталация съгласно чл.108 ал.4 ат ЗЕЕЕ (отм.)   и чл.153 ал.6 от ЗЕ. Ответникът твърди , че не ползва топлоенергия  , в този смисъл е и заключението на ВЛ по назначената СТЕ . В него е посочено , че претендираните суми  представляват задължения за сградна инсталация . От обясненията на ВЛ дадени в  открито съдебно заседание се изяснява , че същото е изготвило заключение относно размера на дължимата сума от ответника единствено на база предоставена му от ищеца информация,  като  заявява, че не са му предоставени първични документи относно начислените суми. Допълва , че е провел само телефонен разговор с топлинният счетоводител “Холидей & Райзен” ООД , от когото получил информация  относно  размера и основанието на задълженията на ответника към “Топлофикация Шумен “ ЕАД . По делото също не са представени документи (отчетни карти и др.) , от които да видно начина на определяне на конкретните суми за сградна инсталация . Последното , съгласно изискването на чл.143 ал.1 от ЗЕ ,  при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се извършва от  лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата. При това положение съдът намира , че ищецът претендира вземанията си само въз основа на частни удостоверителни документи  (“Справка за извлеченията от сметките за задълженията за консумирана топлоенергия  “ от 15.12.2008г.),  които не притежават  обвързваща съда материална доказателствена сила, тъй като страната удостоверява изгодни за себе си обстоятелства.

Предвид изложеното и като взе предвид разпределението на доказателствената тежест в процеса , установена от разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК и указана от съда в доклада по чл.146 от ГПК , съдът намира , че ищецът не е провел пълно и главно доказване на релевантните факти , в резултат на което съдът достига до правният извод , че искът се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв .

По изложените съображения съдът намира за основателно оспорването по реда на чл.193 от ГПК на представеният от ищеца документ “Справка за извлеченията от сметките за задълженията за консумирана топлоенергия  “ от 15.12.2008г.

Водим от горното , съдът 

 

 

Р          Е          Ш          И  :

 

                ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т* – Ш*” ЕАД гр. Ш*,  седалище и адрес на управление  гр. Ш* ул. “С*” № 62А, представлявано от  И*К* И*, ЕГН ********** – Изпълнителен директор , иск по чл.422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК , за признаване за установено , че  С.Х.С. , ЕГН-********** *** му дължи сумата 203,95  лева – представляваща стойността на консумирана топлоенергия за периода месец 11.2006г. до 02.2007г.  , с 47,07 лева – лихва от 30.12.2006г. до 15.12.2008г.  и законна лихва от 15.12.2008г. до изплащане на вземането , както и сумата от 25 лева – деловодни разноски , за които има издадена Заповед №1191/20.12.2008г., по ч.търг.д.№3132/2008г. по описа на ШРС , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.194 ал.2 във вр. с чл.193 ал.2 от  ГПК, по заявеното от ответника С.Х.С. , с посочените данни ,  оспорване на истинността на представената от ищеца Т* – Шумен” ЕАД , с посочените данни , “Справка за извлеченията от сметките за задълженията за консумирана топлоенергия  “ от 15.12.2008г. , че документът е неверен , относно отразените в него суми за топлоенергия , като на основание чл.194 ал.2 , предл.2 от  ГПК го изключва от доказателствата по делото.

  .

 

                Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в  двуседмичен  срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                                                                             СЪДИЯ: 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Отхвърля предявеният от Топлофикация – Шумен” ЕАД гр. Шумен, иск по чл.422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК , за признаване за установено , че  С.Х.С. му дължи сумата 203,95  лева – представляваща стойността на консумирана топлоенергия за периода месец 11.2006г. до 02.2007г.  , с 47,07 лева – лихва от 30.12.2006г. до 15.12.2008г.  и законна лихва от 15.12.2008г. до изплащане на вземането , както и сумата от 25 лева – деловодни разноски , за които има издадена Заповед №1191/20.12.2008г., по ч.търг.д.№3132/2008г. по описа на ШРС Признава за установено , на основание чл.194 ал.2 във вр. с чл.193 ал.2 от  ГПК, по заявеното от ответника С.Х.С.  ,  оспорване на истинността на представената от ищеца Топлофикация – Шумен” ЕАД , “Справка за извлеченията от сметките за задълженията за консумирана топлоенергия  “ от 15.12.2008г. , че документът е неверен , относно отразените в него суми за топлоенергия , като на основание чл.194 ал.2 , предл.2 от  ГПК го изключва от доказателствата по делото.