Председател: Й.Д.

Секретар: Т. Т.

като разгледа докладваното от съдията гр. д. №651/09 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по предявен от “***”, гр. *** против С.В.Д., ЕГН-**********, установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, с който се моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че последния дължи като главница за консумирана топлоенергия за периода декември юли 2004 г. до март 2008 г. сумата от 6012,07 лв., както и мораторни лихви върху тези суми в размер на 2001,50 лв. за периода от 29.08.2004 г. до 26.11.2008 г., както и 160.27 лв. деловодни разноски по ЧГД №2963/2008 г. по описа на ШРС. Моли да се изиска и приложи към материалите по делото и посоченото гражданско дело. Направено е искане за съдебно-счетоводна експертиза, за установяване на това какви размери на дължимите суми за потребена топлинна енергия се водят в счетоводството на ищцовото дружество.

От страна на ответника не е депозиран писмен отговор.

Представителя на ищцовото дружество поддържа иска така както е бил предявен. За ответника се явява назначения особен представител адв. *** Последната сочи, че иска е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: По гр. д. №2963/08 г. на ШРС по реда на чл.410 и сл. от ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, за сумата от 6012,07 лева консумирана топлоенергия, за дължимата мораторна лихва върху главницата за периода август 2004 г. – 26.11.2008 г. в размер на 2001,50 лева, и 160.27 лева разноски. Производството за издаване на заповед за изпълнение е заведено пред ШРС на 05.12.2008 г. В срока по чл.414 от ГПК длъжника е подал възражение. В него се сочи, че по отношение на сумата от 1080,89 лв. за мораторни лихви е изтекла погасителна давност по чл.111 от ЗЗД. Твърди, че не дължи и останалите суми за главница и лихви без да сочи основания за това.

От представената от ищеца справка, както и от назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че ответникът дължи претендираната сума.

По делото от страна на особения представител на ответника въпреки, че сочи, че иска е неоснователен няма наведени никакви конкретни обстоятелства, които да изключват дължимостта на задължението. Не са наведени никакви твърдения в тази насока. Няма и депозиран писмен отговор по делото.

Във възражението подадено по заповедното производство по реда на чл.414 от ГПК има наведено твърдение ,че част от дължимата сума за мораторни лихви е погасена по давност, но това е станало в рамките на друг производство. От друга страна разпоредбата на чл.133 от ГПК следва да се тълкува в смисъл не само, че с изтичането на месечния срок по реда на чл.131 от ГПК се преклудират правата за правене на възражения, а че такива правно валидно в рамките на процеса не могат да се правят преди реално да е било образувано производството по делото. Поради това възражението за давност направено във възражение от 16.01.2009 г. по заповедното производство не може да бъде взето предвид в рамките на настоящото производство.

Исковете следва да бъдат уважени изцяло, а ответника да бъде осъден да заплати процесните суми. Доколкото ССЕ дава заключение, че дължимата мораторна лихва за процесния период е по-голяма от претендираната, то осъждането следва да е само до претендирания размер.

Ответника следва да бъде осъден да заплати и сумата от 160,27 лв., представляваща направените от ищеца разноски за държавна такса и 50 лв. – разноски за назначената ССЕ. Не следва да се осъжда ответника за направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като в типовото адвокатско пълномощно е записан само уговорен хонорар, но няма данни сумата реално да е била платена.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.В.Д., ЕГН-********** ***, че същия дължи на "***" ЕАД със седалище и адрес на управление - гр. ***, представлявано изпълнителния директор И К И сумата от 8013,57 лв. (осем хиляди и тринадесет лева и петдесет и седем стотинки), от които сумата от 6012,07 лв. (шест хиляди и дванадесет лева и седем стотинки) топлоенергия, топла вода и такса мощност за периода от юли 2004 г. до март 2008 г., както и мораторни лихви върху тези суми в размер на 2001,50 лв. (две хиляди и един лева и петдесет стотинки) за периода от 29.08.2004 г. до 26.11.2008 г., както и сумата от 160.27 лв. (сто и шестдесет лева и двадесет и седем стотинки), представляващи разноските по Заповедното производство – ч. гр. д. №2963/2008 г. по описа на ШРС

ОСЪЖДА С.В.Д., ЕГН-********** да заплати на "***" ЕАД, гр. ***, сумата от 210.27 лв. (двеста и десет лева и двадесет и седем стотинки), представляваща направените по делото разноски, съобразно с уважената част на иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: