Председател: Й.Д.

Секретар: Т. Т.

като разгледа докладваното от съдията гр. д. №694/09 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.220, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба М.Д.Д., ЕГН-**********,*** сочи, че е работила при ответника- Поделение *** с Булстат-0006953244457, представлявано от Началника подп. Р. Т. Р. въз основа на сключен безсрочен трудов договор №620/02.07.2001 г. на длъжност „Главен специалист”. Със заповед №158/28.05.2008 г. трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено, считано от 01.06.2008 г. Намира, че не е било спазено изискуемото предизвестие. Сочи, че съгласно нормата на чл.16, ал.1, т.3 от КТД предизвестието, което е следвало да бъде отправено към нея е следвало да бъде три месеца. Моли ответника да бъде осъден да заплати обезщетение по реда на чл.220 от КТ в размер на 1320 лв., също и мораторна лихва върху посочената сума за периода от 01.07.2008 г. до завеждането на настоящата искова молба – 26.02.2009г. в размер на 152 лв., законната лихва върху главницата от завеждането на исковата молба до окончателното заплащане на дължимите суми, както и направените в производството разноски.

От страна на ответника е депозиран писмен отговор по чл.131 от ГПК. В него се сочи, че иска е неоснователен. Излага се, че ищцата след извършване на уволнението е постъпила на друга длъжност при същия работодател. Намира, че обезщетение по реда на чл.220 от КТ не се дължи, тъй като няма реално съкращение в щата. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Моли да бъде осъден ищеца да заплати сумата от 300 лева като юрисконсултско възнаграждение.

Така постъпилата искова молба, отговаря на изискванията на закона и се явява допустима.

В открито съдебно заседание, ищецът не се явява, за него се явява адв. Х., редовно упълномощена. Последната сочи, че поддържа исковата молба, така, както е предявена.

За ответната страна се явява юрисконсулт Йорданова, като намира, че искът е неоснователен и поддържа отговора.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Със Заповед №158/28.05.2008 г. трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено, считано от 01.06.2008 г. на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращаване в щата на длъжността на ищеца “главен специалист” с шифър от класификатора за длъжностните наименования 50-05 4192 3002. При уволнението на ищцата не е било изплащано обезщетение по реда на чл.220, ал.1 от КТ. Обстоятелство, което не е оспорено о ответната страна. Видно от служебна бележка на КТ “Подкрепа” с изх. №00-08/11.02.2009 г. (л.3 от делото) ищцата е била член на профсъюза до 31.12.2008 г. По делото е представен и Колективен трудов договор от 18.12.2007 г.(л. 6-17) сключен от една страна от МО като работодател и ФНСО “БА” към КНСБ и НС “Отбрана” към КТ “Подкрепа” като синдикати от друга страна, а също и Заповед на Министъра на отбраната №ОХ-802/18.12.2007 г.

С оглед приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Трудовото правоотношение на ищцата е правомерно прекратено по реда на чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращаване на щата. Наличието на основанието и необходимостта за съкращаване не бе оспорена от представителя на ответното дружество. Последния сочи, че поради промяната в щата от 01.06.2008 г. е съкратена заеманата от ищцата длъжност, която е била с изискуемо средно образование, а се открива нова длъжност, за заемането на която е следвало да се притежава висше образование. Това възражение обаче е неоснователно. Достатъчно за изплащане на обезщетението по реда на чл.220, ал.1 от КТ е, че е налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.328, ал.1 от КТ, в случая съкращаване в щата, че работника е освободен преди изискуемия по закон срок за предизвестие и че такова обезщетение не е било изплатено. В случая е ирелевантен факта, че ищцата е заела друга длъжност при него. Видно е, че за заемането на тази длъжност е започнала нова процедура. Т.е. тук не се касае за преназначаване, а за заемане на длъжността на общо основание, като работника кандидатства отново. Плащането на сумите за неспазено предизвестие няма характера на обезщетение – стр.554, “Коментар на Кодекса на труда“, 2001 г., проф. Мръчков и колектив, то по-скоро е субективно право, удовлетворението на което насрещната страна може да откаже. Т.е., за да не се е налагало плащането по настоящия ред или не е следвало да има прекратяване на правоотношението по реда на чл.328 от КТ или пък е следвало да се спази срока на изискуемото предизвестие.

Съдът счита, че дължимото предизвестие в конкретния случай е било тримесечно, каквато възможност е давал действалия към момента на уволнението КТД на заетите в системата на отбраната.

Съгласно заключението на приетата в производството ССЕ се установяват и дължимите с оглед претендираните в настоящото производство суми, а именно по чл.220 ал.1 от КТ, възлиза на стойност 1350 лева, а размера на мораторната лихва за периода от 01.07.2008 г. до датата на предявяването на исковете - 26.02.2009 г. е на стойност 137,13 лева. С оглед обстоятелството, че претенцията на ищеца сумите за главница е в размер на 1320 лв., то съдът следва да уважи искането до този размер. По отношение на искането за присъждане на мораторна лихва, то същото следва да бъде уважено до размер на 137,13 лв., съгласно заключението на ССЕ, като в останалата му част следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано. Следва ответникът да бъде осъден да заплати и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното заплащане на дължимите суми.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски съобразно с уважената част от иска възлизащи на 197.98 лв. От ответника е претендирано юрсконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Според чл.7, ал.1, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размера на дължимото възнаграждение е 150 лв., а с оглед на отхвърлената част от иска ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 1.52 лв., представляващи дължимите разноски съобразно с отхвърлената част от обективно съединените искове. Ответникът следва да бъде съден да заплати по сметка на ШРС и дължимите суми за държавни такси – 100 лв. и дължимата сума за експертно заключение – 60 лв. или общо сумата от 160 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Поделение *** с Булстат – 0006953244457, представлявано от Началника подп. Р. Т. Р., да заплати на М.Д.Д., ЕГН-**********,*** сумата от 1457,13 лева (хиляда четиристотин петдесет и седем лева и тринадесет стотинки), от които 1320 (хиляда триста и двадесет) лева, представляващи обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестие; 137.13 лева (сто тридесет и седем лева и тринадесет стотинки), представляващи мораторна лихва върху главницата за периода от 01.07.2008 г. до 26.02.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждането на исковата молба – 26.02.2009г. до окончателното изплащане на дължимите суми.

ОТХВЪРЛЯ претенцията за мораторна лихва за периода от 01.07.2008 г. до 26.02.2009 г. до пълния предявен размер като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА ***, да заплати на М.Д.Д., ЕГН-**********, сумата от 197,98 лв (сто деветдесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки), представляващи направените по делото разноски от ищцовата страна, съобразно с уважената част от обективно съединените искове.

ОСЪЖДА М.Д.Д., ЕГН-**********, да заплати на ***, сумата от 1,52 лв (един лев и петдесет и две стотинки), представляващи направените по делото разноски от ответната страна, съобразно с отхвърлената част от обективно съединените искове.

ОСЪЖДА Поделение ***, да заплати по сметка на ШРС сумите за държавна такса по обективно съединените искове и възнаграждението за вещо лице в общ размер на 160 (сто и шестдесет) лева.

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в 14-дневен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: