Председател: Й.Д.

Секретар: Т. Т.

като разгледа докладваното от съдията гр. д. №762/09 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2, чл.221, ал.1 и чл.224, ал.1 от Кодекса на труда и чл.86 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по предявени от И.М.Д., ЕГН-********** срещу “В” ЕООД, Булстат-837066785, гр. ***, представляван от Управителя Е И А, ЕГН-**********, обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ, чл.221, ал.1 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ. Ищеца сочи, че е работил при ответника въз основа на сключен трудов договор. На 16.02.2009 г. е било прекратено трудовото и правоотношение. Към момента на прекратяване на трудовто правотношение му се е следвало възнаграждение за м. януари 2009 г. в размер на 296,06 лв., възнаграждение за десет работни дни през м. февруари 2009 г. в размер на 145.50 лв., обезщетение по реда на чл.221, ал.1 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение – 291.06 лв., както и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за три дни в размер на 41.58 лв. Моли ответника да бъде осъден да заплати тези суми, ведно със следващата се върху тях законна лихва, считано от момента на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми.

Така постъпилата искова молба, отговаря на изискванията на закона и се явява допустима.

От страна на ответника не е депозиран писмен отговор.

В открито съдебно заседание представителя на ищеца сочи, че поддържа исковете, като признава, че част от сумата е погасена след завеждане на делото с пощенски запис. Претендира направените в производството разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна: И.М.Д., ЕГН-********** работил при “В” ЕООД на длъжност “шофьор” при основно трудово възнаграждение от 270 лв. месечно. Със заповед №32/16.02.2009 г. трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено. Съгласно заключението на ССЕ към момента на завеждане на иска дължимите суми са в размери както следва: за неизплатени трудови възнаграждение (чл.128 от КТ) – 341.86 лв., за обезщетение за неспазено предизвестие (чл.221, ал.1 от КТ) – 261.95 лв., за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск (чл.224, ал.1 от КТ) – 39.29 лв. Или общо 643.10 лв. ССЕ констатира, че с пощенски запис на 17.03.2009 г. (след получаване на призовка за водене на настоящото производство) от страна на ответника са заплатени на ищеца суми в размер на 498 лв. ССЕ приема, че са останали дължими суми в размер на 145.10 лв., без да сочи как тези суми са отразени в счетоводството на ответника и какво се погасява с тях. Представителя на ищеца потвърждава обстоятелството, че са му били преведени посочените суми. Не прави изявление кои от сумите да се считат погасени от частичното плащане завършено от ответника след завеждането на исковата молба.

От правна страна, в настоящото производство съдът установи следното: Видно е от приетата ССЕ, че исковете са основателни, както следва по чл.128 от КТ до размера на 341.86 лв., иска по чл.221, ал.1 от КТ до размера на 261.95 лв., а иска по чл.224, ал.1 от КТ до размера на 39.29 лв. Същевременно обаче има настъпило частично плащане по време на висящия процес. Съгласно чл.235, ал.3 от ГПК съдът е длъжен да вземе предвид при произнасянето си и фактите настъпили след завеждането на иска, които са от значение за спорното право. Поради изложеното съдът следва да се произнесе като вземе предвид настъпилото погасяване като осъди ответника да заплати непогасените суми, а в останалата част да отхвърли иска като неоснователен. В конкретния случай произнасянето на съда е свързано с преценка на това извършеното плащане кои от вземанията погасява и в каква последователност. Това се налага от липсата на каквито и да са указания за това кои от задълженията следва да се считат за погасени и в каква поредност. В тази насока няма изявление от страна на ищеца, нито пък има данни по делото как ответника е отразил частичното погасяване в счетоводството и какви суми същия е имал намерение да погаси. В тази хипотеза приложение следва да намери нормата на чл.76 от ЗЗД. Алинея втора на посочения текст установява правило, че когато няма яснота погасяват се както следва първо разноските, после лихвите и накрая главницата. В настоящия случай обаче се претендира законна лихва, която съгласно практиката не може да бъде считана за възнаградителна такава и не влиза в приложението на законовия текст – в тази насока – Р по гр. д. №57/1999 г. на V ГО на ВКС, Р по гр. д. №1065/1999 г. на ВКС, Р по т. т. №832/2005 г. на ВКС. Съдът намира, че що се отнася до разноските то не следва в реда на погасяване по чл.76, ал.2 от ЗЗД да се вземат предвид разноските направени в настоящото производство, тъй като същите са акцесорно вземане, свързано с уважаването на иска, а не са разноски направени преди производството във връзка с възникналите задължения. Поради това съдът приема, че доколкото става въпрос за еднородни задължения при погасяването на отделните искове следва да се прилага нормата на чл.76, ал.1 от ЗЗД. Съдът намира, че тук вземанията следва да се разделят на две групи – вземането за трудово възнаграждение и вземанията за обезщетение по реда на чл.221 и чл.224 от КТ. Това разделяне се налага, поради обстоятелството, че трудовото възнаграждение се дължи за положен труд и същото е по-рано възникналото задължение на работодателят в сравнение със задълженията за обезщетяване, които са възникнали към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Поради това с оглед правилото на чл.76, ал.1 от ЗЗД, което включва изискване да се погаси по-рано възникналото задължение съдът намира, че извършеното плащане първо е погасило задължението за заплата. Т.е. иска за заплащане на трудово възнаграждение е неоснователен, тъй като същото е погасено до пълния си установен от ССЕ размер от 341.86 лв. В останалата си предявена част искът следва да бъде отхвърлен като недоказан. От заплатените от ответника суми с дадения запис остават още 156.14 лв., които следва да погасяват съразмерно задълженията за обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ, съобразно нормата на чл.76, ал.1, изр. последно от ЗЗД. Следва да се приеме, че иска по чл.221, ал.1 от КТ е погасен с частичното плащане до размера на 135.78 лв. и следва да бъде уважен до остатъка в размер на 126.17 лв. А иска по чл.224, ал.1 от КТ е погасен с частичното плащане до размера на 20,36 лв. и следва да бъде уважен до остатъка в размер на 18.93 лв. В останалата им част обективно съединените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
С оглед на наличната претенция за присъждане на законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми, то съдът намира, че същата е основателна за периода от 06.03.2009 г. до 17.03.2009 г. върху сумите за главница от 643.10 лв., а от 18.03.2009 г. върху сумата от 146.53 лв. до окончателното изплащане на посочената сума за главница.

С оглед на изложеното обективно съединените искови претенции се явяват напълно основателни до пълните предявени размери, посочени след изменението на исковете.

Тъй като към момента на завеждане на производството сумите са били дължими ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от последния разноски съобразно с частта от обективно съедините искове, която с оглед на приетото е била към този момент основателна или сумата от 125.41 лв.

Ответника следва да бъде осъден да заплати и следващата се държавна такса върху трите обективно съединени иска – в общ размер от 150 лв. и разноските за възнаграждение на вещ лице – в размер на 50 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “В” ЕООД, Булстат-837066785, гр. ***, представляван от Управителя Е И А, ЕГН-**********, да заплати на И.М.Д., ЕГН-**********,***, сумата от 146,53 лв. (сто четиридесет и шест лева и петдесет и три стотинки), от които 126.17 лв. (сто двадесет и шест лева и седемнадесет стотинки), представляващи незаплатени суми за обезщетение по реда на чл.221, ал.1 от КТ, сумата от 20,36 лв. (двадесет лева и тридесет и шест стотинки), представляващи незаплатени суми за обезщетение по реда на чл.224, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва за период от 06.03.2009 г. до 17.03.2009 г. върху сума от 643.10 лв. и законна лихва върху сумата от 146.53лв. от 18.03.2009 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.

ОТХВЪРЛЯ обективно съединените искове в останалата им част до пълния предявен размер като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА “В” ЕООД, гр. ***, да заплати на И.М.Д., ЕГН-**********, сумата от 125.41 лв. (сто двадесет и пет лева и четиридесет и една стотинки), представляващи направените от последния разноски в производството.

ОСЪЖДА “В” ЕООД, гр. ***, да заплати по сметка на Шуменски Районен съд, сумата от 200 (двеста) лева, представляващи направените по делото разноски.

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в 14-дневен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: