Председател: Й.Д.

Секретар: Т. Т.

като разгледа докладваното от съдията гр. д. №767/09 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск, включващ обективно съединени искови претенции с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 и от Кодекса на труда.

Производството по настоящото дело е образувано по предявени от О.П.Г., ЕГН-********** ***, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и 3 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата по иска с основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на дължимата сума. Ищеца сочи, че работил при ответника като “технически мениджър”. На 03.02.2009 г., докато бил в отпуск по болест по настояване на Д Т – служител при ответника ищеца се явил по служба в гр. ***. Тогава му била връчена Заповед №121/03.02.2009 г., с която се прекратявал трудовото му правоотношение. Намира, че заповедта за уволнение страда от пороци. На първо място счита, че лицето връчило му заповедта не разполага с компетентност да г уволни, на второ място счита, че в заповедта не е упомената хипотезата за прекратяване на правотношението, а това опорочавало заповедта. Намира, че заповедта не е мотивирана. Твърди, че е трудоустроено лице, тъй като страда от исхемична болест на сърцето. Намира, че е не е бил извършван подбор при уволнението. Моли уволнението му да бъде признато за незаконно и да бъде отменено, да бъде възстановен на предишната си работа, моли ответника да бъде осъден да заплати и обезщетение по реда на чл.225, ал.1 от КТ в размер на 4536 лв., както и законната лихва върху тази сума датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите дължими кат главница.

Така постъпилата искова молба, отговаря на изискванията на закона и се явява допустима.

В писмения отговор до съда са наведени твърдения, че исковата молба е неоснователна, а предвидената от закона процедура е била спазена. Моли се исковата молба да бъде оставена без уважение.

В открито съдебно заседание ищеца поддържа исковата си молба. По негово искане допуснато изменение на петитума на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ от размер 4536 лв. в размер на 5705 лв.

Ответника оспорва съединените искове. Сочи, че процедурата по уволнението е спазена, както и че са изпълнени всички изисквания на закона, твърди, че исковата молба е неоснователна и недоказана.

Така депозираната искова молба се явява неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: Ищецът в производството – О.П.Г. е работил към ответното дружество на длъжност “Технически мениджър” в подразделението в гр. ***. Със заповед №121/03.02.2009 г. трудовото правоотношение на ищеца е бил прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращаване в щата.

Всички направени от ищеца в производството възражения във връзка със законосъобразността на наложеното уволнение са неоснователни.

Неоснователно е твърдението, че ищеца не е бил уволнен от оправомощено за това лице. Видно е т представеното от ответната страна пълномощно – подписалия заповедта за уволнение Д П. Т е бил надлежно упълномощен с нотариално заверено на 04.07.2006 г. пълномощно, съгласно което е имал право да представлява работодателя по отношение, сключване изменение и прекратяване на трудови правоотношения от името и за сметка на същия.

Не е основателно твърдението за незаконосъобразност на уволнението, поради липсата на предизвестие за прекратяване на правоотношението. Нормата за предизвестието е диспозитивна – липсата на предизвестие не опорочава уволнението, тъй като при неспазване на предизвестието работодателят е длъжен да заплати обезщетение за неспазено предизвестие.

Не е основателно твърдението, че заповедта няма никакви мотиви. В последната е посочено, че има приета нова управленска и организационна структура и ново щатно разписание, което е довело до намаляване на броя работни места. Указана е и точната хипотеза при която е извършено уволнението – съкращаване на щата. С оглед на това съдът намира, че други мотиви за прекратяване на трудовото правоотношение не са необходими.

По делото не се доказа твърдяното от ищеца, че същия е трудоустроено лице и се ползва от защитата по реда на чл.333 от КТ, тъй като страда от исхемична болест на сърцето. Има представени доказателства по делото от страна на работодателя, че на два пъти на ищеца са искани сведения дали страда от заболяване, което предполага наличие на законова защита срещу уволнение. Първият път с Декларация от 09.12.2008 г. (на л.70-71 от делото). В нея срещу исхемична болест на сърцето е записано – “ще представя данни”. Въпреки това явно такива не са били представени, а ищеца е проявил недобросъвестност, като не е отговорил с “да” или с “не”. При повторно поискване да представи данни дали боледува от заболяване, което му дава право на защита ищеца явно е отказал да попълни представената му декларация и тя е подписана от трима свидетели, явно по данни дадени от лицето – като срещу исхемична болест на сърцето е записано “не знае, тъй като преди дни е изкарал грип.” Записаната дата на това повторно поискване е – 03.02.2009 г. Видно е, че след първото поискване ищеца е бил недобросъвестен и явно не е представил дължимите документи., което е наложило повторното поискване. Недобросъвестността на ищеца личи от неговото поведение, тъй като в предлаганите образци на декларации изрично е записано графите да се попълват с “да” или с “не”, но дадените от него отговори са уклончливи и не установяват наличието или липсата на заболяване. Тази недобросъвестност не може да се толерира от съда и следва да се приеме, че при съкращението работодателят не е разполагал с данни за налични заболявания, независимо, че на два пъти е поискал такива да бъдат представени. От друга страна представените по делото медицински документи не са годно доказателство за доказване на наличие на исхемична болест или друго заболяване ползващо се от защита. Данните са за неврологично заболяване и изхождат от вписвания в личната амбулаторна карта. Не са представени други анамнестични данни – епикризи, Удостоверения от ТЕЛК и т.н.

По делото е открито и производство за оспорване на истинността на документ по реда н чл.193, ал.1 от ГПК, като се оспорва истинността на втората представена декларация за липса или наличие на обстоятелства по чл.333 от КТ с дата 03.02.2009 г. Твърди се, че вписаните обстоятелства са неверни, тъй като документа не е подписан лично от ищеца. Съдът намира, че оспорването следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Съдът намира, че за този документ имащ отношение към спазване на процедурата по реда на чл.333 от КТ не се доказа да съдържа неистинни данни. Целта на този документ е да установи липсата или наличието на определен кръг от заболявания, които ще гарантират закрила на работника и служителя от уволнение. В него не е вписана нито липса, нито наличие на такива данни. Като цяло в него не се съдържа твърдение, което може да бъде преценявано като вярно или невярно

Твърденията за липса на подбор при извършване на уволнението по реда на чл.328, ал.1, т.2 от КТ в хипотезата при съкращаване на щата също се опровергават от представените от ответника доказателства. По делото са представени данни, че такъв е направен. Протокола за извършен подбор във връзка със съкращаване на персонал и заповед №1242/02.12.2008 г., както и Приложението към посочения протокол (л.80-81 и л.83) установяват, че е извършен подбор въз основа на обективни критерии и действително са спазени законовите изисквания. Видно е, че ответника е бил оценен по изискуемите от закона критерии – квалификация и справяне с работата и е получил оценка, която е дала основание да бъде уволнен. Видно е, че за квалификацията с ищеца е получил най-високата възможна оценка – “10”, като в тази насока ищеца явно няма основания да оспорва подбора, същевременно обаче другите фактори за представяне в работата са му донесли по-ниски оценки. От щатното разписание действало преди уволнението и от това действало към момента на уволнението е видно, че щата в подразделението на търговеца в гр. *** е било намалено от 48 на 31 човека, като щатовете за технически мениджър от два са били намалени на един, което е наложило и съкращаването на ищеца.

По делото е била приета и ССЕ, която е имала за задача да установи размера на дължимото обезщетение по реда на чл.225, ал.1 от КТ, както и следващите се върху тези суми мораторни лихви от момента на уволнението до момента на подаване на исковата молба по делото.

С оглед на всичко изложено дотук съдът счете, че прекратяването на трудовото правоотношение на О.П.Г., обективирано в Заповед №121/03.02.2009 г. е извършено в съответствие с процесуалните изисквания и при спазване на предвидените в закона предпоставки. Поради това обективно съединените искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

С оглед на направеното искане от страна на ответника в производството за присъждане на разноски, съдът намери същото за основателно и ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника 1200 лв., за адвокатско възнаграждение (пълномощни л.87-93)

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от О.П.Г., ЕГН-**********,*** срещу “***” АД, гр. ***, ЕИК-121900623, представлявано от Изпълнителния директор – Р Ч Ф искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за признаване на уволнението отразено в Заповед №121/03.02.2009 г. за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на предишната заемана от нея длъжност - Технически мениджър ", и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ПРИЗНАВА, че оспорването на декларация за липса или наличие на обстоятелства по чл.333 от КТ с дата 03.02.2009 г. от страна на О.П.Г., ЕГН-**********, по реда на чл.193 от ГПК е НЕДОКАЗАНО.

ОСЪЖДА О.П.Г., ЕГН-********** да заплати на “***” АД, гр. *** сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в 14 дневен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: