Председател: К. К.

Секретар : Д. Х.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 920/09г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен установителен иск, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422 от ГПК.

В искова молба ищеца - “Топлофикация - Шумен” ЕАД със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “Съединение” № 62А, представлявано от И. К. И., ЕГН : **********, срещу С.Д.С., ЕГН : **********,***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК, сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 1090,17 лева, представляващо – 744,81 лева главница, за дължима цена на топлинна енергия, консумирана от ответника, за периода месец февруари 2004г. до месец март 2007г. и 320,36 лева мораторна лихва, за периода от 01.04.2004г. – 27.01.2009г., както и 25 лева – разноски по ЧТД № 359/09г. на ШРС. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед по ЧТД № 359/09г., ответника възразил. Поради изложеното ищеца претендира да се признае за установено, че ответника му дължи описаната сума, както и разноските, в настоящото производство. Не представя списък на разноските, съобразно чл. 80 ГПК.

В срока за отговор на ИМ, ответника, редовно уведомен, подава отговор, в който заявява, че счита иска за допустим, но частично основателен. Прави възражение за изтекла погасителна давност, за част от лихвите, в размер на 193,80 лева, за периода от 02.04г. – 12.05г., като признава че дължи главницата и лихви в размер на 126,56 лева, като твърди, че ги е заплатил на ищеца. Не представя списък на разноски.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, ищеца не изпраща представител, а ответника, чрез представител, поддържа заявеното в отговора си.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Не се спори между страните в производството, че между тях съществува валидно правоотношение, от което следва задължение за ответника да заплаща, количества потребена топлоенергия, както и количествата на доставената му такава. С ВБ от 30.04.09г., ответникът е заплатил на ищцовото дружество сумата от 871,37 лева, като изрично е посочил, че погасява цялата претендирана главница и лихви, за периода 01.06г. – 03.07г.. Възражението за изтекла погасителна давност е основателно, касателно мораторната лихва, за периода месец април 2004г. до месец февруари 2006г., видно от представената справка, в съответствие с чл. 111, б. “В” от ЗЗД, предвид датата на заявлението – 03.02.09г.. Приетото заключение по назначената ССЕ, сочи, че ответникът, след извършеното от него плащане, не дължи главница за доставена топлоенергия, а задължението му за мораторна лихва е в размер на 1,10 лева, и 25 лева разноски по ЧТД № 359/09г. на ШРС /л.50-51/.

Така установената фактическа обстановка, сочи наличието на всички предпоставки за уважаване на предявеният установителен иск – наличие на валидно правоотношение между страните; задължение, произтичащо от същото, за ответника да заплаща количествата потребена топлоенергия, за съответните периоди; настъпил падеж на тези му задължения и изпадането му в забава, но до посоченият размер, предвид основателното възражение за изтекла погасителна давност и извършеното плащане, в хода на производството. Изложеното налага да се признае за установено, че в полза на ищеца – “Топлофикация - Шумен” ЕАД, срещу ответника - С.Д.С., съществува вземане в размер на 26,10 лева, сума представляваща 1,10 лева законна лихва за просрочие на неплатени суми за топлоенергия с падеж след 03.02.06г., до 03.02.09г. – дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК и 25 лева разноски по ЧТД № 359/09г. на ШРС.

В останалата му част до пълният предявен размер искът следва да се отхвърли поради погасяване на задължението с плащане, което съдът на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, взема в предвид и погасяване на задължението за лихви, по давност.

С оглед така посоченият изход на делото, върху ответника, на основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК, предвид липсата по делото на данни, за извършени от него разноски, следва да се възложи сумата от 2,50 лева, съразмерно уважената част от иска, направени от ищеца.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на “Топлофикация - Шумен” ЕАД със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “Съединение” № 62А, представлявано от И. К. И., ЕГН : **********, съществува вземане срещу С.Д.С., ЕГН : **********,***, за сумата от 26,10 лева, представляваща 1,10 лева законна лихва за просрочие на неплатени суми за топлоенергия с падеж след 03.02.06г., до 03.02.09г. – дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК и 25 лева разноски по ЧТД № 359/09г. на ШРС.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, до пълният предявен размер (1090,17 лева, представляващо – 744,81 лева главница, за дължима цена на топлинна енергия, консумирана от ответника, за периода месец февруари 2004г. до месец март 2007г. и 320,36 лева мораторна лихва, за периода от 01.04.2004г. – 27.01.2009г.), за сумите от 744,81 лева главница и 319,26 лева мораторна лихва, поради погасяването на задълженията с плащане и по давност, за лихвите.

ОСЪЖДА С.Д.С., ЕГН : **********,***, да заплати на “Топлофикация - Шумен” ЕАД със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “Съединение” № 62А, представлявано от И. К. И., ЕГН : **********, сумата от 2,50 лева, представляваща разноски в производството, съразмерно уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред ШОС.

На основание чл. 80, изр. второ от ГПК, страните нямат право да обжалват решението, в частта му за разноските.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: