Председател: К. Колешански

Секретар: Д. Х.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 71/09г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ и 86 ЗЗД.

В исковата си молба, ищеца “Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК : 121130788, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н “Красно село”, бул. “Цар Борис III” № 41, представлявано от С. Х. С. - ИД, срещу И. С.И., ЕГН : **********,***, с посочено правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ, и цена от 665,75 лева, от които 521,34 – главница и 144,41 мораторна лихва, сочи, че заплатил на ОББ АД, посочената сума – главница, като застрахователно обезщетение по сключен между двете дружества застрахователен договор, поради настъпило застрахователно събитие – неплащане от страна на ответника – картодържател, на вноски по издадената му от банката кредитна карта. Считайки, че се е суброгирал в правата на застрахования – банката картоиздател, претендира осъждане на ответника да му заплати сумата от 665,75 лева, от които 521,34 – главница и 144,41 мораторна лихва, считано от 13.03.07г. – дата на плащане на сумата, до 12.01.09г. – дата на подаване на ИМ, в едно със законната лихва, върху главницата до окончателното плащане, и разноските в производството.

В срока за отговор на ИМ, ответника, редовно уведомен, чрез назначеният му особен представител, подава отговор, считайки иска за допустим и основателен.

В открито съдебно заседание, страните редовно призовани, ищеца не изпраща представител, но депозира молба, в която поддържа исковете, така, както са предявени, а ответника, чрез представител, поддържа заявеното в отговора, не претендира разноски.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Не се спори от страните за съществуването на твърдяното в исковата молба застрахователно правоотношение между ищеца и третото лице, както и по отношение ползването от страна на ответника суми от кредитният лимит на издадената му карта, неплащането им в срок, съответно заплащането им на банката картоиздател, от страна на застрахователя ищец. Приложените неоспорени, писмени доказателства, установяват всички факти, на които се основава искът.

Така установената фактическа обстановка сочи наличието на всички предпоставки за основателност на предявеният регресен иск, а именно – наличие на застрахователен договор; възникване на застрахователно събитие- покрит риск по застрахователният договор; изплащане на застрахователно обезщетение и встъпване, съобразно закона; установяване причинителя на вредата и размера на същата; противоправно поведение на причинителя на вредата и причинна връзка между последното и вредите.

Изложеното налага уважаване на иска с правно основание чл. 213 от КЗ, до пълният предявен размер, от 521,34 лева, заплатено от ищеца застрахователно обезщетение, по рамков договор за застраховка № 000-8-009/0010557 от 14.10.2005г..

По предявеният иск, с правно основание чл. 86 от ЗЗД – Въпреки дадените указания, в доклада по делото, касателно доказателствената тежест в производството, не събраха доказателства, за необходимата, за уважаването му забава. Не би могло да намери приложение разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Дори и да може поведението на ответника, да се квалифицира, като непозволено увреждане, то той би имал парично задължение, към пострадалият, а не към застрахователя. За суброгацията на същия, при липса на покана, от негова страна, за изпълнение, ответника, не може да се приеме за уведомен, което да определи и дата на забавата му. Липсата на посоченото уведомление /покана/, макар и да не е принципно необходимо при суброгация, предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 86 от ЗЗД, сама по себе си – последната не обосновава основателност, на предявения иск, с посоченото правно основание, поради липса на забава, предвид липса на изискуемост, налагайки отхвърлянето на този иск, като неоснователен, поради недоказването му.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска, в размер на 160,53 лева, от извършените разноски, в размер на 205 лева, представляващи – 100 лева – държавна такса, 100 лева – разноски за особен представител и 5 лева – за издаване на съдебно удостоверение.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА И. С.И., ЕГН : **********,***, да заплати на “Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК : 121130788, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н “Красно село”, бул. “Цар Борис III” № 41, представлявано от С. Х. С. - ИД, сумата от 521,34 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение, по застрахователна полица № № 000-8-009/0010557 от 14.10.2005г., в едно със законната лихва върху главницата от 521,34 лева, считано от 12.01.09г., до окончателното и изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК : 121130788, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н “Красно село”, бул. “Цар Борис III” № 41, представлявано от С. Х. С. - ИД, срещу И. С.И., ЕГН : **********,***, иск, с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване, пред Шуменски Окръжен Съд, в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

На основание чл. 80 от ГПК, страните нямат право да обжалват решението, в частта му за разноските.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: