Председател: К. К.

***

като разгледа докладваното от съдията ГД № 125/09г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен установителен иск, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422 от ГПК.

В искова молба ищеца - “В. и к. – Ш.***” ООД със седалище и адрес на управление – гр. Ш.***, пл. “В.***” № 1, представлявано от С. Ц. Д.***, ЕГН : **********, срещу А.М.И., ЕГН : **********,***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК, сочи, че по партида № 510/30, с титуляр ответника има консумирана вода, на стойност 655,48 лева, от които 545,30 лева – главница и 110,18 мораторна лихва, за периода 16.11.2004г. – 14.05.2008г.. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед по ЧТД № 2165/08г. ответника възразил. Поради изложеното ищеца претендира да се признае за установено, че ответника му дължи описаната сума и 25 лева разноски по посоченото ЧТД, както и разноските в настоящото производство, за които не представя списък, съобразно чл. 80 ГПК.

В срока за отговор на ИМ, ответника, редовно уведомен, по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, чрез назначен представител, подава отговор. Заявява, че иска е допустим, но частично основателен. Прави възражение за изтекла погасителна давност, по отношение част от лихвите – за периода 16.11.2004г. – 16.09.05г..

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, ищеца изпраща представител, който поддържа депозирана молба за изменение на иска, което е допуснато, като признава направеното възражение за изтекла давност, за посочената сума и период, в отговора на ответника, а особеният представител на ответника, заявява съгласие с исканото намаление на иска, посочвайки на устните състезания, че е основателен.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Не се спори между страните, че посочените партиди са с титуляр ответника. За твърдяната главница на вземането, представляваща цена на потребена вода, кредитора – ищец в производството е издавал, съобразно общите условия, за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор “ВиК ООД – Ш.***, фактури /л. 9-18/. Същите не са оспорени, съдържат дължимата сума за всеки от претендираните периоди, както и крайна дата за плащане. Съобразно чл. 31, ал. 2 от общите условия потребителите, следва да заплащат дължимите суми в 30 дневен срок, след датата на фактурата..

Така установената фактическа обстановка, сочи наличието на всички предпоставки за уважаване на предявеният установителен иск – наличие на валидно правоотношение между страните; задължение, произтичащо от същото, за ответника да заплаща количествата потребена вода, за съответните периоди; настъпил падеж на тези му задължения и изпадането му в забава. Искът следва да бъде уважен, до предявения размер, а именно за сумата от 613,83 лева, от които 545,30 лева главница, 68,53 лева мораторна лихва, за периода 12.09.05г. – 14.05.08г., 25 лева разноски – държавна такса, в производството по ЧТД № 2165/08г. на ШРС, в едно със законната лихва, върху главницата от 545,30 лева, считано от 16.09.08г. дата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, съобразно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

С оглед така посоченият изход на делото, върху ответника, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се възложат разноските в производството, в размер на 172,78 лева, представляващи допълнителна държавна такса, преводни такси и разноски за особен представител.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на “В. и к. – Ш.***” ООД със седалище и адрес на управление – гр. Ш.***, пл. “В.***” № 1, представлявано от С. Ц. Д.***, ЕГН : **********, съществува вземане срещу А.М.И., ЕГН : **********,***, представляващо дължима сума за консумирана и неплатена вода по партида 510/30, за имот находящ се в гр. Ш.****, ул. “Ген. Д.***” № 24, бл. 2, ап. 18, за период от 16.11.2004г., до 14.05.2008г. , в размер на 613,83 лева, от които 545,30 лева главница, 68,53 лева мораторна лихва, за периода 12.09.05г. – 14.05.08г., 25 лева разноски – държавна такса, в производството по ЧТД № 2165/08г. на ШРС, в едно със законната лихва, върху главницата от 545,30 лева, считано от 16.09.08г..

ОСЪЖДА А.М.И., ЕГН : **********,***, да заплати на “В. и к. – Ш.***” ООД със седалище и адрес на управление – гр. Ш.***, пл. “В.***” № 1, представлявано от С. Ц. Д.***, ЕГН : **********, сумата от 172,78 лева, представляваща разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред ШОС.

На основание чл. 80, изр. второ от ГПК, страните нямат право да обжалват решението, в частта му за разноските.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: