Председател: Йордан Димов

Секретар: Т. Т.

като разгледа докладваното от съдията гр. д. №147/09 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124, ал.1 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано по предявен от Р.В.Д. и Ц.С.И. отрицателен установителен иск по реда на чл.124 от ГПК да бъде признато по отношение на ответника – “Топлофикация – Шумен” ЕАД, че между страните не съществува валидно облигационно отношение за периода от 1998 до 2003 г. Твърди, че през 1998 г. ищците закупили апартамент в гр. ***Намират, че за периода 1998-2003 г. не са имали договор с топлоснабдителното дружество. Първоначално е имало твърдение, че с исковата молба се предявява инцидентен установителен иск, но след указания от страна на съда за уточнение на петитума на ИУИ с молба от 27.01.2009 г. (л.11 по делото) ищците сочат, че не предявяват такъв иск.

От страна на ответника е депозиран писмен отговор по чл.131 от ГПК. В него се сочи, че ищеца вече е водил подобно производство по отрицателен установителен иск по реда на чл.422 от ГПК – гр. д. №1286/2008 г. по описа на ШРС, като там е искано да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищеца не дължи сумата присъдена в полза на дружеството. С решението по посоченото гражданско дело съдът е приел, че са налице валидни облигационни отношения през процесния период и иска е бил отхвърлен от съдът, а впоследствие ШОС е прекратил въззивното производство. Поради изложеното намира, че иска е недопустим и производството следва да бъде прекратено.

Така подадената искова молба отговаря на процесуалните изисквания на закона и се явява допустима.

В открито съдебно заседание ищеца поддържа иска така, както е предявен. Ответното дружество поддържа становището си от представения писмен отговор.

Разгледан по същество депозирания иск е неоснователен.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи следното от фактическа страна: Приложената на л.33 от делото Молба- декларация за запечатване – разпечатване на радиатори се установява, че на 02.11.1998 г. ищеца И. е поискал разпечатване на един радиатор. В молбата има вписване, че е бил “пуснат” целия апартамент. По делото са представени данни, че на 27.09.2009 г. е бил сключен договор между представителите на етажната собственост, в която се намира процесното жилище от една страна и топлинен счетоводител от друга (л.37-43). Тази документация съдържа и протокол от който е видно, че представител на всеки, с изключение само на един, от обектите в етажната собственост е присъствал на Общото събрание, проведено по смисъла на чл.107, ал.1 от действалия към този момент ЗЕЕЕ (отм.). Присъствал на общото събрание е и единия от ищците, който е също е подписал посочения протокол (л.41-43).

Така констатираната фактическа обстановка дава основание за следните правни изводи: Определението за облигационно отношение дадено в “Облигационно право – обща част” на А. К., четвърто издание, стр. 35 е – “ ... правоотношение между две лица – кредитор и длъжник, по силата н което кредиторът може да иска от длъжника осъществяването на определен резултат.” Основанията за възникване на облигационни отношения могат да бъдат най-различни, но теорията най-общо ги определя като договорни и извъндоговорни. Договорни са отношенията, чиито правопораждащ юридически факт е сключен между страните договор, а извъндоговорни са онези, чиито правопораждащ факт е предвиден в нормативен акт и предвижда въпреки липсата на взаимно съгласие на страните, възникване на правна връзка (най-често задължение за едната страна и право на другата) – тук се включва основно деликта, както и неоснователното обогатяване, но и ред други юридически факти, понякога и от други правни отрасли – напр. административни актове, сложни фактически състави и т.н. (стр.54-56 на “Облигационно право – обща част” на А. К.).

В настоящия случай съдът намира за безспорно доказано в производството, че за целия разглеждан период от 1998 г. до 2003 г. ищците са били потребители на топлоенергия за своето жилище, намиращ се в гр. Шумен, ул. “Осми март” №11, ап.4. Като за времето след 27.09.2000 г. се доказа, че страните са имали договор. Действително това не е пряко сключен с “Топлофикация – Шумен ЕАД договор, а по-скоро сложен фактически състав, който дори, по смисъла на чл.107, ал.2 от ЗЕЕЕ (отм.), длъжника (ползвателя на топлинна енергия) може да не е сключил лично, но въпреки това макар и не по волята на страните, а по силата на закона – ЗЕЕЕ (отм.), по специално чл.106 и 107, както и други поднормативни актове свързани с него, предвиждат възникване на облигационна връзка. От друга страна Посочения протокол е подписан от ищеца И. и той е следвало да знае, че тези му правни действия ще доведат до наличие на облигационно отношение.

По отношение на периода преди 27.09.2000 г. съдът намира, че също е налице валидна облигационна връзка, тъй като по силата на представените документи и тогава ищците са били ползватели на топлинна енергия, което по силата на действалото към този период законодателство са били в облигационно отношение с топлофикационното дружество.

От друга страна – самия факт на ползване на топлинна енергия без наличие на каквато и да е договорка между страните е основание да се приеме, че е налице облигационна връзка, но такава, чието наличие се обосновава с института на “неоснователното обогатяване” – чл.55 и сл. от ЗЗД. Т.е. категоричен начин да се докаже, че не е налице облигационно отношение, (респективно не са налице задължения към топлофикационното дружество е, че не е ползвана въобще топлоенергия, а с оглед на спецификата на законодателството у нас, че въобще процесното жилище не е било включено към абонатната станция. Такива доказателства не бяха представени в настоящото производство, поради което и така предявения иск следва да бъде отхвърлен.

Следва да бъдат присъдени и направените от ответника разноски в производството в размер на 100 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Р.В.Д., ЕГН-********** и Ц.С.И., ЕГН-********** и двамата със съдебен адрес *** – адв. *** по реда на чл.124, ал.1 от ГПК, да бъде признато за установено, по отношение на “Топлофикация – Шумен” ЕАД – гр. Шумен, Булстат-127029454, представлявано от Изпълнителния директор И К И., че между страните не съществува валидно облигационно отношение за периода от 1998 до 2003 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Р.В.Д., ЕГН-********** и Ц.С.И., ЕГН-********** да заплатят на “Топлофикация – Шумен” ЕАД – гр. Шумен, сумата от 100 (сто) лева, представляваща направените разноски съобразно с отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред ШОС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: