Председател: Йордан Димов

Секретар: Т. Т.

като разгледа докладваното от съдията гр. д. №198/09 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.274, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането (КЗ).

Настоящото производство е образувано по искова молба депозирана от “***” АД, гр. *** против С.А.Б.. В нея се сочи, че ответника в производството при управление на товарен автомобил “***” ДК№ Н *** АГ, причинил ПТП като блъснал движещия се пред него автобус “***” с ДК № С ***ХК, който вследствие на силния удар, преодолял мостовия предпазен парапет паднал от голяма височина. Причина за произшествието била техническата неизправност на МПС, управлявано от ответника. Твърди се, че ответника е бил осъден за престъпление по чл.343, ал.4, във вр. с ал.3, пр. 3, б. “б” и пр.2 от НК на десет години лишаване от свобода. Пътното произшествие било свързано и с щети на предпазния метален парапет на мостовото съоръжение. Тези щети в размер на сумата 7716.89 лв. били заплатени като застрахователно обезщетение от дружеството ищец в настоящото производство на стопанисващия мостовото съоръжение – ОПУ – гр. ***. Поради изложеното и на основание чл.274, ал.1, т.2 от КЗ ищеца в производството моли да бъде осъден ответника да заплати посочената сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените в производството разноски.

От страна на ответника е депозиран писмен отговор по чл.131 от ГПК. В него се сочи, че искът е неоснователен. Навеждат се твърдения, че произшествието е причинено и от други участници в движението. Намира, че е можело да се реализира “тройно” разминаване. Твърди, че е налице съпричиняване на ПТП от Водач на л.а. *** – Н.Й.Н.. Намира, че е налице съпричиняване на ПТП с оглед на поведението на водача на пострадалия автобус “***”. Твърди, че същия е нарушил знак Б2. Сочи, че неговите технически спецификации не му позволявали да извършва “извънградски” или “туристически” курсове, а само “градски”. В тази връзка твърди, че е бил нарушен чл.9 ППЗДП. Моли да бъдат ангажирани доказателства във връзка с обстоятелството дали пострадалия при ПТП автобус е имал право да извършва извънградски превози, включително по технически спецификации, както и имал ли е право този автобус да се движи по този път с оглед на специалното си предназначение за извършване на градски превози. Моли до разпит да бъда допуснато лицето А Г, пътник в падналия автобус. Моли след събиране на претендираните доказателства да бъде допуснато назначаване на СТЕ за изясняване на причините за настъпването на ПТП.

Така постъпилата искова молба, отговаря на изискванията на закона и се явява допустима.

В открито съдебно заседание ищеца поддържа иска така, както е предявен. Ответника и негов представител в първото по делото заседание, сочат, че иска е неоснователен и поддържат депозирания писмен отговор.

Разгледан по същество предявения в настоящото производство иск се явява неоснователен.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали №2/2345 от 09.12.2007 г. на същата дата в 17.20 часа на моста на р. Я, край гр*** (на път І-5 – Р – ВТ при километър 51.950) водача Б А. М, при управлението на „***” с ДК №Н *** АК и ремарке с ДК №ІН *** ЕЕ, собственост на Б А. М, ЕГН-**********, причинил ПТП като ударил отзад управлявания от И И Й., ЕГН-********** автобус „***”, собственост на “***” АД с ДК №С *** ХК. В протокола освен описаните щети: 18 загинали, 12 ранени, както и тотално унищожен автобус са описани и щетите предпазен парапет – желязо решетъчен - 55 м., стълб за осветление с тяло, електрически кабел и предпазител. По време на произшествието за товарния автомобил, причинил произшествието имало сключена с ищцовото дружество застраховка (л.11 от делото). От същия лист е видно, че във връзка с произшествието са платени максималния възможен размер щети. Собственик на описаните в протокола, като увредени метален предпазен парапет и стоманена предпазна ограда е било Областно пътно управление – гр. ***. По отношение на тези вещи били направени стойностни оценки, експертизи – л.13 до 24 по делото, съгласно които била остойностена вредата и от страна на ищеца в качеството му на застраховател била изплатена сумата от 7716,89 лв. на ОПУ – гр. *** (л.11 – на гърба). С оглед данните в производството – приложено копие от Решение №128/20.06.2007 г. на ВТАС водача на товарния автомобил и ответник в производството – С.Б. е наложено наказание за престъпление по реда на чл.343, ал.4, във вр. с ал.3, пр.3, б. “б”, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, което практически означава, че с оглед нормата на чл.300 от ГПК, ответника е виновен.

По делото е приета и СТЕ, която установява и размера на причинените вреди, като ги определя на 9 285.89 лв.

С оглед приетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Безспорно се установява виновното извършване на деянието от страна на ответника, размера на настъпилите вреди, наличието на застраховка по отношение на управлявания от ответника товарен автомобил, заплащане на застрахователно обезщетение на трето лице – ОПУ гр. ***. Въпреки дадените от съда изрични указания по направения в производството предварителен доклад по реда на чл.145, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.140, ал.3 от ГПК да се докажат и специфичните основания на регресната отговорност, предвидени в чл.274, ал.1, т.2 от КЗ, те не бяха доказани. По-точно ищцовото дружество не доказа наличието на специфичния признак за отговорността по чл.274, ал.1, т.2 от КЗ, а именно наличие на настъпила “... по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това.” Това обстоятелство подлежи на самостоятелно доказване и в тази връзка ищеца не е ангажирал доказателства. Такива не са преписите от решенията на въззивната и касационната инстанция по наказателното дело срещу ответника, доколкото по отношение на тях се прилага презумпцията на чл.300 от ГПК, а тя не обхваща мотивите им, а само постановената присъда. В това отношение съдът е затруднен в преценката си и от факта, че по делото няма данни за самата присъда, която е бил постановена от Русенския окръжен съд. Но дори тази присъда да присъстваше тя не може да установи наличието на повреда с оглед спецификите на състава по чл.274, ал.1, т.2 от КЗ, тъй като това обстоятелство е описано в мотивите и. Делото беше изнесено за решаване при наличния доказателствен материал, въпреки указанията в предварителния доклад и неколкократното подканяне да се приложи делото или преписи от материалите по него, надлежно заверени, от което ищцовата страна се отказа и които можеха да послужат за обосноваване на отговорността на ответника за щетата.

Що се отнася до направените от ответника възражения изложени в представения по делото писмен отговор, то всички са неоснователни. Наведени са твърдения, че при произшествието има съпричиняване от страна на пострадалия автобус. Сочи се, че същия не е имал право да извършва извънградски превози и поради това не е можел да се движи по пътища от републиканската пътна мрежа. Съдът не е допуснал доказателства във връзка с така твърдените факти и обстоятелства, тъй като същите са неотносими и несъстоятелни. Обстоятелството дали пострадалия автобус е имал право да извършва междуградски превози не е в причинна връзка с деянието или пък може да има причинна връзка с настъпилите щети, предмет на производството. Дали пострадалия автобус е нарушил знак Б2 също не може да е в причинна връзка с деянието и не може да обоснове съпричиняване, тъй като автобуса е бил ударен от автомобила управляван от ответника отзад (показанията на св. Н. (л.94)).

С оглед на всичко изложено съдът намира, че така предявения иск с правно основание чл.274, ал.1, т.2 от КЗ следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

От страна на ищеца не са били поискани разноски, а също така такива няма направени, с оглед на записаното в пълномощното на процесуалния представител, че такова са договорени, но не са заплатени.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска на “***” АД, гр. ****, представлявано от Изпълнителните Директори В Й. А, ЕГН-**********, Н Д Ч, ЕГН-********** и Р Ж Г Я, ЕИК-121718407 да бъде осъден С.А.Б., ЕГН-**********,***, в затвора гр. *** да заплати сумата от 7 716,89 лв. (седем хиляди седемстотин и шестнадесет лева и осемдесет и девет стотинки), по регресен иск с основание чл.274, ал.1, т.2 от КЗ, главница по изплатена сума за настъпили вреди по моста над р. *** край гр. *** , изразяващи се в скъсани предпазен парапет и стоменена предпазна ограда вследствие на пътно транспортно произшествие от 09.12.2007 г. и отразено в Протокол за ПТП с пострадали №2/2345 от 09.12.2007 г., като неоснователен и недоказан.

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в 14-дневен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: