№ 133
гр. Шумен, 09.11.2009г.
Шуменският районен съд, в
публичното заседание на шести
октомври , през две хиляди и девета година,
в състав:
при секретаря А.П.
, като разгледа докладваното
от районният съдия гр.д. №199 по описа
за 2009 г., за да се произнесе взе
предвид:
Предявен е иск с правно основание чл.274 ал.1 т.2 от
Кодекса за застраховането .
Депозирана е искова молба от ***АД гр.София ,
район Средец , ул.”***” №3 , представлявано от
Изпълнителните директори ***, ЕГН-********** и ***, ЕГНІ********** и ***,
Главна агенция Шумен , ул.* , представлявана от търговски
пълномощник – ***срещу С.А.Б. , ЕГН-********** *** , Шуменска област , ул.* , Затвора в гр.Варна , в която е поосочено , че ответникът управлявал товарен автомобил
“Шкода Мадара” ДК № Н33-18 АК собственост на баща му ***, на 17.12.2006 г. по
път І 5 Русе - Велико Търново, в района
на моста на река Янтра при гр. Бяла с неизправна спирачна система, при мокър и
хлъзгав път и при движение по наклон
на несъобразена предавка предприел маневра изпреварване, но след като
видял, че в насрещната лента се движи лик автомобил “Тойота” опитал да се върне
в своето платно, при което станал причина за настъпването на ПТП, като
товарният автомобил блъснал движещия се
пред него по посока на движението автобус, който вследствие на силния
удар преодолял мостовия парапет и паднал от голяма височина на земята. В следствие на тази катастрофа са загинали 18 души и 12
са били ранени, които са пътували в автобуса. Като пряка и непосредствена
последица от ПТП-то
наред с неимуществените вреди има настъпили и имуществени такива. Повреди са
били причинени по лек автомобил “Тойота” с рег. № Р
75-12 АХ . Неговият собственик
се е обърнал с искане за оглед и
оценка на причинените щети към
застрахователя на виновния водач – ДЗИ Общо застраховане АД г. София, гл. агенция гр. Русе. Гражданската отговорност на виновния
за причиняването на катастрофата водач
е била по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” съгласно полица № 065060769263/31.12.2005
г. с валидност за цялата 2006 г, като
полицата е издадена от “ДЗИ Общо застраховане” АД гр. София, офис гр.
Нови пазар, Шуменска област. Ищецът твърди, че
с писмо изх. № 396/03.10.2008 г. са поканили ответника да възстанови исковата сума, но на писмото е отбелязано, че лицето се намира в затвора гр. Варна където изтърпява
наказанието си, поради което поканата не
му е била връчена лично. Ищецът моли
съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата 1340 лв.,
ведно с дължимата законна лихва, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
Ответникът депозира отговор в срока
чл.131 от ГПК в който заявява, че
искът е допустим, но неоснователен.
Твърди, че не може да се претендира че ПТП с процесното
МПС “Тойота” е настъпило в резултат на
неизправната спирачна система на
товарния автомобил, тъй като то е резултат от съвкупните нарушения на правилата
за движение, допуснати от страна на водача на автобуса и от водача на Тайотата, като и
двамата са нарушили ЗДвП и ППЗДвП, поради което моли
съда, да отхвърли предявения иск изцяло като неоснователен и недоказан и
да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
След като се
запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното: По о НОХД №93/2007г. е
постановена присъда , с която ответникът
е признат за виновен в това , че на 07.12.2006г. , на шосеен път над р.Янтра , по първокласен път І-5 Русе-Велико
Търново , в района на гр.Бяла , област Русе , при
управление на МПС – товарен автомобил “Шкода-Мадара”
, модел 110.471 , с рег.№Н33 18 АК и полуремарке , модел “ПР26С” , с ДК№Н17 45 ЕЕ , нарушил
правилата за движение – чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП , чл.20
ал.2 , изр.1 от ЗДвП , чл.126 от ЗДвП
, чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП , чл.9 от ППЗДвП , във вр. с чл.10 ал.1 т.1
, б. “а” , б.”б” , б.”г” , б.”д” , т.3 , б.”в” и б.”г” и б.”д” от ППЗДвП , в резултат на което причинил смърт и телесни
повреди на повече от едно лице – смърт на осемнадесет лица и телесни повреди на
единадесет лица , като случаят е особено тежък – престъпление по чл.343 ал.4 ,
във вр. с ал.3 , предл.
3-то , б.”б” , предл.2-ро във вр. с ал.1 във вр. с чл.342 ал.1 от НК . Поради подадена жалба и протест е
образувано ВНОХД №117/2007г. по описа на Апелативен съд – гр.Велико
Търново , по което е постановено Решение №128/20.06.2007г. , с което
първоинстанционният съдебен акт е изменен
, само в частта относно размера на наложеното наказание , като същото е
намалено от дванадесет години “Лишаване от свобода “ на десет години “Лишаване
от свобода “ . Впоследствие с Решение №876/14.12.2007г. по НОХД №586/2007г. по
описа на ВКС е изменено въззивното решение на АС- гр.Велико Търново , а именно подсъдимият е оправдан за
престъпление по чл.343 ал.4 от НК , за нарушаване на чл.5 ал.1 от ЗДвП . В останалата част решението е оставено в сила . В
мотивите и на трите посочени съдебни акта е прието , че ответникът , при
настъпване на ПТП е управлявал МПС което е неизправно . Фактическата обстановка
възприета от съда е намерила цифров израз в изрично посочените в диспозитива на
присъдата , разпоредби на ЗдвП и
ППЗДвП , които са нарушени , включително и чл.139 ал.1 т.1
от ЗДвП , според който движещите се по пътя
ППС трябва да бъдат технически изправни . Изхождайки от последното ищецът счита , че е
материално легитимиран да претендира възстановяване на заплатеното на трети
лица имуществено обезщетение , поради настъпване на предпоставките по чл.274
ал.1 т.2 от КЗ . Съдът не споделя горното , по следните съображения :
Посоченият нормативен текст предвижда , че
застрахователят има право да получи от застрахования платеното обезщетение, когато застрахованият при
настъпването на пътнотранспортното произшествие не е спрял и не е взел мерки за
отстраняване на възникнала по време на движение повреда
или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на
движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това.
От анализа на посоченото се налага
извода , че за да възникне и съществува в полза на застрахователя регресно право следва да са налице кумулативно
следните предпоставки : между ищеца и ответника следва да е била налице
сключена застраховка , да е изплатено обезщетение на трето лице , като вредите
са в резултат на ПТП , при което
застрахованият не е спрял и не е
взел мерки за отстраняване на
възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно
средство, която
застрашава безопасността на движението. От посоченото се налага извода , регресното право може да се реализира успешно единствено , ако
повредата или неизправността е възникнала по време на движение на МПС , но не и
ако е съществувала преди това . Това тълкуване се налага и от разума и логиката
на закона . Когато неизправността или повредата не е настъпила в движение
следва застрахователното правоотношение да следва нормалния си ход , т.е.
рискът от настъпване на вреди да е в тежест на застрахователя , каквато е
основната функция на застрахователния договор . Едва при настъпване на повреда
или неизправност в движение на ППС и поради бездействието на застрахования за
отстраняването им , настъпи ПТП , респективно вреди , възниква регресно право . За прецизност следва да се посочи , че в
чл.101 ал.1 от ЗДвП , изрично е вменено задължение на
водачите на ППС , при възникване
по време на движение на повреда или неизправност , която застрашава безопасността
на движението , да спрат и да вземат мерки за нейното отстраняване . Липсата на
посочената разпоредба в диспозитива на присъдата , отрича възможността да се
приеме , че настъпването на повреда или неизправност по време на движение е
елемент от фактическия състав на престъплението , за което ответникът е признат
за виновен , съответно по отношение на твърдените от ищеца фактически
обстоятелства не може да се приложат последиците по чл.300 от ГПК . Поради
посоченото и липсата на други , представени в настоящото производство
доказателства , съдът намира за недоказано , че имуществените вреди изплатени
от ищеца на собственика на лек автомобил “Тойота” с рег.
№ Р 75-12 АХ са в резултат на ПТП
причинено от ответника ,поради неотстраняване на
възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно
средство. Последното е достатъчно да формира вътрешното убеждение на съда , че
искът се явява изцяло неоснователен и отпада необходимостта да се коментират
останалите предпоставки за възникване на регресната
отговорност по чл.274 ал.1 т.2 от КЗ- сключен договор за застраховка ,
изплатено обезщетение и др.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ищеца , извършените деловодни
разноски в размер на 15 лева .
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ***АД гр.София
, район Средец , ул.”***” №3 , представлявано от Изпълнителните директори ***, ЕГН-**********
и ***, ЕГНІ********** и ***срещу С.А.Б.
, ЕГН-********** *** , Шуменска област , ул.* , Затвора в гр.Варна, иск по чл.274 ал.1 т.2 от КЗ , за заплащане на
сумата 1 340 (хиляда триста и четиридесет ) лева , представляваща изплатено от
застрахователя ***АД , застрахователно обезщетение на собственика на лек автомобил
“Тойота” с рег. № Р 75-12 АХ , за причинени от ответника имуществени
вреди при ПТП , настъпило на на 07.12.2006г. , на шосеен път над р.Янтра
, по първокласен път І-5 Русе-Велико Търново , в
района на гр.Бяла , област Русе , при управление на
МПС – товарен автомобил “Шкода-Мадара” , модел
110.471 , с рег.№**** АК и полуремарке
, модел “ПР26С” , с ДК№Н17 45 ЕЕ , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА ***АД гр.София
да заплати на С.А.Б. , ЕГН-**********
сумата от 15 (петнадесет) лева – деловодни разноски .
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ
: