Председател: Йордан Димов

Секретар: Т. Т.

като разгледа докладваното от съдията гр. д. №224/09 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.240 и сл. от ЗЗД.

Настоящото производство е образувано по искова молба депозирана от М.М.Ж. против Д.Г.Д.. Ищеца твърди, че дал на заем на ответницата сумата от 721.15 лв., като тя имала намерение да си закупи мобилен телефон с дадените в заем средства. Към настоящия момент претендираната сума не била изплатена. Моли ответницата да бъде осъдена да заплати посочената сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното и изплащане, както и направените в производството деловодни разноски.

В производството в предвидения от закона срок не е депозиран писмен отговор от ответницата.

Така постъпилата искова молба, отговаря на изискванията на закона и се явява допустима.

В открито съдебно заседание ищцовата страна поддържа иска така както е бил предявен. Ответницата твърди, че не е получавала посочената сума. Сочи, че наистина е закупила мобилен телефон, но същия е заплатен изцяло от нея.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Ищеца М.Ж. и ответницата Д. били в близки отношения. През 2007 г. у ответницата се оформило желание да закупи за себе си мобилен телефон. След закупуването му обаче страната не могла да заплаща самостоятелно дължимите вноски. За това започнал да и помага ищеца, който внасял дължимите суми, които се дължали във връзка със сключения от ответницата договор. Тези обстоятелства се установяват, както от депозираните в производството доказателства – покана (л.4 от делото), от която се установява, че мобилния апарат бил закупен чрез отпускане на заем от страна на трето на спора юридическо лице – “Джет Файненс интернешънъл” АД, гр. София, така и от приложените в производството платежни нареждания (л.5 и 6). Разпитаната в производството единствена свидетелка – Р. И. П. сочи, че ответника доброволно заплащал дължимите суми, а ответницата, доколкото тя знаела щяла да погасява задълженията си към ищеца на вноски по 100 лв. Отговора на поставения на ответницата въпрос по реда на чл.176, ал.1 от ГПК не може да бъде ползван като доказателствено средство в процеса, доколкото ответницата с него сочи, че не е имала договор за заем с ищеца, сама е поела задължението за заплащане на дължимите суми за мобилния апарат и сама го е плащала. Доколкото такъв отговор не установява някакви неблагоприятни за ответната страна факти и обстоятелства то същия не представлява и доказателство, което да бъде взето предвид от съда.

С оглед на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: В настоящото производство не се доказа наличието на сключен между страните договор за заем. Договора за заем за потребление, какъвто е договора за паричен заем е по правило е едностранен и реален договор. Той се счита за възникнал в момента на реалното предаване на парите или заместимите вещи и поражда задължение за заемателя да върне вещите (парите) и права за заемодателя да претендира връщането им – “Облигационно право – отделни видове облигационни отношения” Ал. Кожухаров, изд. “Софи-Р”, 1996 г. стр.252 и сл.) Ищцовата страна, въпреки дадените от съда указания в доклада по реда на чл.140, ал.3 във вр. с чл.145, ал.3 от ГПК за тежестта на доказване не установи сключен договор за заем. Към момента на извършването на своя доклад по смисъла на чл.145, ал.3 от ГПК съдът, с оглед на твърденията на ищеца и с оглед на представените доказателства, не е могъл да знае и вземе предвид някаква друга фактическа обстановка освен описаната в исковата молба, с която се претендира наличие на договор за заем между страните. Ето защо и извършения от съда предварителен доклад не е могъл да вземе предвид обстоятелства, които не са твърдени от ищеца. Ответника не доказа да е дал на ответницата посочената парична сума в заем. Установи се, че е налице друго основание за претендиране на посочените суми, но не и договор за заем. Реално договор за заем между страните няма, ето защо липсва и предвиденото по този договор основание за сключването му. Видно е, че ищеца плащайки сметките на ответницата е имал от субективна страна намерение да поеме това задължение, но не и намерение да сключи договор за заем.

Ето защо съдът намира, че в настоящото производство не се доказа претенцията и иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М.М.Ж., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес гр. ***, вх.2, ап.20, да бъде осъдена Д.Г.Д., ЕГН-**********,*** да заплати сумата от 721,15 лв. (седемстотин двадесет и един лева и петнадесет стотинки), дължими по договор за заем с правно основание чл.240 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано т подаване на исковата молба д окончателното и изплащане, както и направените деловодни разноски.

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в 14-дневен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: