Р Е Ш Е Н И Е Т111

гр.Шумен, 16 октомври 2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и девета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Б. Бойн

при секретаря Д.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№258 по описа за 2009г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

В молбата си до съда, ищеца "Т.-Ш.***" АД гр.Ш.*** излага, че ответника С.В.Д. *** бил задължен към дружеството за цена на консумирана топлоенергия за имот, намиращ се в гр.Ш.*** на ул.”П.***” №18, ап.24 за периода месец юни 2005г.-месец ноември 2005г. в размер на 223,12 лв. главница и мораторна лихва върху нея в размер на 84,34 лв. за периода от месец юни 2005г. до месец ноември 2005г. и 25 лева деловодни разноски. Ищеца сочи, че топлинната енергия не е платена, с оглед на което дружеството се снабдило със Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 2956/2008г. В срока по чл.412 ал.2 от ГПК ответника възразил и не оттеглил възражението си, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед, както и моли да му бъдат присъдени направените по ч.гр.д. и по настоящото дело разноски.

Ответникът намира иска за неоснователен, прави възражение за изтекла погасителна давност по чл.110 от ЗЗД. Моли съда да отхвърли исковете.

Като съобрази обстоятелствената част на исковата молба и петитума, съдът е намерил, че е сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл.415 ал.1, във връзка с чл.422 от ГПК, във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК, чл.183 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, каквато правна квалификация е възприел в проекто-доклада по делото.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

По гр.д. 2956/2008г. на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, за сумата от 223,12 лв. главница и мораторна лихва върху нея в размер на 84,34 лв. за периода от месец юни 2005г. до месец ноември 2005г. и 25 лв. разноски. В срока по чл.414 ал.2 от ГПК ответника е възразил и не е оттеглил възражението си. Ищецът е предявил иск и е внесъл дължимата държавна такса в указания срок. В хода на съдебното производство по настоящото дело е установено, че ищецът по делото не е представил своевременно доказателства, че е предявил иск по ч.гр.д., поради което съдът е обезсилил заповедта на изпълнение, като определението е било потвърдено от ШОС. На ищецът беше указано да измени искът си и на основание чл.214 ал.1 от ГПК беше прието изменение от съда, като се премина от установителен на осъдителен иск, при внесена допълнителна държавна такса. Правната квалификация, приета от съда беше изменена с доклад по делото в открито съдебно заседание на чл.124 ал.2 от ГПК, във връзка с чл.183 от ЗЗД.

От представените по делото доказателства е видно, че етажните собственици в сградата етажна собственост, в която е притежавал апартамент ответника, са били ползватели на топлинна енергия още преди 2004г. Съобразно действащия към възникване на облигационните отношения между страните ЗЕЕЕ/отм./-чл.106 и сл. и §6 от ПЗР, както и от неоспореното обстоятелство, че ответника е бил собственик на процесното жилище, и сградата етажна собственост е била присъединена към топлопреносната мрежа, ответника се явява заварен потребител по смисъла на ЗЕЕЕ. Съгласно чл.106а от същия нормативен акт, продажбата на енергия за битови нужди се извършва чрез публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия. С оглед на представените доказателства се установява надлежно прекратяване на възникналите търговски отношения по предвидения в чл.153 от ЗЕ ред. Предвид изложеното, съдът приема за безспорно установено, че между страните са били налице валидни облигационни отношения за жилището на ответника, касаещи доставка и ползване на топлинна енергия.

От представената от ищеца справка се установява, че процесното задължение е за консумирана и начислявана в периода месец юни 2005г. до месец ноември 2005г., включително топлинна енергия. От назначената съдебно-счетоводна експертиза е видно, че задължението на ответника е за консумирана топлинна енергия за посочения приод по проверка в счетоводството на дружеството- ищец. От представеното писмо от “Т.***”АД вх.№Т-4 от 14.01.2009г., е видно, че дружеството извършвало разпределение на консумираната топлоенергия на процесната сграда от сезон 2000-2001г. до месец април 2005г. На абоната С.Д. за периода месец юни 2005г.- месец ноември 2005г. не е разпределяна топлинна енергия, понеже в този период “Т.-Ш.***”ЕАД не е произвеждала, респективно подавала топлинна енергия до нито една абонатна станция.

Възражението за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за главницата е неоснователно, понеже същата не е погасена с пет годишен давностен срок. по отношение на за лихвата за забава е основателно, в частта касателно месеците от юни 2005 до 05.12.2005г., за който период вземането е погасено от три годишния давностен срок по чл.111 б.”в” от ЗЗД.

В тежест на ищеца е по настоящото дело да установи по безсъмнен начин, факта от който произтича вземането му спрямо конкретния длъжник, и че присъдената топлоенергия е действително изразходвана от ответника, което той не стори с надлежни доказателствени средства. Ето защо предявения иск следва да се отхвърли изцяло.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника не следва да се присъдят деловодни разноски, понеже липсва доказателства за направени такива.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от "Т. – Ш.***" ЕАД гр.Ш.*** срещу С.В.Д. с ЕГН: ********** ***, иск с правно основание чл.124 ал.2 от ГПК, във връзка с чл.183 от ЗЗД за заплащане на цена на консумирана топлоенергия за имот, намиращ се в гр.Ш*** на ул.”П.***” №18, ап.24 за периода месец юни 2005г.-месец ноември 2005г. в размер на 223,12 лв. главница и мораторна лихва върху нея в размер на 84,34 лв. за периода от месец юни 2005г. до месец ноември 2005г.; законната лихва върху главницата от 05.12.2008г. и 25 лева деловодни разноски по гр.д.2956, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: