Р Е Ш Е Н И Е Т 114

гр.Шумен, 16 Октомври 2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и девета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. Маринов

при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№260 по описа за 2009г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК. В молбата си до съда, ищеца "***излага, че по гр.д.№1555/08г. на ШРС по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника Й.П.Ж. ***, за сумата от 444,83 лева главница за консумирана топлоенергия за периода м.04.2004г – м.04.2007г.,за дължимата мораторна лихва върху тази главница за периода м.04.2004г. – 26.06.2008г. в размер на 141,29 лева, и 25 лева разноски. В срока по чл.414 от ГПК длъжника подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което и ищеца предявява настоящия иск. Ищеца излага, че ответника дължи така присъдените суми, поради което и моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено, че дължи присъдените по горното дело суми. Претендира деловодни разноски. В съдебно заседание ищеца се е отказал частично от претенцията си, като производството е било прекратено за сумата над 92,99 лева дължима главница.

Ответникът е депозирал писмен отговор в законния едномесечен срок, в който заявява, че иска е неоснователен. Сочи, че ищеца си е удържал незаконосъобразно първо лихвите, и се позовава на погасителна давност за начислените мораторни лихви.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: По гр.д.№1555/08г. на ШРС по реда на чл.410 и сл. от ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, за сумата от 444,83 лева консумирана топлоенергия, за дължимата мораторна лихва върху главницата за периода 04.2004г. – 26.06.2008г. в размер на 141,29 лева, и 25 лева разноски. В срока по чл.414 от ГПК длъжника подал възражение. От представената от ищеца справка се установява, че процесното задължение е за консумирана топлоенергия за периода м.Април 2004г. – м.Април 2007г. Заявлението за издаване на заповед е подадено в ШРС на 01.07.2008г. На 16.02.2009г. ответника е внесъл в ищцовото дружество сумата от 640 лева, като ищеца е отразил в издадените от него документи, че първо погасява разноските, след това мораторните лихви, и накрая главницата, като е записано оставащо главно задължение в размер на 92,99 лева. Правилото на чл.76, ал.2 от ЗЗД, съобразно правната доктрина и константната съдебна практика, е неприложимо за дължимото обезщетение за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД, и поради това се погасява след изпълнение на задължението за главница. Кредитора няма право едностранно да променя горното правило, каквото е направил в процесния случай. От внесената от ответницата сума е следвало да се погаси първо задължението за разноските възлизащи на 103 лева /включително и държавната такса по настоящото дело/, главното задължение в размер на 444,83 лева, и с оставащата сума от 92,17 лева да погаси част от задължението за обезщетение за забава. Независимо от горното, съобразно чл.111, б."В" от ЗЗД, вземанията на ищеца за обезщетение за забава са погасени до м.07.2005г. – в размер на 64,32 лева. Или следва да се приеме, че след осъщественото плащане, ответникът е останал задължен, без погасеното по давност обезщетение за забава, за такова в размер на 28,67 лева. Доколкото ищеца се е отказал от част от претенциите си, и предмет на делото е единствено дължимостта на 92,99 лева – главница, то иска следва да се отхвърли поради погасяване на задължението след предявяване на иска. Предвид погасяването на задължението след предявяване на иска, на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 100 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от***със седалище и адрес на управление ***, представлявано изпълнителния директор ***, срещу Й.П.Ж. с ЕГН ********** ***, иск по чл.422, ал.1 от ГПК, за признаване за установено че ответника дължи на търговското дружество сумата от 92,99 лева главница за консумирана топлинна енергия, за периода м.04.2004г – м.04.2007г., присъдени по гр.д.№1555/2008г. по описа на ШРС, поради ПОГАСЯВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО СЛЕД ПРЕДЯВАВАНЕ НА ИСКА.

ОСЪЖДА Й.П.Ж. с ЕГН ********** ***, да заплати на***със седалище и адрес на управление - гр.Шумен, ул."*" №62А, представлявано изпълнителния директор *** сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: