Председател: К. К.

Секретар: А. П.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 531/09г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени обективно съединени искови претенции с правно основание чл. 327 и чл. 294 от ТЗ.

В исковата си молба, предявена пред ШОС, изпратена по подсъдност в ШРС, ищеца ***, със седалище и адрес на управление – с. ***, представлявана от ***- председател, срещу “***” ООД, ЕИК : 127564348, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, индустриална зона № ***, представлявано от ***- управител, с посочено правно основание чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД и цена от 16329,60 лева главница и 500 лева мораторна лихва, сочи, че продал и доставил на ответника 178 броя агнета, което било отразено в три фактури, съответно от 18.07.08г., 04 и 24.03.08г.. Получената стока следвало да му се заплати с платежно нареждане. По фактурите ответникът дължал общо сумата от 16329,60 лева главница и 500 лева мораторна лихва, върху главницата по всяка фактура, от деня на неизвършеното плащане – 04.03.08г. до 10.02.09г. – дата на подаване на ИМ. Поради неплащане на посочените суми ищеца претендира осъждане на ответника да му ги заплати, в едно със законната лихва върху главницата от подаване на ИМ, до окончателното плащане и разноските в производството.

В срока за отговор на ИМ, ответника, редовно уведомен, по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, не подава отговор.

В съдебно заседание, страните редовно призовани, ищеца изпраща процесуален представител, който оттегля предявените искове, този с правно основание чл. 294 от ТЗ, изцяло, а този с правно основание чл. 327 от ТЗ, за сумата от 10000 лева, която ответникът му заплатил, след образуване на делото, и прави искане, за произнасяне с неприсъствено решение, и присъждане на разноските в производството, а за ответника не се явява представител.

С протоколно определение, производството е прекратено, в споменатите части, на основание чл. 232 от ГПК.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът, постановява неприсъствено решение когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание и искът вероятно е, или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

В конкретният случай са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявените искове – ответникът е бил редовно уведомяван и призован, като последиците от неподаване на отговор и неявяване в съдебно заседание са му били указани. Представените писмени доказателства сочат наличието на валидно правоотношение между страните – договори за продажба, както и размера на дължимата цена и сроковете за това.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, в размер на 1490,18 лева, представляващи 703,18 лева държавна такса, 787 лева адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “***” ООД, ЕИК : 127564348, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, индустриална зона № ***, представлявано от ***- управител, да заплати на ***, със седалище и адрес на управление – с. ***, представлявана от ***- председател, сумата от 6329,60 лева, в едно със законната лихва, върху главницата от 6329,60 лева, считано от 10.02.09г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА “***” ООД, ЕИК : 127564348, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, индустриална зона № ***, представлявано от ***- управител, да заплати на ***, със седалище и адрес на управление – с. ***, представлявана от ***- председател, сумата от 1490,18 лева, представляващи направените по делото разноски, на настоящата инстанция.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :