Председател: Йордан Димов

Секретар: Т. Т.

като разгледа докладваното от съдията гр. д. №564/09 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по предявен от “Топлофикация – Шумен”, гр. Шумен против М.Х.М., ЕГН-**********, установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, с който се моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че последния дължи като главница за консумирана топлоенергия за периода ноември 2005 г. до юни 2007 г. сумата от 1272,98 лв., както и мораторни лихви върху тези суми в размер на 390,29 лв. за периода от 02 януари 2006 г. до 15 декември 2008 г., както и 33,27 лв. деловодни разноски по ЧГД №3144/2008 г. по описа на ШРС. Моли да се изиска и приложи към материалите по делото и посоченото гражданско дело. Направено е искане за съдебно-счетоводна експертиза, за установяване на това какви размери на дължимите суми за потребена топлинна енергия се водят в счетоводството на ищцовото дружество.

От страна на ответника е депозиран писмен отговор. В него твърди, че иска е неоснователен, тъй като срока тъй като договора с топлинния счетоводител е сключен със срок от пет години изтекли през август 2005 г. Предявява ИУИ, с който съдът да се произнесе относно недействителност на Договора за топлинно счетоводство между етажната собственост на Херсон №8 и “Витера енерги сървиз” ЕООД, гр. София, на основание чл.26 от ЗЗД, поради липса на съгласие. Моли да бъде представен в оригинал Договор №403/21.12.2000 г. за топлинно счетоводство, сключен между етажната собственост на Херсон №8 и “Витера енерги сървиз” ЕООД, гр. София.

За съвместно разглеждане е приет и Инцидентен установителен иск с предмет да се прогласи нищожността на Договор между етажната собственост на жк “Херсон” №8 и “Витера енерги сървиз” ЕООД, гр. София, поради липса на съгласие – на основание чл.26 от ЗЗД.

Представителя на ищцовото дружество поддържа иска така както е бил предявен. Ответника поддържа твърденията си в писмения отговор.

Така разглежданите искови претенции се явяват основателни.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: По гр. д. №3144/2008 г. на ШРС по реда на чл.410 и сл. от ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, за сумата от 1272,98 лева консумирана, но незаплатена топлоенергия за периода от месец ноември 2005 г. до юни 2007 г., както и за дължимата мораторна лихва върху главницата за периода 02.01.2006 г. до 15.12.2008 г. в размер на 390,29 лева, и 33,27 лева разноски.

От представената в производството ССЕ се установява, че по отношение на процесния недвижим имот, собственост на ответника е налице консумирана топлоенергия, топла вода и такса мощност в претендираните в заповедното и настоящото производство размери. Твърденията относно обстоятелството, че страните не са имали никакви отношения, тъй като сключения договор за топлинно счетоводство по отношение на сградата – етажна собственост е с изтекъл срок са неоснователни. От една страна – договорът за топлинно счетоводство не е основание за заплащане на дължими за отопление суми. На практика топлинното счетоводство е дейност извършвана от трето незаинтересовано лице по договор за доставка на топлинна енергия, който има за цел да защити интересите на страните (потребителя). От нормата на чл.139, ал.2 от Закона за енергетиката се установява, че не е задължително консумираната топлоенергия да се отчита от топлинен счетоводител. Но това не означава, че страната не е била потребител на топлинна енергия. С оглед действащото у нас законодателство липса на задължения за неплащане на суми за консумирана топлоенергия, топла вода и такса мощност може да става само при изключване на етажната собственост от абонатната станция. От друга страна ответникът в производството не оспори обстоятелството, че е ползвател на топлоенергия и топла вода.

Поради изложеното са напълно неоснователни възраженията направени от ответната страна, а искът следва да бъде уважен, така както е предявен.

Същевременно предявения от ответника ИУИ следва да бъде отхвърлен, тъй като в производството не се доказа липса на съгласие сключване на Договор №403/21.12.2000 г. между ОС на етажната собственост, в която се намира и процесното жилище, собственост на ответника и топлинния счетоводител “Витера енерги сървиз” ЕООД, гр. София. Към материалите в производството е приложен и списък на присъствалите на Общото събрание на етажната собственост, от който се установява, че всички собственици на обекти (апартаменти) са дали съгласието както това е предвиждала съответната норма на действалия тогава ЗЕЕЕ (отм.)

Ето защо ИУИ е напълно неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен

Ответника следва да бъде осъден да заплати и направените от ищеца разноски съобразно с уважената част от иска, а именно 67,65 лв. за държавна такса както и 242 лв. – адвокатски хонорар.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "Топлофикация - Шумен" ЕАД със седалище и адрес на управление - гр. Ш*, представлявано изпълнителния директор И К И, че М.Х.М., ЕГН-********** *** дължи на търговското дружество сумата от 1272,98 лв. (хиляда двеста седемдесет и два лева и деветдесет и осем стотинки) главница за консумирана топлинна енергия, за периода м. ноември 2005 г. до юни 2007 г., сумата от 390,29 лв. (триста и деветдесет лева и двадесет и девет стотинки), представляващи мораторни лихви върху сумите за главница за периода от 02 януари 2006 г. до 15 декември 2008 г. и сумата от 33,27 лв. (тридесет и три лева и двадесет и седем стотинки) разноски в производството по ЧГД №3144/2008 г. по описа на ШРС.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Х.М., ЕГН-********** против "Топлофикация - Шумен" ЕАД, гр. Шумен за прогласяване на нищожността на Договор №403/21.12.2000 г. между ОС на етажната собственост на жк “Херсон” №8, гр. Шумен, и “Витера енерги сървиз” ЕООД, гр. София, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА М.Х.М., ЕГН-********** да заплати на "Топлофикация - Шумен" ЕАД, гр. Шумен, сумата от 309,65 лв. (трисдта и девет лева и шестдесет и пет стотинки) лева представляваща направените по делото разноски, съобразно с уважената част на иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: