№…675.........
гр. Шумен,
26.10.2009г.
Шуменският районен съд, в публичното
заседание на шести октомври , през две хиляди и девета година,
в състав:
при секретаря
А.П. , като разгледа
докладваното от районният
съдия гр.д.
№624 по описа за 2009 г., за да се
произнесе взе предвид:
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл.245 ал.1 от КТ , чл.40 ал.4 от КСО , чл.221 ал.1 от КТ и
чл.245 ал.2 във вр. с чл.86 от ЗЗД .
Депозирана е
искова молба от В.З.И. , ЕГН-********** *** срещу “***” ЕООД , седалище и адрес на
управление : гр.*** ,
представлявано от Е ИА , ЕГН-********** , в която посочва , че е имал сключен трудов договор с
ответното дружество на длъжността
“Организатор на производство” . С Допълнително споразумение от
26.05.2008г. бил преназначен на длъжността “Производствен директор “ , с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 720 лева и допълнително възнаграждение за
продължителна работа в размер на 0,6% за всяка година трудов стаж върху
основното трудово възнаграждение или общо 797,76 лева , което съгласно договора
следвало да се заплаща до 30 число на следващия месец . Твърди , че е със
загубена трудоспособност на 50 % и съгласно чл.319 от КТ платения годишен
отпуск за тази категория работници е минимум 26 работни дни . По време на
трудовия му стаж в ответното дружество не са му налагани дисциплинарни
наказания . С нотариална покана поканил ответника да уредят отношенията си , да
му бъдат оформени документите и да му бъдат заплатени дължимите суми . За
срещата е съставен протокол . Със Заповед №31/20.01.2009г. на Управителя на “***” ЕООД трудовият му
договор бил прекратен , на основание чл.327 т.2 от КТ . При прекратяването на
договора останали неплатени следните суми : за месец ноември 2008г. сумата от
678 ,10 лева , представляваща начислената му работна заплата и лихва за периода
30.12.2008г. до 19.02.2009г. в размер на 14,88 лева , за месец декември 2008г.
– сумата от 119,67 лева , представляваща платен отпуск от три дни и сумата от 39,89 лева - 1 ден в който бил на
разположение на органите на ОДП , или общо за месец декември сумата от 159,96 и лихва за периода от 30.01.2009г. до
19.02.2009г. в размер на 1,42 лева , за месец януари 2009г. – сумата от 379,93
лева за три отработени дни , 5 дни
платен престой по чл.267 ал.1 от КТ , 1
ден платен отпуск и 1 ден болничен . Освен посочените суми ответникът му дължал
и обезщетение по чл.221 от КТ в размер на 797,76 лева . Моли да му бъдат
присъдени подробно посочените по –горе суми .
В съдебно
заседание , ищецът , чрез процесуалния си представител поддържа предявените
искове .
Ответникът депозира писмен отговор по реда на чл.131 от
ГПК , в който заявява , че с ищеца са
били в трудово-правни отношения , които са прекратени
с посочената заповед , но твърди , че не дължи претендираните
суми , по следните съображения :
Начисленото трудово възнаграждение на ответника за месец ноември
възлизало на 678,10 лева , от което са направени следните удръжки : 15,36 лева
– универсален пенсионен фонд за сметка на работника , 58,32 лв. – ДДО , за
сметка на работника , 16,27 лева – здравно осигуряване за сметка на работника ,
т.е. общо начислените и преведени удръжки възлизат на 88,15 лева и чистата сума
, която ищецът има право да получи е в размер на 589,95 лева . От тази сума са
заплатени 289,95 лева . От тази сума на ищеца била заплатена сумата от 289,95
лева . Тъй като по време на получаването на тази сума ищецът бил в отпуск ,
сумата му била предадена в дома му , след
което той отказал да подпише документ за това обстоятелство . Останалата част
от 300 лева е удържана от трудовото
възнаграждение за месец ноември , на следното основание : В качеството си на
служител на ответника , ищецът
управлявал лек автомобил “Мерцедес” , с регистрационен № Н35 35 АМ . На
28.11.2008г. , управлявайки този автомобил ищецът претърпял ПТП , при което на
автомобила е нанесена щета , която възлиза на 300 лева , която е отстранена и
заплатена от ответника . За тази щета ищецът носи ограничена имуществена
отговорност , съгласно чл.207 ал.1 т.1 от КТ , предвид обстоятелството , че
трудовите отношения с ищеца са прекратени , ищецът не успял да реализира
отговорността по реда на чл.210 от КТ . Моли ако от съда не се приеме , че
работодателят не е спазил процедурата по удръжка на сумата от 300 лева ,
представляваща причинена щета , заявява , че прави възражение за прихващане за
тази сума срещу дължимото му трудово възнаграждение за месец ноември 2008г.
Твърди , че е неоснователна претенцията за сумата от 119,67 лева – платен
отпуск за месец декември 2008г. .За месец декември му е начислен и заплатен 6
дни отпуск , колкото му е бил разрешен .
Не е представил доказателства , че за деня на самоотлъчката му се дължи
възнаграждение , на някое от посочените в КТ основания . За месец януари 2009г. на ищеца е начислена сумата от
1 061,90 лева , в която е включено и обезщетението по чл.221 от КТ , в
размер на 720 лева . От това брутно трудово възнаграждение са начислени и
направени следните удръжки : в размер на 7,52 лева – универсален пенсионен фонд
, 25,98 лева – ДОО , 10,94 лева – ЗОК , 31,95 лева – ДОД , или обща сума в
размер на 76,39 лева . Оставащата сума е в размер на 985,51 лева . От посочената сума са удържани
и 680 лева , за които се твърди , че ищецът е получил с РКО от 28.07.2008г. и
не ги е отчел . Така дължимата на ищеца сума е в размер на 305,51 лева , които
са му изпратени с телеграфен запис .Ако се приеме , че работодателят не е имал
основание да удържа сумата от 680 лева , моли да бъде прието , че предявява
възражение за прихващане за тази сума , срещу дължимото трудово възнаграждение
за м.януари 2009г. .
Съдът като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно
между страните , а се установява и от приложените и приети като доказателство
по делото Трудов договор №18/10.08.2007г.
, сключен между страните по делото
, , че ищецът е работил в ответното дружество , считано от 10.08.2007г.
, като е изпълнявал длъжността “организатор в производствен цех” , при
уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 450 лева . С Допълнително споразумение
№63/26.05.2008г. ищецът е приел да изпълнява длъжността “производствен
директор” , считано от 26.05.2008г. , при месечно трудово възнаграждение в
размер на 720 лева . Със Заповед №31/20.01.2009г. , издадена от Управителя на “***” ЕООД е прекратено
трудовото правоотношение между страните , на основание чл.327 т.2 във вр. с чл.335 ал.2 , т.3 от КТ – поради забавено изплащане
на трудовото правоотношение . От
първоначално и допълнително депозираните по делото ССЕ , приети като
доказателства по делото се установява и не е спорно между страните , че начисленото и дължимо на ответника трудово възнаграждение
(след приспадане на
вноските по СО , ЗО и УПФ)
, за месец ноември 2008г. е в размер на 589,95 лева . Ответникът не оспорва ,
че трудовото възнаграждение на ищеца за м.11.2008г. е в посочения по-горе
размер , но твърди , че задължението за заплащането му е изпълнено . Заявява ,
че “на ръка “ на ищеца е предадена сумата от 289,95 лева , в период в който
същият е бил в отпуск , като след завръщането си на работа е отказал да подпише
удостоверителен документ за извършеното
плащане . По искане на ответника са допуснати
и разпитани свидетели относно заплащане на посочената сума , като в тази връзка
ищецът възразява , че събирането на гласни доказателства е недопустимо ,
съобразно правилото на чл.164 ал.1 т.4 от ГПК .Съдът намира , че действително
се касае за посочената от ищеца хипотеза – погасяване на установени с писмен
акт парични задължения , поради което изключва показанията на свидетелите като доказателствено
средство . Допълнително следва да се
посочи , че в чл.270 ал.3 от КТ изрично са посочени начините на изплащане на
трудовото възнаграждение , съответно документите които имат доказателствена
стойност за установяване на погасяване на задължението за престиране
на заплата . Поради липсата на други допустими доказателства , съдът намира за
недоказани изложените твърдения на ответника . На следващо място ответникът
твърди , че в резултат на поведението на ищеца за ответното дружество е
настъпила щета в размер на 300 лева . За тази щета ищецът носел ограничена
имуществена отговорност , поради което работодателят извършил прихващане . В
чл.272 от КТ изчерпателно са изброени
хипотезите , в които работодателят , без съгласието на работника може да прави
удръжки от трудовото му възнаграждение . В този нормативен текст изрично е
предвидено , че за реализиране на ограничена имуществена отговорност
работодателят може да прави удръжки от заплатата , но при условията на чл.210
ал.4 от КТ . Последната разпоредба е визира фактически състав , който възниква
при строго осъществена формална процедура – издаване на заповед от работодателя
, възможност за оспорването и от работника и т.н. Ответникът признава , че тези
действия не са извършени , от което се налага изводът , че евентуалното му
вземане за реализиране на ограничената имуществена отговорност на ищеца не е
било изискуемо , следователно не е настъпил ефектът на материалното прихващане
по чл.104 ал.2 от ЗЗД . Обстоятелството , че трудовото правоотношение с
ответника е било прекратено , не освобождава и не препятства работодателя да
спази формалните изисквания за реализиране на ограничена имуществена
отговорност на служителя , каквито съображения са релевирани
от ответника . Предвид посоченото , както и констатираната от съда
основателност на претенцията за заплащане на трудовото възнаграждение за
м.11.2008г. , възниква необходимост да се разгледа и заявеното от ответника
съдебно възражение за прихващане . То е обосновано със същите фактически
твърдения , а именно предизвикано ищеца ПТП , при което е увредено МПС ,
собственост на ответното дружество , в резултат на което служителят е
ограничено имуществено отговорен . За да се извърши извънсъдебно прихващане е необходимо двете
насрещни задължения да са изискуеми и ликвидни , а за да се проведе успешно съдебно възражение за
прихващане не е необходимо задължението да е ликвидно , но не отпада
необходимостта да е изискуемо , т.е. по изложените по –горе съображения , а
именно неизпълнение на установения
процедурен ред , в полза на ищеца не съществува годно за прихващане вземане ,
поради което възражението се явява неоснователно .
Относно
дължимото трудово възнаграждение за месец декември 2008г. ищецът
заявява , че при начисляването му , ответникът не се е съобразил с действително
ползваният от него платен и неплатен отпуск , ето защо неправилно е изчислена дължимата сума . В
допълнителното заключение по ССЕ вещото лице посочва , че заплатата на ищеца за
м.декември 2008г. е в размер на 242,93 лева , в която
са включени 6 дни платен отпуск и е взето предвид , че е ползван неплатен
отпуск в размер на 13 дни . От представените доказателства се установява , че с
молба от 07.11.2008г. ищецът е поискал ползването на платен отпуск в размер на
18 работни дни , считано от 12.11.2008г. до 05.12.2008г. , вкл. , като му е
разрешен такъв за периода от
12.11.2008г. до 28.11.2008г. На 24.11.2008г. му е издаден болничен лист
№0960705/24.11.2008г. , с който му е предоставен отпуск поради временна
нетрудоспособност , считано от 24.11.2008г. до 28.11.2008г. Съгласно
разпоредбата на чл.175 ал.1 от КТ в този случай платеният отпуск се прекъсва .
По същественото е , че остатъкът от платения отпуск , който в настоящият случай
е в размер на 5 работни
дни , съобразно предл.второ от посочената
разпоредба се ползва допълнително по съгласие между служителя и работодателя .
Законът не предвижда специална процедура за изразяването на такова съгласие ,
но според съда същото следва да е обективирано по
начин разкриващ недвусмислената обща воля на страните в тази насока . По делото
не са представени доказателства за изрично волеизявление от страна на работодателя
относно неговото съгласие остатъкът от
разрешеният платен отпуск да бъде използван непосредствено след изтичането на
отпуска поради временна нетрудоспособност . Независимо от горното , в
представената по делото “Таблица за отчитане явяването и неявяването
на работа “ за м.12.2008 г. , водена в ответното дружество е отразено , че
ищецът от 28.11.2008г.
до 04.12.2008г. или за 5 работни дни е бил в платен отпуск ,
с което съдът намира , че работодателят конклудентно
се е съгласил служителят да използва остатъка от разрешения платен отпуск ,
непосредствено след прекъсването му . Следващият спорен момент е характера на
отсъствието на ищеца за периода от 08.12.2008г. до 12.12.2008г. Във визираната
по-горе “Таблица “ тези дни са отразени като неплатен отпуск . Същото съдът
намира , че не съответства на фактическото и правно положение , т.к. по делото са налице доказателства , че по молба от
02.12.2008г. , работодателят му е разрешил използването на платен отпуск за
периода от 05.12.2008г. до 11.12.2008г.
Липсват доказателства , което е в тежест на ответника , че този отпуск е
прекъснат по надлежният ред от служителя или работодателя , поради което съдът
намира , че за посоченият период от 5 работни дни на ищеца е дължимо
възнаграждение .Относно датата 12.12.2008г. ищецът твърди , че е бил призован
като свидетел по дознание №254/2008г. по описа на ОД-МВР гр.Шумен
, които твърдения се доказват от представената от него призовка и счита , че
следва да се приеме , че е бил в платен отпуск
по чл.157 ал.1 т.4 от КТ . Липсват доказателства , че действително е бил на разположение на
съответния орган във връзка с качеството му на свидетел , респективно , че
следва да му бъде заплатено възнаграждение. На последно място от събраните
доказателства се установява и това не е спорно между страните , че ищецът на
15.12.2008г. е депозирал молба , в резултат на което му е разрешен неплатен
отпуск за периода от 16.12.2008г. до 15.12.2008г. , в размер на 9 работни дни .
В обобщение на горното съдът приема , че през месец 12.2008г. ищецът е
използвал 9 дни платен отпуск и 10 дни – неплатен отпуск и е отработил реално 1
ден , следователно брутното му трудово възнаграждение възлиза на 389,88 лева ,
а чистото (след
приспадане на 7,98 лева – УПФ , 9,57 лева – ЗО и 34,30 лева - СО) е в размер на 347,03 лева .
От тази сума е заплатена по ведомост 242,93 лева , т.е. остатъкът е в размер на
104,10 лева .
В заключението
по назначената ССЕ е посочено
трудовото възнаграждение за
м.01.2009г. , а именно 297,46 лева , който размер съдът намира за доказан , в
който е включена и сума от 37,99 лева – обезщетение за временна
нетрудоспособност за 1 ден , дължимо от работодателя , на основание чл.40 ал.4
от КСО . Основателни са възраженията на ответника , че към момента на
предявяване на исковата молба , вземането за заплата за м.01.2009г. не е
изискуемо , т.к. същата се заплаща до края на месеца
следващ този за който се отнася . Независимо от посоченото , т.к. в хода на делото е настъпил падежа на задължението ,
няма пречка претенцията да бъде разгледана по същество . Относно размера на обезщетението по чл.221
ал.1 от КТ , дължимо поради прекратяване
на трудовото правоотношение , на посочените по –горе основания , съдът също
приема за доказан размера посочен от ВЛ – 797,76 лева . Ответникът възразява ,
че част от задължението за заплащане на горните суми е погасено , поради
извършено прихващане с дължима от ищеца сума от 680 лева , получена като аванс.
От ССЕ се установява , че в счетоводството на ответника съществува разходен
касов ордер (РКО) от 28.07.2008г. за сумата
от 680 лева , който е осчетоводен по
счетоводна сметка *** „Подотчетни лица” , по партидата на ищеца . Последният не
оспорва обстоятелството , че е получил отразената в РКО сума , но твърди , че
тези парични средства е изразходвал в полза на ответника за закупуване на материали и заплащане на услуги . Съдът
намира за недоказани посочените твърдения , т.к. в
този случай ищецът е следвало да представи авансов отчет , в който
се прави равносметка на получените като аванс и изразходвани суми , всички оправдателни документи се прилагат към
него . При разлика между получената сума и утвърдената сума за разхода, за
разликата се съставя приходен или разходен касов ордер. Следва да се допълни ,
в какъвто смисъл е и изявлението на ВЛ ,
че често , макар и да не отговаря на
изискванията за счетоводна отчетност
, не се съставя авансов отчет , но в
този случай при представяне на
съответните документи РКО се
унищожава . Съобразно изложеното съдът
намира , че ищецът е получил аванс , който не е върнал и за ответника е
възникнала възможността да го удържи . Следва
да се уточни , че ограничението относно извършването на удръжки от трудовото възнаграждение , анализирано
подробно по-горе , не е относимо към дължимото от
работодателя обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ
, поради и което не следва да се преценява допустимостта му , съобразно
предвидените от чл.272 от КТ възможности . Предвид посоченото съдът намира , че
е извършено извънсъдебно прихващане на двете насрещни вземания , с което задължението
на ответника за заплащане на обезщетение е погасено до размер на разликата
между сумата от 797,76 лева и 680 лева или 117,76 лева , като изявлението по
чл.104 ал.1 , предл. първо от ЗЗД е отразено в
Протокол от 23.01.2008г. , съставен пред нотариус рег.024 на НК , с район на
действие ШРС . Поради основателността на възражението за извънсъдебно
прихващане , не е необходимо съдът да се произнася по евентуално въведеното
съдебно възражение за прихващане за същата сума . След завеждане на исковата
молба , на 17.03.2009г. , с пощенски
запис , на ищеца е изпратена сумата от 305,51 лева , като в разписката или в
друг документ не е отбелязан характера на задължението , което длъжникът
погасява . С оглед горното съдът приема , че изцяло е извършено плащане на
най-обременителното , като според съда е това за трудовото възнаграждение.
Съобразявайки се с посоченото и разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК съдът счита
, че ответникът е заплатил изцяло трудовото възнаграждение за м.01.2009г. След
заплащане на задължението от 297,46 лева , от изпратената по пощата сума от
305,51 лева има остатъкът от 18,05 лева , с който е намален размера на
обезщетението по за прекратяване на трудовото правоотношение или същото остава в размер на 99,71 лева (117,76 лева -18,05 лева ).
В заключение
съдът намира , че исковете по чл.245 ал.1 от КТ се явяват основателни за сумите
, както следва : за месец октомври
2008г. в размер на 589,95 лева , за месец декември 2008г. в размер на 104,10
лева , съответно за м.октомври
2008г. неоснователен за разликата до пълния предявен размер от 678,10 лева , за
м.декември 2008г. – неоснователен за разликата до
пълния предявен размер от 159,96 лева ,
за м.януари – 341,94 лева – изцяло неоснователен.
Подлежи на отхвърляне и искът по чл.40 ал.4 от КСО за заплащане на обезщетение
за временна нетрудоспособност за 1 ден , за м.януари
2009г. в размер на 37,99 лева
Искът по
чл.221 ал.1 от КТ е частично основателен до размер на 99,71 лева и следва да се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 797,76 лева .
Относно
акцесорните претенции по чл.86 от ЗЗД
съдът счита , че ответникът дължи обезщетение за забавено плащане както
следва : върху главницата от 589,95 лева – заплата за м.11.2008г. , за периода
от 30.12.2008г. до 19.02.2009г. в размер на 12,54 , върху сумата от 104,10лева – неизплатено трудово
възнаграждение за м.12.2008г. от , за периода от 30.01.2009г. до 19.02.2009г.
в размер на 0,85 лева , за разликата до предявения размер от 14,88 лева ,
съответно 1,42 лева , исковете се явяват неоснователни .
На основание
чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 123,15 лева ,
деловодни разноски , съразмерно на уважената част от исковете , а на основание
чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника деловодни разноски в
размер на 217 лева – съразмерно на отхвърлената част от исковете .
На основание
чл.77 от ГПК, ответникът дължи по сметка на Шуменски районен съд държавна такса
върху цената на уважените искове в размер на 150 лева (по всеки от обективно съединените искове , по 50 лева –
минимален размер на дължимата ДТ по т.2 от Тарифата за ДТ , които се събират от
съдилищата по ГПК ) лева, както и 87,38
лева – за възнаграждение на вещото лице по допуснатата ССЕ , съразмерно на
уважените искове .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА “***”
ЕООД , седалище и адрес на управление : гр.**** , представлявано от Е И А , ЕГН-********** да заплати на В.З.И. , ЕГН-********** *** ,
сумата от 589,95 (петстотин
осемдесет и девет лева и деветдесет и
пет ст. )лева ,
представляваща трудово възнаграждение за месец ноември 2008г. , ведно със
законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата
молба – 19.02.2009г. , до окончателното и изплащане .
ОТХВЪРЛЯ предявеното от “***” ЕООД , с посочените данни , възражение за прихващане за сумата от 300 лева с насрещното вземане на В.З.И. , с посочените данни , за трудово възнаграждение за месец ноември 2008г. , като НЕОСНОВАТЕЛНО .
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.245 ал.2 от КТ , за разликата от
589,95 лева до пълния предявен размер от 678,10 лева , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА “***”
ЕООД , с посочените данни , да заплати
на В.З.И. , с посочените данни , сумата
от 12,54 (дванадесет лева и
петдесет и четири ст.)
лева – лихва за периода от 30.12.2008г. до
19.02.2009г. , върху посочената главница от 589,95 лева .
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.245 ал.2 във вр. с чл.86 от ЗЗД за
разликата от 12,54 лева до пълния
предявен размер от 14,88 лева , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА “***”
ЕООД , с посочените данни , да заплати
на В.З.И. , с посочените данни , сумата от 104,10 (сто и четири лева и десет ст.) лева
, представляваща трудово възнаграждение за месец декември 2008г. , ведно със законната лихва върху
главницата , считано от датата на подаване на исковата молба – 19.02.2009г. ,
до окончателното и изплащане .
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.245 ал.2 от КТ , за разликата от
104,10 лева до пълния предявен размер от
119,67 лева , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА “***”
ЕООД , с посочените данни , да заплати
на В.З.И. , с посочените данни , сумата от 0,85 (осемдесет и пет ст.) ст. – представляваща лихва за периода от
30.01.2009г. до 19.02.2009г. върху посочената главница от 104,10 лева .
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.245 ал.2 във вр.
с чл.86 от ЗЗД за разликата от 0,85 ст. ,
до пълния предявен размер от 1,42 лева , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.З.И., с посочените
данни срещу “***” ЕООД , с посочените данни , иск по чл.245
ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 341,94 (триста четиридесет и един лева и деветдесет и
четири ст.) лева - трудово възнаграждение
за месец януари 2009г. , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от В.З.И.,
с посочените данни срещу “***” ЕООД , с посочените
данни , иск по чл.40 ал.4 от КСО , за
заплащане на сумата от 37,99 (тридесет
и седем лева и деветдесет и девет ст.)
лева - обезщетение за временна нетрудоспособност за 1 ден за януари 2009г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА “***”
ЕООД , с посочените данни , да заплати
на В.З.И. , с посочените данни , сумата от 99,71 (деветдесет
и девет лева и седемдесет и една ст.)
лева . – обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ , поради прекратяване на трудовото
правоотношение със Заповед
№31/20.01.2009г.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.221 ал.1 от КТ за разликата от 99,71 лева , до пълния
предявен размер от 797,76 лева , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА “***”
ЕООД , с посочените данни , да заплати
на В.З.И. , с посочените данни , сумата от 123,15 (сто
двадесет и три лева и петнадесет ст.) лева
– деловодни разноски , съразмерно на уважените искове .
ОСЪЖДА В.З.И. , с посочените данни , да заплати
на “***” ЕООД , с посочените данни , сумата от 217 (
двеста и седемнадесет ) лева-
деловодни разноски , съразмерно на отхвърлената част от исковете .
ОСЪЖДА “***”
ЕООД , с посочените данни , да заплати
по сметка на районен съд – гр.Шумен , сумата
237,38 (двеста тридесет и седем лева и осемдесет и
три ст.) лева , от която 150
лева – държавна такса върху уважените искове и 87,38 лева – възнаграждение на
ВЛ , съразмерно на уважените искове .
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването
му - 26.10.2009г.
СЪДИЯ
: