Р Е Ш Е Н И Е

№ Т 00197

гр.Шумен, 17 декември 2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание двадесет и шести ноември през две хиляди и девета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Б. Бойн

при секретаря Д.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№702 по описа за 2009г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

В молбата си до съда, ищеца "Топлофикация-Шумен" АД гр.Шумен излага, че ответника Б.Й.Б. с ЕГН:********** *** бил задължен към дружеството за цена на консумирана топлоенергия за периода мeсец 09.2005г.-месец 06.2006г. в размер на 294,37 лв.главница и мораторна лихва върху нея в размер на 102,64лв. за периода от 02.11.2005г. до 15.12.2008г. и 25 лева деловодни разноски по ч.гр.д. по което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение и законната лихва върху главницата от 15.12.2008г. до окончателно заплащане на вземането, както и деловодните разноски в настоящото производство. Ищеца сочи, че топлинната енергия не е платена, с оглед на което дружеството се е снабдило със Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 3142/2008г. В срока по чл.412 ал.2 от ГПК ответника възразил и не оттеглил възражението си, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед, както и моли да му бъдат присъдени направените по ч.гр.д. и по настоящото дело разноски.

Ответникът оспорва иска по основание, като твърди, че няма договор между Топлоснабдяване АД и етажните собственици за дялово отчитане и уредите в жилището били затапени и няма консумирана топлоенергия. Моли съда да отхвърли исковете.

Като съобрази обстоятелствената част на исковата молба и петитума, съдът намира, че е сезиран с обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.415 ал.1, във връзка с чл.422 от ГПК, във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК, чл.183 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: По гр.д. 3142/2008г. на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, за сумата от 294,37 лв. главница и мораторна лихва върху нея в размер на 102,64лв. за периода от 02.11.2005г. до 15.12.2008г., както и 25 лв. разноски. В срока по чл.414 ал.2 от ГПК ответника е възразил и не е оттеглил възражението си.

От представените по делото доказателства е видно, че етажните собственици в сградата етажна собственост, в която притежава апартамент ответника, са били ползватели на топлинна енергия още преди 2004г. Съобразно действащия към възникване на облигационните отношения между страните ЗЕЕЕ/отм./-чл.106 и сл. и §6 от ПЗР, както и от неоспореното обстоятелство, че ответника е бил собственик на процесното жилище, и сградата етажна собственост е била присъединена към топлопреносната мрежа, ответника се явява заварен потребител по смисъла на ЗЕЕЕ. Съгласно чл.106а от същия нормативен акт, продажбата на енергия за битови нужди се извършва чрез публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия. След 01.04.2002 г., съобразно чл.153, ал.6 от ЗЕ, се дължи такса мощност и за отоплението на общите части на сградата, а съгласно §1, т.4 от Наредбата за образуване и прилагане на цените и тарифите на топлинната енергия – „цена мощност” е тази компонента от цената на топлинната енергия или от цената за пренос на топлинна енергия, чрез която се покриват постоянните /независещи от количеството произведена и/или пренесена топлинна енергия/ разходи на енергийното предприятие и възвращаемост на капитала, определени за един кубически метър отопляем обем по проект или за 1 киловат топлинна мощност. Предвид изложеното съдът намира, че между страните са налице валидни облигационни отношения през процесния период за жилището на ответника ап.5, касаещи доставка и ползване на топлинна енергия за сградата.

От страна на ответника не е направено възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за лихвата, въпреки че същата е частично погасена от три годишния давностен срок по чл.111 б.”в” от ЗЗД.

От представената от ищеца справка се установява, че на ответника е начислена консумирана топлоенергия за периода от месец септември 2005г. до месец юни 2006г. От представените от ищеца месечни индивидуални справки, четири касаят ирелевантни по делото периоди, а от другите не е видно консумираната топлоенергия дали се отнася за отопление на сградна инсталация или за индивидуално потребена за отопление на имота. От назначената по делото съдебно икономическа експертиза се установява, че начислените суми за процесния период са за сградна инсталация и такса мощност, пропорционално разпределяни на всички домакинства. Вещото лице посочва задължения по периоди от няколко месеца, съобразно наличните данни при ищеца и по делото. Видно от представените писмени доказателства от ответника, наличните отчетни уреди в апартамента са демонтирани, поради което съдът достига до извода, че се касае за такса “мощност”, въпреки че в исковата молба не е посочена като претендирана. От топлинен счетоводител “Топлоснабдяване”АД е представена справка от която е видно, че за месеците септември, октомври 2005 и юни 2006, посочени в исковата молба не е разпределяна топлинна енергия на абоната. С това дружество абонатите от административен адрес Алеко Константинов №4 нямат договор за топлинно счетоводство. Приложения такъв е с дружество от друг вид и от ищецът не беше представено доказателство за правоприемство между двете дружества, изискано с проекто-доклада по делото. Не се установи безспорно претендирания размер от 294,37 лв. на задължението за горепосочения период.

В тежест на ищеца е по настоящото дело да установи по безсъмнен начин, факта от който произтича вземането му спрямо конкретния длъжник, че присъдената топлоенергия е действително изразходвана от ответника, както и размерът на задължението, което той не стори с надлежни доказателствени средства при условията на пълно и главно доказване. Ето защо предявения главен иск и акцесорната претенция за лихви за забава следва да се отхвърлят изцяло. В тежест на ищеца следва да се възложат деловодните разноски на ответната страна.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "Топлофикация - Шумен" ЕАД със седалище и адрес на управление - гр.Шумен, ул."Съединение" №62А, представлявано изпълнителния директор ИКИ, че Б.Й.Б. с ЕГН:********** *** не дължи на търговското дружество сумата от 294,37 лв. /двеста деветдесет и четири лева и тридесет и седем стотинки/ главница- цена на консумирана топлинна енергия за имот, намиращ се в гр.Шумен, ул.”Алеко Константинов”№4, вх.1, ап.5 за периода месец 09.2005г.-месец 06.2006г. и мораторна лихва върху нея в размер на 102,64лв. /сто и два лева и шестдесет и четири стотинки/ за периода от 02.11.2005г. до 15.12.2008г., както и законната лихва върху главницата от 19.12.2008г. до окончателното заплащане на вземането и 25/двадесет и пет лева/ лв., присъдени по гр.д.№3142/2008г. по описа на ШРС.

Осъжда "Топлофикация - Шумен" ЕАД със седалище и адрес на управление - гр.Шумен, ул."Съединение" №62А, представлявано изпълнителния директор ИКИ, да заплати на Б.Й.Б. с ЕГН:********** *** направените деловодни разноски в размер на 110/сто и десет/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение на осн.чл.78 ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: