Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

 

  507

 

гр. Шумен, 02.09.2009г.

 

Шуменският районен съд, в публичното заседание на двадесет и четвърти  август ,   през две хиляди и девета   година,  в състав:

                                                                                            СЪДИЯ:   З.И.

 

при секретаря  А.П.     , като разгледа докладваното  от  районният  съдия  гр.д. № 706 по описа за 2009  г., за да се произнесе взе предвид:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.357 ал.1 във вр. с чл.188 ал.2 от КТ .

Депозирана е искова молба от Д.М.Д., ЕГН -********** *** срещу   Държавно горско стопанство гр. Шумен представлявано от инж. В Р – Директор, седалище и адрес на управление  гр. ***  , в която посочва , че на 03.02.2009 г. му е връчена заповед за налагане на дисциплинарно наказание “Предупреждение за уволнение” и  в законоустановения срок я обжалва, тъй като счита същата за незаконосъобразна и издадена  при съществени нарушения на съдопроизводните правила. Доводите му са, че не са спазени изискванията на чл. 193 КТ, не  са му искани устни обяснения точно по въпросите, които са вписани в заповедта за дисциплинарно наказание. Не са му искани писмени обяснения. Твърди, че  дисциплинарното наказание му е наложено близо 4 месеца по-късно от узнаването от страна на работодателя. Сроковете за налагане на дисциплинарно наказание са преклузивни. Моли съда  да отмени  изцяло заповедта за налагане на дисциплинарно наказание  “Предупреждение за уволнение” поради незаконосъборазността й.

Ответникът депозира в срок отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК , в който  заявява, че изложените съществени обстоятелства в исковата молба не съответстват на обективните фактически обстоятелства и че исковата претенция на  ищеца е неоснователна. 

Съдът въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното :

По делото не е представен Трудов договор , сключен между страните по делото , но поради липсата на спор в тази насока , съдът приема за доказано , че ищецът  изпълнява в ответното предприятие , длъжността “старши лесничей на І-ви ГСУ “ . Със Заповед №9/02.02.2009г. на  Директора на ДГС гр.Шумен на ищеца , на основание чл.188 т.2 от КТ му е наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение “ , за извършени от него дисциплинарни нарушения по чл.187 т.3 и т.10 от КТ , а именно неизпълнение на възложената работа , неспазване на техническите и технологични правила , неизпълнение на други трудови задължения , предвидени в закони и други нормативни актове и определени с възникване на трудовото правоотношение . Ищецът твърди , че в хода на дисциплинарното производство са допуснати съществени процесуални нарушения и по-конкретно заявява , че не му е предоставена възможност да даде обяснения , съгласно императивното правило на чл.193 ал.1 от КТ .Ответникът не оспорва обстоятелството , че такава процедура не е провеждана в писмен вид , но посочва , че устно от работодателя са поискани обяснения и е ищецът , също в устен вид е депозирал такива . В КТ не е предвидено изрично обясненията да са поискани и евентуално дадени в писмено , но доказването на този процес осъществен вербално е в тежест на ответника , като са  допустими всички доказателствени средства . С оглед последното , от ответника е поискан и допуснат от съда разпит на лицето М. М. , в качеството му на свидетел . Той заявява , че в негово присъствие работодателят на ищеца му отправил въпрос “Ти мислиш ли по въпроса , ще правиш ли обяснения” . Според съда посочената формулировка не съдържа ясно и недвусмислена изразена воля на работодателя за изискване на обяснения по конкретните нарушения , за които е наложено дисциплинарно наказание . Тя води единствено до вероятност между работника и служителя да са водени предходни разговори , в които да е уточнено какъв е “въпроса “ за който да даде обяснения ищеца , но това не е достатъчно да се приеме с категоричност , че надлежно са изискания обяснения .  Задължението по чл.193 ал.1 от КТ не въведено самоцелно , неговата роля е на работника да бъде предоставена реална възможност да участва в дисциплинарното производство , да посочи и представи доказателства , които са относими към извършените дисциплинарни нарушения . Когато изискването на обяснения не е извършено по начин разкриващ за обекта на дисциплинарната власт , какви са  евентуалните нарушения , същият по същество е лишен от единствената възможност за защита в дисциплинарното производство . За прецизност следва да се посочи , че цитираният по-горе свидетел М.М. твърди , че участвал в комисия  , извършила проверка за “дисциплина на ползването “ , за което е съставен протокол и за изискани обяснения от ищеца . Действително по делото е представен Протокол от 03.12.2008г. , в който е отразено , че е констатирана допусната грешка от ищеца . От друга страна от съдържанието на Протокола е видно , че в комисията не участва работодателя на ищеца  или негов изрично упълномощен представител , поради и което дори и да са изискани обяснения , те не изхождат от субекта на дисциплинарната власт . Съобразно изложеното по –горе съдът приема за доказано , че в хода на дисциплинарното производство , в резултат на което на ищеца със Заповед №9/02.02.2009г. на  Директора на ДГС гр.Шумен е наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение “е допуснато съществено процесуално нарушение , изразяващо се в неизискване на обяснения , което съгласно разпоредбата на чл.193 ал.2 от КТ води до незаконосъобразност на атакуваната заповед , съответно необходимостта от отмяната и , без спорът да се разглежда по същество .

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца извършените деловодни разноски в размер на 200 лева .

Водим от горното, съдът

 

Р          Е          Ш          И    :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО  наложеното на Д.М.Д., ЕГН -********** ***, дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”  и ОТМЕНЯ Заповед №9/02.02.2009г. на  Директора на ДГС гр.Шумен   ,  с която е извършено  .

ОСЪЖДА Държавно горско стопанство гр. Шумен представлявано от инж. В Р – Директор, седалище и адрес на управление  гр. *** да заплати на Д.М.Д., ЕГН -********** *** сумата от 200 (двеста) лева – деловодни разноски .

 

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на постановяването му . 

 

 

                                                                                                                        СЪДИЯ :