Председател: К. К.

***

като разгледа докладваното от съдията ГД № 759/09г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен установителен иск, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422 от ГПК.

В искова молба ищеца - “* - Шумен” ООД със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, пл. “*” № 1, представлявано от * *, ЕГН : **********, срещу Ц.Й.Б., ЕГН : **********,***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК, сочи, че по партида № 285/534, с титуляр ответника има консумирана вода, на стойност 837,82 лева, от които 645,36 лева – главница и 189,77 мораторна лихва, за периода 10.07.2004г. – 19.02.2007г.. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед по ЧТД № 2442/08г. ответника възразил. Поради изложеното ищеца претендира да бъде признато за установено, че ответника му дължи описаната сума и разноските по посоченото ЧТД, в размер на 27 лева, като бъде осъден да му заплати и допълнителната държавна такса за образуване на настоящото производство.

В срока за отговор на ИМ, ответника, редовно уведомен, по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, чрез назначен представител, подава отговор. Заявява, че иска е допустим, но го оспорва по размер, поради липса на доказателства за правилно отчитане на реално потребление от страна на ответника и погасяване на задължението по давност, за лихвите.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, ищеца изпраща представител, който поддържа иска, така както е предявен, а особеният представител на ответника, поддържа възраженията си.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Не се спори между страните, че посочените партиди са с титуляр ответника. За твърдяната главница на вземането, представляваща цена на потребена вода, кредитора – ищец в производството е издавал, съобразно общите условия, за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор “ВиК ООД – Шумен, фактури /л. 11-21/. Същите не са оспорени, съдържат дължимата сума за всеки от претендираните периоди, както и крайна дата за плащане. Съобразно чл. 31, ал. 2 от общите условия потребителите, следва да заплащат дължимите суми в 30 дневен срок, след датата на фактурата. Представените копия от карнети и констативни протоколи, както и показанията на инкасатора на района, установиха че съобразно чл. 22, ал. 4 от общите условия, е на лице отказ на ответника да предостави достъп до измервателното устройство, което сочи на неоснователност на възражението на представителя му, за липса на реално потребление. Приетото заключение на ССЕ, сочи че задължението на ответника за процесният период, за потребена вода, възлиза на 645,36 лв. .

Така установената фактическа обстановка, сочи наличието на всички предпоставки за уважаване на предявеният установителен иск – наличие на валидно правоотношение между страните; задължение, произтичащо от същото, за ответника да заплаща количествата потребена вода, за съответните периоди; настъпил падеж на тези му задължения и изпадането му в забава. Искът следва да бъде уважен, но до размер, от 760,90 лева, от които 645,36 лева главница, 115,54 лева мораторна лихва, за периода 10.07.2004г. – 19.02.2007г., 27 лева разноски – държавна такса, в производството по ЧТД № 2442/08г. на ШРС, в едно със законната лихва, върху главницата от 645,36 лева, считано от 15.10.08г., дата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, съобразно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК, предвид основателното възражение за изтекла погасителна давност, по отношение на претендираната лихва, а именно за периода до 15.10.05г.. В частта му за претендираната мораторна лихва, до пълният предявен размер от 189,77 лева, за сумата над 115,54 лева, следва да се отхвърли, поради погасяването на вземането по давност – чл. 111, б. “В” ЗЗД.

С оглед така посоченият изход на делото, върху ответника, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се възложат разноските в производството, в размер на 204,34 лева, представляващи допълнителна държавна такса, възнаграждение за вещо лице и разноски за особен представител.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на “*” ООД със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, пл. “*” № 1, представлявано от *, ЕГН : **********, съществува вземане срещу Ц.Й.Б., ЕГН : **********,***, представляващо дължима сума за консумирана и неплатена вода по партида 286/534, за имот находящ се в гр. Шумен, бул. “Мадара” № 23, вх. 1, ет. 3, ап. 5, за период от 10.07.2004г., до 19.02.2007г. , в размер на 760,90 лева, от които 645,36 лева главница, 115,54 лева мораторна лихва, за периода 10.07.2004г. – 19.02.2007г., 27 лева разноски – държавна такса, в производството по ЧТД № 2442/08г. на ШРС, в едно със законната лихва, върху главницата от 645,36 лева, считано от 15.10.08г., дата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, в едно със законната лихва, върху главницата от 645,36 лева, считано от 15.10.08г..

ОТХВЪРЛЯ иска, в частта му, за претендираната мораторна лихва, за периода 10.07.04г. – 15.10.08г., и за сумата от 74,23 лева, до пълният предявен размер от 189,77 лева, поради погасяване на вземането по давност.

ОСЪЖДА Ц.Й.Б., ЕГН : **********,***, да заплати на “” ООД със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, пл. “” № 1, представлявано от, ЕГН : **********, сумата от 204,34 лева, представляваща разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред ШОС.

На основание чл. 80, изр. второ от ГПК, страните нямат право да обжалват решението, в частта му за разноските.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: