Председател: К. К.

***

като разгледа докладваното от съдията ГД № 798/09г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен установителен иск, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422 от ГПК.

Искова молба предявена от “Т. – Ш.” ЕАД със седалище и адрес на управление – гр. Ш*, представлявано от И. К. И., ЕГН : **********, срещу С.Г.С., ЕГН : **********,***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК.

Ищеца сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 113,94 лева, представляващо – 58,36 лева главница, за дължима цена на топлинна енергия, консумирана от ответника, за периода месец март 2004г. до месец юни 2005г. и 30,58 лева мораторна лихва, за периода от 30.04.2004г. – 27.01.2009г., както и 25 лева – разноски по ЧТД № 350/09г. на ШРС. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед по ЧТД № 350/09г., ответника възразил. Поради изложеното ищеца претендира да се признае за установено, че ответника му дължи описаната сума, както и разноските, в настоящото производство.

В срока за отговор на ИМ, ответника, редовно уведомен, подава отговор, в който заявява, че счита иска за допустим, но неоснователен. Прави възражение за изтекла погасителна давност, както за главницата, така и за лихвите.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, ищеца изпраща представител, които поддържат иска, така както е предявен, а ответника лично и с представителя си, поддържат заявените възражения.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

В съответствие с дадените указания касателно доказателствената тежест в производството, представителят на ищцовото дружество твърди, че ответникът е техен абонат – потребител на топлинна енергия, тъй като жилището, за което потребена такава се претендира, се намира в сграда етажна собственост, и топлинната енергия се доставя на абонатите при публично известни общи условия. Действително чл. 153 от ЗЕ, сочи че “...всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединена към абонатна станция...., са потребители на топлинна енергия”. Приетото заключение на ССЕ и представените писмени доказателства, сочат потребявана топлинна енергия през исковият период – енергия отделена от сградната инсталация. Предвид обаче основателното възражение за изтекла погасителна давност, по отношение главницата, се налага отхвърляне на предявеният иск, поради погасяване на задължението по давност, с оглед разпоредбата на чл. 111, б. “в”, предложение трето ЗЗД, а с оглед акцесорният характер на задълженията за лихви, в тази му част, като неоснователен. Съгласно представените по делото общи услови на ищцовото дружество, потребителите заплащат месечно, дължимите от тях суми за топлинна енергия – чл. 33 и 34. Независимо от възможният месечен размер, съобразно консумацията, се касае за периодично плащане. Въпреки че дължимата родово определена престация, не е ясна за всеки период, до определянето и което следва да става, с издаване на съответният счетоводен документ, вземането е изискуемо, в 30 дневен срок от изтичане на срока, за който се дължи(чл. 35, ал. 1 от общите условия), тоест дължи се плащане за всеки период, от един месец. Вземанията за периодично плащане съгласно споменатата разпоредба от ЗЗД, се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.02.09г. вземанията на ищеца за всеки от месеците 03.04г. – 06.05г. са погасени по давност.

При така посоченият изход на спора, независимо от искането на ответника за присъждане на разноски, предвид липсата на данни по делото за извършването им(не е уговорено и внесено възнаграждение за един адвокат – л. 42), такива не се присъждат.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Т. – Ш.” ЕАД със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “С.” № 62А, представлявано от И. К.И., ЕГН : **********, срещу С.Г.С., ЕГН : **********,***, установителен иск, за сумата от 113,94 лева, представляващо – 58,36 лева главница, за дължима цена на топлинна енергия, консумирана от ответника, за периода месец март 2004г. до месец юни 2005г. и 30,58 лева мораторна лихва, за периода от 30.04.2004г. – 27.01.2009г., както и 25 лева – разноски по ЧТД № 350/09г. на ШРС, поради погасяване на задълженията по давност, в частта за главницата, и като неоснователен, в частта за лихвите и разноските по ЧТД.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред ШОС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: