Председател: К. Колешански

Секретар: Д. Х.

като разгледа докладваното от съдията ТД № 810/09г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени обективно съединени искове, с правно основание чл. 327, ал. 1 и чл. 294 ТЗ.

Искова молба, предявена пред ШРС, от пълномощник на “***” ЕООД, ЕИК : 831909855, със съдебен адрес – гр. София, ул. ***№ 38, ап. 16, срещу “***” АД, ЕИК : 127032436, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “***”, № 13.

Ищеца сочи, че продал на ответника хранителни стоки, за което били съставени 5 броя фактури. Получената стока следвало да му се заплати в 45 дневен срок от получаването и с платежно нареждане. По фактурите ответникът дължал общо сумата от 15848,15 лева, от които 15398,68 лева главница и 449,47 лева мораторна лихва, върху главницата по всяка фактура, от деня на неизвършеното плащане до 13.03.09г.. Поради неплащане на посочените суми ищеца претендира осъждане на ответника да му ги заплати, в едно със законната лихва върху главницата от подаване на ИМ, до окончателното плащане и разноските в производството.

В срока за отговор на ИМ, ответника, редовно уведомен, подава отговор, вземайки становище както по допустимостта и основателността на исковете, така и по фактите на които се основават. Излага, че не отговаря на истината твърдението на ищеца, че е уговорен 45 дневен срок за плащане. Поради това, считайки получаването на исковата молба, за покана, е заплатил на ищеца претендираната главница по фактурите, с две платежни нареждания. Желае отхвърляне на иска като неоснователен, а поради извършеното плащане, счита, че не съществува акцесорно задължение за обезщетение в размер на претендираната лихва.

В открито съдебно заседание, страните редовно призовани, ищеца изпраща представител, който поддържа иска с правно основание чл. 294 от ТЗ, като признава получаването на плащане от ответника, в размер на претендираната главница, а ответникът не изпраща представител. Ищецът претендира разноски, за които не представя списък, по смисъла на чл. 80, а ответникът не заявява такава претенция.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

На посочените в исковата молба дати са били сключени сочените от ищеца сделки. Основното им съдържание е обективирано в приложените по делото фактури, подписани от представители на двете дружества, неоспорени в настоящото производство, придружени със складови разписки, сочещи страните, предмета, цената и начина на плащането и - всички съществени елементи на търговска продажба, както и изпълнено задължение на продавача, за предаване на стоката, и такова на купувача, да получи същата – л. 6 - 20 от делото. Всяка от фактурите съдържа запис за 45 дневен срок на отложено плащане. Видно от представените платежни нареждания – л. 38 – 39 от делото, ответникът е заплатил на 18.05.09г. /след получаване препис от ИМ – 27.04.09г./ стойността на стоките, описани във фактурите, като е посочил, кое именно свое задължение погасява. Според приетото заключение на ССЕ, мораторната лихва, върху главниците по посочените фактури, считано от падежа, определен в тях, до 12.03.09г., дата на постъпване на ИМ, е в общ размер от 446,18 лева.

Не се посочиха и събраха доказателства, за твърдяната от ответника липса на уговорено отложено плащане, поради което заявява в отговора, че счита получаването на ИМ, за покана, което обосновава не дължимостта на претендираната лихва, предвид споменатите доказателства и разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ.

Така установената фактическа обстановка сочи наличието на всички предпоставки за основателност на предявените искове, а именно – наличие на валидна търговска сделка, създаваща облигационна връзка между страните, по силата на която ответника е следвало да заплати на ищеца – продавач търсената сума, представляваща продажна цена, задължение което не е изпълнено; наличие на определен ден, за изпълнение на задължението, по смисъла на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, обосноваваща изпадането в забава на ответника, както по отношение на главното задължение – за цената, така и основаваща задължението му по чл. 294, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД. Извършеното плащане на главното задължение, от ответното дружество, в хода на производството, преди края на устните състезания, което съдът, съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, следва да вземе в предвид, налага отхвърлянето на иска, с правно основание чл. 327 от ТЗ, поради погасяване на вземането, с плащане.

Независимо от така посоченият изход на производството, касателно главното, но материално правно задължение и акцесорният характер на задължението за лихва, предвид кумулативното съотношение на предявените искове, този с правно основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ, следва да се уважи в претендираният размер, като ответника бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 449,47 лева, както е поискана, представляващи – 446,18 лева мораторна лихва, върху главниците, по всяка фактура, за периода от датата на забавата, до датата на завеждане на исковата молба в ШРС – 12.03.2009г. и част от 383,50 лева – законна лихва, върху главниците, за периода от завеждане на исковата молба – 12.03.2009г., до датата на плащането – 18.05.2009г., размер, определен от съда, съгласно искането в ИМ и липсата на такова по реда на чл. 214 от ГПК.

На основание чл. 78, ал. 1 и по аргумент от противното на чл. 78, ал. 2 от ГПК, ответника следва да заплати на ищеца направените разноски на настоящата инстанция, в размер на 1155,95 лева – държавна такса – 665,95 лева, адвокатско възнаграждение – 440 лева, възнаграждение за вещо лице – 50 лева.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “***” ЕООД, ЕИК : 831909855, със съдебен адрес – гр. София, ул. ***№ 38, ап. 16, иск, с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, срещу “***” АД, ЕИК : 127032436, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “***”, № 13, за сумата от 15398,68 лева, представляваща цена на стоки, по договори за покупко-продажба от 31.10.08г., 12.11.08г., 17.11.08г., 25.11.08г. и 03.12.08г., поради погасяване на задължението с плащане на 18.05.2009г..

ОСЪЖДА “***” АД, ЕИК : 127032436, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “***”, № 13, да заплати на “***” ЕООД, ЕИК : 831909855, със съдебен адрес – гр. София, ул. ***№ 38, ап. 16, сумата от 449,47 лева, представляващи – 446,18 лева мораторна лихва, върху главниците, по всяка фактура, за периода от датата на забавата, до датата на завеждане на исковата молба в ШРС – 12.03.2009г. и част от 383,50 лева – законна лихва, върху главниците, за периода от завеждане на исковата молба – 12.03.2009г., до датата на плащането – 18.05.2009г..

На основание чл. 80 от ГПК, страните нямат право да обжалват решението в частта му за разноските.

Решението подлежи на обжалване, пред Шуменски Окръжен Съд, в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: