Р Е Ш Е Н И Е

№550

Гр.Шумен, 08.10.2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и девета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Б.Бойн

при секретаря Д.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№816 по описа за 2009г. година на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.3, във връзка с чл.225 ал.1 от КТ.В исковата си молба до съда ищеца Ч.В.П. *** сочи, че прекратяването на трудовото му правоотношение на основание чл.190, ал.1 т. 1 и т.3 от КТ, със Заповед №46/27.01.2009г. на изпълнителния директор на “++++-Шумен”АД-гр.Шумен е незаконосъобразно. Сочи, че са допуснати нарушения при извършване на уволнението му- не са му искани писмени и устни обяснения по посочените в нея основания за уволнение-неизпълнение на трудови задължения посочени в трудовата характеристика; не били спазени сроковете за издаване на заповедта; наложеното наказание не съответствало по тежест на допуснатите нарушения по КТ. Ищецът не отрича установените закъснения за работа на 29.10.2008г., 30.10.2008г. и 14.11.2008г. Предвид изложеното, моли съда да отмени уволнението като незаконно и да му бъде присъдено обезщетение по чл.344, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ в размер на по 230 лева или общо 1380 лв. за 6 месечен период, считано от датата на която е прекратено трудовото му правоотношение, като заявява, че към настоящия момент е безработен.

Ответникът оспорва предявените искове с депозиран в срок отговор и в съдебно заседание, като моли съда да ги отхвърли.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Между страните не се спори, че ищеца е работил при ответното дружество на длъжността "санитар", с място на работа отделение “Съдебна медицина”, като със Заповед №46 от 27.01.2009г., трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл.190 ал.1 т.1 и т.3, във връзка с чл.187 т.1, 3 и т.10, във връзка с чл.193 и чл.195 от КТ. Като причини за издаването на посочената заповед, работодателят е отбелязал: четири закъснения за работа в продължение на повече от час всяко едно от тях на следните дати: 29.10.2008г., 30.10.2008г., 31.10.2008г. и 14.11.2008г. Като допълнително основание е посочено нарушение на трудовите задължения, изразяващо се в отказ за участие в дейност, визирана в трудовата му характеристика на 02.01.2009г. На първо място, съдът следва да извърши проверка на процесната заповед досежно наличието на изискуемите реквизити съгласно чл.195, ал.1 от КТ, както и на мотивировката й. За да бъде законосъобразна заповедта за дисциплинарно уволнение, ответника следва да възпроизведе текста на закона и да посочи датата, месеца и годината на извършеното нарушение, с оглед преценка на давностните срокове за налагане на наказания, както и подробно описание на извършеното нарушение. В настоящия случай легалните реквизити на заповедта, са налице, поради което спора следва да се разгледа по същество, каквато е и константната съдебна практика.

В тежест на работодателя е да докаже основанието на уволнението и неговата законосъобразност. В настоящия случай, същото е извършено въз основа на рапорти на началник на отделение “Съдебна медицина”- свидетеля д-р В. за допуснатите закъснения за работа на датите 20.10. и 29.10.2008г.; 30.10.2008г.; 31.10.2008г. и 14.11.2008г. Въз основа на рапорт на Началник на “Патологоанатомично отделение” с № 48/2009г., в който се посочва, че на 02.01.2009г., дежурния санитар П. е отказал да участва в аутопсия, извършвана от дежурния лекар в отделението-д-р.А.. От изпълнителния директор на “++++”-Шумен АД са събрани писмени обяснения за всеки един от констатираните случаи, които са приложени по делото от ищеца и от ответника, заедно с трудовото досие. Следва да се отбележи, че в КТ липсва законово изискване, при събирането на обяснения от работодателя да се посочва законовото основание за представянето им- чл.193 от КТ и същите да са и в устна форма. В обясненията на ищеца не са посочени обективни причини, възпрепятствали го да се яви на работа без закъснение. Мотивите са неспазване на регламентираните почивки от работодателя между работните седмици и факта, че не полага труд в друго отделение на ++++, освен “Съдебна медицина”.

Относно последното нарушение, което е квалифицирано по чл.187 т.3 и т.10 от КТ, съдът намира, че с оглед на събраните доказателства, ищецът не е полагал труд с месторабота “Патологоанатомично отделение “, поради което в длъжностната му характеристика, липсва задължение за оказване на помощ при извършване на аутопсия в това отделение. По делото е приложено допълнително споразумение, с оглед трудова дейност по заместване на отсъстващия санитар от “Патологоанатомично отделение“, което не е подписано от работника и не е породило действие. В тази връзка е и констатацията на “ОИТ”-гр.Шумен, за необходимостта от заплащане на положен допълнителен труд от работника с вх.№1215/07.11.2008г. В настоящия случай, работодателя не е извършил задължителната оценка на събраните доказателства, която следва да направи съгласно чл.193 ал.1 от КТ. С оглед на събраните доказателства съдът намира, че липсва действие, което представлява “неизпълнение на възложена работа” и издадената заповед е неоснователна в тази й част. По отношение на констатираните четири дни на закъснение за работа за повече от час, твърденията изложени в исковата молба са неоснователни. Деянията представляват предпоставка за дисциплинарно уволнение, съгласно чл.190 ал.1 т.1 от КТ, понеже са осъществени три пъти в рамките на един календарен месец. В настоящия случай, това е установено от работодателя и заповедта е законосъобразна в тази си част. Дисциплинарното нарушение е наложен в сроковете по чл.194 ал.1 от КТ.

По отношение на направените твърдения за допуснати от работодателя нарушения на КТ във връзка с положен извънреден труд, лоши условия на работа, липса на нормативно установените почивки и откази на молби за ползване на отпуск, съдът намира, че същите са извън предмета на доказване на настоящото производство и по тях е взето отношение от компетентния държавен орган, видно от приложените писмени доказателства. Ищецът не би могъл да аргументира неявяването си на работа с непрекъсната от почивен ден работна седмица, понеже ползването на почивки и отпуск по КТ се извършва единствено със съгласието на работодателя.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че извършеното уволнение се явява законосъобразно. Претенцията по първият обективно съединен иск следва да бъде отхвърлена. Тази констатация влече след себе си и отхвърляне на претенцията по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225 от КТ, а именно обезщетение за времето, през което е останал без работа в размер на 1380 лв. за шест месечен период.

На основание чл.78 от ГПК ищеца следва да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 200 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Ч.В.П. с ЕГН: **********,*** срещу ”++++-Шумен”АД , ЕИК 127521092, представлявано от изпълнителния директор д-р Т, искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3 от КТ за признаване на уволнението извършено със Заповед №46 от 27.01.2009г. за незаконно и неговата отмяна и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 1380 лв./хиляда триста и осемдесет лева/ за 6 месечен период, считано от датата на която е прекратено трудовото правоотношение, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА Ч.В.П. с ЕГН: ********** да заплати на ”++++-Шумен”АД , ЕИК 127521092, представлявано от изпълнителния директор д-р Т сумата от 200 лева /двеста лева/, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.Шумен от датата на обявяването му-08.10.2009г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: