Председател: К. Колешански

Секретар : Т. Т.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 914/09г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен установителен иск, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422 от ГПК.

В искова молба ищеца - Р.А.Т., ЕГН : **********,***, срещу И.Д.П., ЕГН : **********,***, с посочено правно основание чл. 124 ГПК и чл. 90, ал. 1 от ЗКИР, ищеца сочи, че с решение на ШРС, потвърдено от ШОС и ВКС, влязло в законна сила на 19.09.04г., била прогласена нищожността на запис на заповед. ИД № 9983630400457, по описа на СИС при ШРС, водено, по ИЛ, издаден въз основа на споменатият запис на заповед, било прекратено на 28.03.08г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 4 от ГПК. С постановление за възлагане на недвижим имот, по посоченото ИД, вписано с № на вх. р. 3206/14.08.02г., на ответника, по настоящото производство – взискател в споменаваното изпълнително, бил възложен ½ ид.ч. от недвижим имот – тогава СИО на ищцата и съпругът и. Поради изричен отказ на съдията по вписванията да заличи вписването на възлагателното постановление на съдия изпълнителя, ищцата претендира, да бъде признато за установено, по отношение на ответника, че вписаното обстоятелство – възлагане на недвижим имот, обективирано в постановление за възлагане, по ИД № 457/98г. на ДСИ, при СИС на ШРС, е недействително, поради липса на правно основание.

В срока за отговор на ИМ, ответника, редовно уведомен, подава отговор, в който заявява, че счита иска за неоснователен. Излага, че между страните е водено друго гражданско дело, със същият предмет, като настоящото и е налице сила на присъдено нещо. Спорният имот бил изнесен на публична продан по водено между тях дело за делба. Позовавайки се на чл. 384 от ГПК/отм/, счита че публичната продан е действителна и изпълнителните действия са извършени въз основа на валиден изпълнителен титул, включително и възлагането.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, ищеца изпраща представител, който поддържа иска, както е предявен, а представителят на ответника, заявеното в отговора, като се позовава и на изтекла погасителна давност.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Не се спори между страните, че с влязло сила решение посоченият в ИМ, запис на заповед, е обявен за нищожен, изпълнителното производство, водено по ИЛ, издаден въз основа на него, е прекратено на посочената дата, влизането в сила на процесното възлагателно постановление и вписването му в имотния регистър. Тези факти се установяват и от приложените писмени доказателства. Налице е и влязло в сила решение между страните, по което е отхвърлено искане за обезсилване на изпълнителният лис, въз основа на който е образувано изпълнителното производство.

Така установената фактическа обстановка, сочи наличие на предпоставките за уважаване на предявеният установителен иск – действително не са налице предвидените в чл. 85 от ЗКИР, такива за недействителност на вписването – липсва определение или то не е удостоверено по реда на чл. 84, ал. 1 от ЗКИР. Към датата му, са били налице всички такива и за неговата допустимост. Това че изпълнителното производство, по което е извършена продан на недвижим имот, е било прекратено, поради липса на материални предпоставки – несъществуване на изпълняемо право, не означава, че към момента на вписване, на процесното обстоятелство – възлагане на недвижим имот, самото вписване чиято недопустимост или нищожност се претендира, е била на лице. Но приетото в теорията и практиката, както сочи и ищеца, че с прекратяването на изпълнителното производство отпадат с обратна сила всички права придобити от взискателя, е вярно, доколкото изпълнителният процес е още висящ. Когато изпълняемото право не съществува към момента на възлагането, то следва да бъде отменено, тъй като е недействително, доколкото вземането на взискателя не съществува, независимо, че това е признато, с влязло сила решение, след датата на самото възлагане, респективно влизане в сила и вписване на постановлението, за това. Възлагането е недействително, поради липса на основание – чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Неоснователно е възражението на ответника, че проданта, на основание чл. 496, ал. 3 ГПК не може да бъде обжалвана по исков ред, освен в предвидените в разпоредбата случаи, ако постановлението за възлагане не е обжалвано. То е принципно вярно, но в случая ищецът – длъжник, в ИП е избрал друг път на защита, оспорвайки съществуване на изпълняемо право въобще, което е провел успешно, и няма пречка поради сочената разпоредба да се ползва от последиците на оспорването си.

Касателно второто възражение на ответника, за изтекла погасителна давност, предвид късното му заявяване – в първото по делото заседание, с оглед разпоредбата на чл. 133 от ГПК, то не следва да се разглежда.

Изложеното налага уважаване на предявеният иск.

С оглед така посоченият изход на делото, поради липса на искане от ищеца за присъждане на разноски, такива в производството не се присъждат.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на И.Д.П., ЕГН : **********,***, че вписано в имотният регистър обстоятелство – възлагане на недвижим имот, подробно описан в постановление за възлагане на ДСИ – СИС, при ШРС, по ИД № 457/98г., вписано с вх. № 3206/14.08.02г. на СлВп – ШРС, е недействително, поради липса на правно основание.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред ШОС.

На основание чл. 80, изр. второ от ГПК, страните нямат право да обжалват решението, в частта му за разноските.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: