Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№  Т 00 128

 

гр. Шумен, 29.10.2009г.

 

Шуменски   районен   съд,  в  публичното   заседание   на   двадесет и девети септември  ,      през две хиляди и девета  година, в  състав

 

                                                                                                                      Съдия :З.И.

 

при секретаря  А.П. ,  като разгледа докладваното от районния съдия  гр.д.  №917 по описа  за  2009 година,  за  да  се  произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК

            Депозирана е искова молба от „*** „ ЕООД , БУЛСТАТ 127553602 , седалище и адрес на управление : гр.***, законен представител – АА А , ЕГН-********** ***  срещу М. С Р. , ЕГН-********** *** , в която посочва , че ,  че между него и ответника им сключен договор за отдаване под наем на общински жилищен имот, за срок от три години, считано от 01.01.2001 г.  т.е. същият е изтекъл  на 31.12.2004 г. като наемното правоотношение с ответника не е продължено и  въпреки че е бил уведомен да освободи жилището, ответникът не е сторил  това и е отказал да го напусне. Ищецът твърди,  че ответникът  е продължил до ползва  процесния имот  до 01.07.2007 г., като  на 08.05.2007 г.   му е  била връчена заповед  на Кмета на Община Шумен за изземване на ползвания общински имот, като  имота е бил иззет към 01.07.2007 г., и  са останали  дължими суми за обезщетение за ползвания имот за периода  01.05.04 г.  до 01.07.07 г. Съобразно изложеното моли да бъде постановено решение , по силата на което ответникът да бъде осъден да му заплати следните суми  : главница в размер на 4 536,87 лева , мораторна лихва в размер на 913,01 лева , за периода от 01.07.2007г. до 12.11.2008г. , законна лихва върху главницата , считано от датата на заявлението , извършените деловодни разноски . С допълнителна молба ищецът посочва , прави изменение на иска в частта относно главницата , като моли искът в тази част да се счита предявен за сумата от 4 908,46 лева .

В определението по чл.140 от ГПК съдът като е констатирал , че с молбата за увеличение е заявена претенция която е недопустима  , поради което е прекратил производството по настоящото дело , в частта  по предявеният иск по чл.422  от ГПК , за осъждане на ищеца  за размер на 371,59 лева – представляваща обезщетение по чл.236 от ЗЗД , за ползване на имот в гр.*** , за периода от 01.07.2007г. до 24.09.2007г.  , което е влязло в  сила .

Допълнително в открито съдебно заседание съдът като е приел , че предявеният иск по чл.422 от ГПК , по силата на закона може да има само характер на установителен , а ищеца претендира осъждане на ответника е прекратил производството в осъдителната част.

Ответникът не е депозирал отговор по реда на чл.131 от ГПК . В съдебно заседание същият заявява , че авансово е заплатил сума в размер на 2 000 лева , която не е приспадната от дължимото обезщетение , също твърди , че е направил подобрения в имота .

Съдът въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства , прие за установено от фактическа и правна страна следното : От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено  от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на депозирано от „*** „ ЕООД    , заявление по реда на чл.410 от ГПК е образувано ч.търг.д.№2722/2008г. по описа на ШРС , по което  е издадена Заповед №972/19.11.2008г.  , съдържаща разпореждане  длъжникът М. С Р. да заплати на заявителя сумата от 5 449,88 лева , от която 4 536,87 лева – главница и 913,01 лева – мораторна лихва за периода от 01.07.2007г. до 12.11.2008г.  , ведно със законната лихва върху главницата , считано от 13.11.2008г. , до окончателното изплащане на сумата , както и направените разноски в размер на 509 лева . Отразено е , че вземането произтича от Договор за наем на общински жилищен имот №ЖИ-206/19.02.2001г. и Анекс към него от 22.10.2001г. , за периода от 01.05.2004г. до 31.06.2007г.   В срока по чл.414 от ГПК длъжникът  е депозирал възражение , поради и което кредиторът , съгласно възможността , предвидена от чл.415 ал.1 от ГПК  е предявил настоящият иск.

По делото е представен Договор №ЖИ – 19.02.2001г. за отдаване под наем на общински жилищен имот , Анекс към договор за отдаване под наем на общинско жилище №206/19.02.2001г.  , от които се установява , че между страните е съществувало валидно наемно правоотношение за периода от 01.01.2001г. до 01.01.2004г. , по силата на което ищецът , в качеството на наемодател  е предал за временно и възмездно ползване на ответника , като наемател  на недвижим имот , находящ се в гр.***. От показанията на разпитаните по искане на ищеца свидетели Т.В и С. и Заповед №РД-25-790/04.05.2007г. , издадена от Кмета на Община Шумен съдът приема за доказано , че след изтичане на срока на визирания Договор за наем , ответникът  , въпреки противопоставянето на ищеца е  продължил да ползва имота , поради и което  е налице хипотезата на чл.236 ал.2 от ЗЗД .  Предвид посоченото съдът намира искът за доказан по основание , т.к. съгласно посоченият нормативен текст  за наемателя възниква  задължение да заплаща обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор.

Относно доказване на точния размер на дължимите от ответника суми е допусната и назначена ССЕ , по която ВЛ дава заключение , че дължимото обезщетение за процесният период е в размер на 4 586,64 лева , а мораторната лихва върху посочената главница е в размер на 1 828,38 лева . Както беше посочено по-горе в настоящото производство е недопустимо ищецът да претендира суми над присъдените в заповедното производство . Поради горното , с което се е съобразил и ищеца и не е направил увеличение на иска , независимо , че  ВЛ е посочило  суми в по-висок размер от тези присъдени по ч.търг.д.№2722/2008г. по описа на ШРС, искът може да бъде уважен до предявения размер , а именно 4 536,87 лева – главница и 913,01 лева – мораторна лихва  и 509 лева - деловодни разноски .

Ответникът в съдебно заседание твърди  , че авансово е заплатил сумата от 2 000 лева , която не е приспадната от задълженията му , както и , че е направил подобрения в имота . Тези възражения са несвоевременно направени , след срока за отговор по чл.131 от ГПК , поради което не следва да се разглеждат по същество .

В допълнение единствено следва да се коментира начина на изчисляване на дължимото обезщетение от ответника . По общо правило същото , обикновено е еквивалентно на пазарният наем за съответният имот . В настоящият случай  , съгласно Решение №420/25.09.2001г. на Общински съвет-Шумен , размерът на месечният наем при ползване на общински имот е определен на 5 промила от МРЗ , а при неправомерно обитаване и заемане на жилище без основание е определен пазарен наем от 14 промила от МРЗ , като съгласно Наредбата за условията и реда за разпореждане с общински жилищни имоти , определената по общия ред наемна цена се коригира с коефициент 3 , когато предоставеното жилище надвишава нормите за жилищна площ над приетите норми . Доколкото ВЛ при изготвяне на ССЕ се е съобразило с описания метод на изчисляване на дължимото обезщетение , съдът намира , че искът се явява изцяло основателен .

На основание чл.78 ал.1  от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца извършените деловодни разноски в размер на 549 лева .От ответника е направено искане за присъждане на деловодни разноски , но липсват доказателства за извършени такива , поради което не е необходимо произнасяне на съда в тази насока .

            Водим от горното, съдът

 

Р          Е          Ш          И    :

 

         

ПРИЗНАВА за установено по отношение на „*** „ ЕООД , БУЛСТАТ 127553602 , седалище и адрес на управление : гр.*** , законен представител – АА А , ЕГН-********** ***   , че М. С Р. , ЕГН-********** ***  му дължи следните суми : 5 449,88  (пет хиляди четиристотин четиридесет и девет лева и осемдесет и осем ст.)лева , от които 4 536,87 лева , представляващи обезщетение по чл.236 ал.2 от ЗЗД , за ползване на имот находящ се гр.****, за периода от 01.05.2004г. до 31.06.2007г.  и 913,01 лева – мораторна лихва за периода от 01.07.2007г. до 12.11.2008г.  , ведно със законната лихва върху главницата , считано от 13.11.2008г. , до окончателното изплащане на сумата , както и направените разноски в размер на 509 лева , за която сума е издадена Заповед №972/19.11.2008г.  по ч.търг.д.№2722/2008г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА М. С Р. , ЕГН-********** ***  да заплати на „*** „ ЕООД , БУЛСТАТ 127553602 , седалище и адрес на управление : гр.*** , законен представител – А А А , ЕГН-********** ***   сумата 549  (петстотин четиридесет и девет  ) лева – деловодни разноски .

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок  от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ :