Р Е Ш Е Н И Е

№ Т 00-123

град Шумен, 29.10.2009г.

Шуменският районен съд в публичното заседание на двадесет и девети септември , през две хиляди и девета година, в състав :

Съдия : Зара И.

при секретаря А.П. като разгледа докладваното от районния съдия З.И. гр.д. №922 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК .

Депозирана е искова молба от “Топлофикация – Шумен” ЕАД гр. Шумен, със седалище и адрес на управление гр. ***, със законен представител И К И, ЕГН ********** – Изпълнителен директор срещу Ж.Т.В. , ЕГН-********** *** , в който е посочено, че на осн.чл.410 ГПК е поискал издаване на Заповед за изпълнени е срещу ответника за задълженията му в размер на 393,96 лева - главница, за консумирана топлинна енергия , за периода от 01.2002г. до 01.2006г. , както и за дължимата законна лихва в размер на 289,87 лева , за периода от 08.03.2002г. до 11.02.2009г. , включително и 50 лева – деловодни разноски . Срещу издадената заповед ответникът възразил писмено в срока по чл.414 ГПК. Моли съда да постанови решение с което да приеме за установено, че ответникът му дължи сумата 393,96 лева - главница, за консумирана топлинна енергия , за периода от 01.2002г. до 01.2006г. , както и за дължимата законна лихва в размер на 289,87 лева , за периода от 08.03.2002г. до 11.02.2009г. , включително и 50 лева - разноски в заповедното производство , както и да бъде осъден ответника да заплати деловодните разноски и разноските за адв. възнаграждение за настоящото производство.

Ответникът не депозира писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК . В съдебно заседание излага възражения за погасяване на вземанията на ищеца по давност , както и че не дължи част от процесните суми , поради обстоятелството , че е спряно топлоподаването към абонатната станция в сградата , където се намира жилището му .

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Въз основа на депозирано от “Топлофикация – Шумен” ЕАД гр. Шумен , заявление по реда на чл.410 от ГПК е образувано ч.търг.д.№502/2009г. по описа на ШРС , по което е издадена Заповед №293/11.02.2009г. , по силата на която е разпоредено длъжникът Ж.Т.В. да заплати на заявителя сумата от 393,96 лева – главница за консумирана топлоенергия за имот , находящ се на адрес : гр.Шумен , ул.”Цар Освободител” №95 , ап.1в , за периода от януари 2002г. до януари 2006г. , с 289,87 лева – законна лихва върху посочената главница , за периода от 08.03.2002г. до 11.02.2009г. и законна лихва от 11.02.2009г. до изплащане на вземането , както и 50 лева – деловодни разноски . В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение , поради и което кредиторът , съгласно възможността , предвидена от чл.415 ал.1 от ГПК е предявил настоящият иск.

Както беше посочено по горе , ответникът не е подал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК . При това положение е приложима разпоредбата на чл.133 от ГПК , според която той губи възможността да направи това по-късно , т.е. включително и да упражни правата по чл.131 ал.2 т.3,4 и 5 от ГПК , а именно да вземе становище по допустимостта и основателността на иска и по обстоятелствата, на които се основава , както и да депозира възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават. Ответникът не твърди и не представя доказателства , че непредставянето на отговор се дължи на особени непредвидени обстоятелства , от което следва изводът , че възражението за погасяване на вземанията на ищеца по давност е несвоевременно и не следва да се разглежда .

Относно въведеното възражение за недължимост на присъдените суми , поради обстоятелството , че е преустановено топлоподаването към съответната абонатна станция , съдът го намира също за преклудирано , по изложените по-горе съображения . Независимо от това , т.к. от събраните по инициатива на ищеца писмени доказателства се потвърждават твърденията на ответника , съдът следва да приеме същите като релевантни и да се съобрази с тях при формиране на вътрешното убеждение относно спорното право . По конкретно от представената от ищеца Справка за начислени суми за топлоенергия , издадена от “Топлоинжинеринг” ЕООД и заключението на ВЛ по назначената също по искане на ищеца ССЕ по несъмнен начин се доказва , че топлоподаването към абонатната станция , в сградата където се намира жилището на ответника е преустановено след месец април 2003г. Съгласно чл.105в. ал.1 от ЗЕЕЕ (отм.) , действащ към посочената дата , потребителите на топлинна енергия се присъединяват към топлопреносната мрежа чрез присъединителен топлопровод и абонатна станция. От горното се налага изводът , че след като е прекъснато топлоподаването към съответната абонатна станция , след този момент , до края на процесния период – 01.2006г. , ответникът не дължи стойността на никой от компонентите за топлоснабдяване – сума общи разходи , сградна инсталация , такса мощност и отопление . Съгласно Справката – извлечение начислената от ищеца , но недължима от ответника сума , за периода от 05.2003г. до 01.2006г. е в размер на 170,80 лева . Поради недължимост на главното задължение , за заплащане на топлоенергия , такова е и акцесорното за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение , за същия период , или сума в размер на 95,63 лева .

В останалата част , а именно за сумата от 223,76 лева – главница за периода от 01.2002г. до 04.2003г. и 194,24 лева – лихва за същия период , искът се явява основателен по следните съображения : Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса , установена от разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК и указана от съда в доклада по чл.146 от ГПК ищецът е провел пълно и главно доказване , относно обстоятелството , че в периода от 01.2002г. до 04.2003г. между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение , т.к. съгласно разпоредбата на чл.106а от ЗЕЕЕ (отм) и чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди , включително и за общите части на сградата – етажна собственост се осъществява и при публично известни общи условия , т.е. не е необходимо да се сключват писмени договори . При липса на възражения и доказателства в този смисъл , съдът приема , че ответникът е бил собственик или титуляр на вещно право на ползване върху имота , за който се претендират сумите , поради , което е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.106 а , ал.4 от ЗЕЕЕ (отм.) и чл.153 от ЗЕ . Като такъв същият дължи заплащането както на сумите за изразходвана топлоенергия , така и за т.нар. “такса мощност “ и суми за сградна инсталация съгласно чл.108 ал.4 ат ЗЕЕЕ (отм.) и чл.153 ал.6 от ЗЕ и сума за общи разходи .

В допълнение следва да се уточни , че както беше посочено по-горе , относно размера на дължимите суми е назначена ССЕ , в която ВЛ правилно е посочило дължимите суми за всеки отделен месец , но е допусната техническа грешка при сумирането им , като вместо правилния сбор от 223,76 лева е отразена сумата от 233,16 лева .

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 125,31 лева - съразмерно на уважената част от иска .

От ответника също е направено искане за присъждане на деловодни разноски , но по делото липсват доказателства за извършването на такива , поради което молбата се явява неоснователна .

Водим от горното , съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА за установено по отношение на “***, със седалище и адрес на управление гр. ***, със законен представител И К И, ЕГН ********** – Изпълнителен директор , че Ж.Т.В. , ЕГН-********** *** му дължи сумите от 468 (четиристотин шестдесет и осем ) лева , от която 223,76 лева – главница , представляваща цената на изразходвана топлоенергия в имот находящ се в гр.***в , за периода от 01.2002г. до 04.2003г. и 194,24 лева – лихва за периода от 01.2002г. до 04.2003г. , ведно със законната лихва върху главницата , считано от 11.02.2009г. , до окончателното и изплащане и сумата от 50 лева – деловодни разноски , за което има издадена Заповед №293/11.02.2009г. , по ч.търг.д.№502/2009г. по описа на ШРС .

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част , за разликата от 468 лева , до пълния предявен размер от 733,83 лева , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .

ОСЪЖДА Ж.Т.В. , ЕГН-********** да заплати на “***” ЕАД гр. *** , сумата от 125,31 (сто двадесет и пет лева и тридесет и една ст.) лева – деловодни разноски , съразмерно на уважената част от иска .

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: