Р Е Ш Е Н И Е

№..Т 00124 .........,

град Шумен, 28.10.2009г.

Шуменският районен съд в публичното заседание на двадесет и девети септември , през две хиляди и девета година, в състав :

Съдия : Зара И.

при секретаря А.П. като разгледа докладваното от районния съдия З.И. гр.д. №925 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК .

Депозирана е искова молба от “Топлофикация – Шумен” ЕАД гр. Шумен, седалище и адрес на управление гр. /// представлявано от И К И, ЕГН ********** – Изпълнителен директор срещу А.С.М. , ЕГН-********** *** , в която е посочено, че на осн. чл .410 от ГПК е поискал издаване на Заповед за изпълнение срещу ответника за задълженията му към него за сума в размер на 766,63 лева , главница за консумирана топлоенергия за периода от 09.2005г. до 12.2008г. , както и за законна лихва в размер на 211,22 лева , за периода от 02.11.2005г. до 11.02.2009г. , включително и 50 лева – деловодни разноски , като въз основа на молбата е образувано ч.търг. дело №495/2009 г. по описа на ШРС. Срещу издадената по горното дело Заповед за изпълнение длъжникът възразил писмено в законоустановения срок и въз основа на това възражение предявяват настоящия иск. Съобразно изложеното моли да бъде постановено решение по силата на което да бъде установено , че ответникът дължи сума в размер на 766,63 лева , главница за консумирана топлоенергия за периода от 09.2005г. до 12.2008г. , както и за законна лихва в размер на 211,22 лева , за периода от 02.11.2005г. до 11.02.2009г. , включително и 50 лева – деловодни разноски по ч.търг.д. № 495/09 г. по описа на ШРС включително и да бъде осъден ответника да заплати законна лихва от 19.03.2009г. до окончателното изплащане на вземането, както и деловодните разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото производство.

Ответникът депозира писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК , в който заявява , че оспорва иска . Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането за лихва за периода 02.11.2005г. до 11.04.2006г. , на основание чл.111 б.”в” от ГПК . На второ място претендира , че през целия отчетен период дължимата от него топлоенергия е начислявана върху завишен отопляем обем и той не отговаря реално на жилището , което е негова собственост .

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на депозирано от “Топлофикация – Шумен” ЕАД гр. Шумен , заявление по реда на чл.410 от ГПК е образувано ч.търг.д.№495 /2009г. по описа на ШРС , по което е издадена Заповед №286/12.02.2009г. , по силата на която е разпоредено длъжникът А.С.М. , да заплати на заявителя сумата от 977,85 лева , от която 766,63 – главница и 211,22 лева – лихва за периода от 02.11.2005г. до 11.02.2009г. , ведно със законната лихва върху главницата , считано от 11.02.2009г. , както и 50 лева деловодни разноски , като е отразено , че вземането произтича от консумирана и неплатена топлоенергия за имот , находящ се в гр.Ш*. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение , поради и което кредиторът , съгласно възможността , предвидена от чл.415 ал.1 от ГПК е предявил настоящият иск.

В процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение , т.к. съгласно разпоредбата на чл.106а от ЗЕЕЕ (отм) и чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди , включително и за общите части на сградата – етажна собственост се осъществява и при публично известни общи условия , т.е. не е необходимо да се сключват писмени договори . При липса на възражения и доказателства в този смисъл , съдът приема , че ответникът е бил собственик или титуляр на вещно право на ползване върху имота , за който се претендират сумите , поради , което е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.106 а , ал.4 от ЗЕЕЕ (отм.) и чл.153 от ЗЕ . Като такъв същият дължи заплащането както на сумите за изразходвана топлоенергия , както и суми за сградна инсталация съгласно чл.108 ал.4 ат ЗЕЕЕ (отм.) и чл.153 ал.6 от ЗЕ.

Съдът намира за частично основателно възражението на ответника за погасяване по давност на вземането на ищеца за лихва , за периода от 02.11.2005г. до 11.04.2006г. Действително обезщетението за забава , в размер на законната лихва е периодично , следователно се погасява в тригодишен срок , съобразно правилото на чл.111 ал.1 б.”в” от ЗЗД . От друга страна в чл.116 б.”б” от ЗЗД е предвидено , че течението на давността се прекъсва с предявяване на иск . В правната доктрина е утвърдено становището , че с подаване на молба за издаване на изпълнителен лист (при действието на отменения ГПК ) , което по аналогия следва да се приложи относно заявлението по чл.410 от ГПК , по своята правна същност е равнозначно на предявяване на иск по смисъла на чл.116 б.”Б” от ГПК . Съобразявайки се с горното , както и обстоятелството , че заявлението по чл.410 от ГПК , въз основа на което е образувано ч.търг.д.№495/2009г. по описа на ШРС е депозирано в съда на 11.02.2009г. , съдът намира , че вземането на ищеца за лихва е погасено по давност до 01.2006г. или за сума в размер на 79,28 лева .

Следващото възражение на ответника е , че при изчисляване на стойността на топлоенергията е завишен отпляемият обем на жилището му. В тази връзка по делото е назначена СТЕ , според която начислените суми за консумирана топлоенергия , БГВ , такса мощност и сградна инсталация в размера посочен в Справката –извлечение , като такса мощност е начислена върху отопляем обем на жилището , равен на 188 куб.м. , съгласно проекта на сградата . Начисляването е извършено съобразно действащите в Наредба за топлоснабдяването (отм., бр. 34 от 19.04.2005 г.) и Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването (отм., бр. 34 от 24.04.2007 г.) правило , според които т.нар. “такса мощност “ се начислява съразмерно на отопляемия обем на жилището . В първия от посочените нормативни актове , , в §1 т.9 от ДР , както и в т.38 , §1 от ДР на ЗЕ по идентичен начин е дефинирано понятието “отопляем обем” , а именно това обемът на всички собствени и/или ползвани от потребителя помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, които се отопляват или са предвидени да се отопляват по проект . Както беше посочено по-горе , от заключението на СТЕ съдът приема за доказано , че начислената “такса мощност” е съразмерно определена на отопляемият обем. От друга страна ответникът , чиято е доказателствената тежест , не представя доказателства , че е налице несъответствие между отопляемият обем по проект и този въз основа на който е извършено начисляването на “такса мощност” . Съобразно посоченото съдът намира възражението за недоказано , респективно неоснователно .

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 323,09 лева – деловодни разноски , съразмерно на уважената част от иска .

Водим от горното , съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА за установено по отношение Топлофикация – Шумен” ЕАД гр. Шумен, седалище и адрес на управление гр. Шумен ул. “Съединение” № 62А, представлявано от ИК Ив, ЕГН ********** – Изпълнителен директор , че А.С.М. , ЕГН-********** *** му дължи сумата 948,57 (деветстотин четиридесет и осем лева и петдесет и седем ст.) лева , от която от 766,63 лева – представляваща стойността на консумирана топлоенергия за периода от 09.2005г. до 12.2005г. , за имот находящ се в гр.Ш*. , 131,94 лева – лихва за периода от 02.2006г. до 11.02.2009г. , ведно със законната лихва върху главницата , считано от 11.02.2009г. , до окончателното и изплащане , както и сумата от 50 лева – разноски по делото , за които има издадена Заповед №286/12.02.2009г. , по ч.търг.д.№495 /2009г. по описа на ШРС .

ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 79,28 (седемдесет и девет лева и двадесет и осем ст.) лева , представляваща лихва за периода до 01.2006г. , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .

ОСЪЖДА А.С.М. , ЕГН-********** *** да заплати на Топлофикация – Шумен” ЕАД гр. Шумен сумата от 323,09 (триста двадесет и три лева и девет ст.) лева – деловодни разноски , съразмерно на уважената част от иска .

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: