Р Е Ш Е Н И Е

Т №00198

гр.Шумен, 17 декември 2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание двадесет и шести ноември през две хиляди и девета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Б. Бойн

при секретаря Д.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№927 по описа за 2009г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

В молбата си до съда, ищеца "Топлофикация-Шумен" АД гр.Шумен излага, че ответника Д.А.Д. с ЕГН:********** *** бил задължен към дружеството за цена на консумирана топлоенергия за периода мeсец 07.2004г.-месец 10.2006г. в размер на 287,40 лв. главница и мораторна лихва върху нея в размер на 135,88лв. за периода от 29.08.2004г. до 27.01.2009г. и 25 лева деловодни разноски по ч.гр.д. по което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение и законната лихва върху главницата от 27.01.2009г. до окончателно заплащане на вземането, както и деловодните разноски в настоящото производство. Ищеца сочи, че топлинната енергия не е платена, с оглед на което дружеството се е снабдило със Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 348/2009г. В срока по чл.412 ал.2 от ГПК ответника възразил и не оттеглил възражението си, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед, както и моли да му бъдат присъдени направените по ч.гр.д. и по настоящото дело разноски.

Ответникът оспорва иска по основание, като твърди, че няма договор между него и ищеца, няма консумирана топлоенергия в имота, понеже през 1999г. закупил апартамента с изключени радиатори и абонат с неговото име не съществува. Прилага нотариален акт и справка от ВИК за неизползвана топла вода. Моли съда да отхвърли исковете.

Като съобрази обстоятелствената част на исковата молба и петитума, съдът намира, че е сезиран с обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.415 ал.1, във връзка с чл.422 от ГПК, във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК, чл.183 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: По гр.д. 348/2009г. на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, за сумата от 287,40 лв.главница и мораторна лихва върху нея в размер на 135,88лв. за периода от 29.08.2004г. до 27.01.2009г., както и 25 лв. разноски. В срока по чл.414 ал.2 от ГПК ответника е възразил и не е оттеглил възражението си. От представените по делото доказателства е видно, че етажните собственици в сградата етажна собственост, в която притежавал апартамент ответника, са били ползватели на топлинна енергия още преди 2004г. Съобразно действащия към възникване на облигационните отношения между страните ЗЕ, както и от неоспореното обстоятелство, че ответника е бил собственик на процесното жилище, и сградата етажна собственост е била присъединена към топлопреносната мрежа, ответника се явява потребител по смисъла на ЗЕ. Съгласно същия нормативен акт, продажбата на енергия за битови нужди се извършва чрез публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия. Съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в сграда- етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Предвид изложеното съдът намира, че между страните са били налице валидни облигационни отношения през процесния период за жилището на ищеца-ап.82, касаещи доставка и ползване на топлинна енергия за сградата. Представените писмени доказателства от ответника са ирелевантни, доколкото с нотаралния акт се установява, че ответника е продал жилището в момент последващ претендирания от ищцовото дружество период на ползвана топлинна енергия. Претенция за ползвана топла вода по делото няма и такава не следва да бъде обсъждана. От страна на ответника е направено възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за лихвата, като съдът намира, че същата е частично погасена от три годишния давностен срок по чл.111 б.”в” от ЗЗД, а именно за периода 29.08.2004г. до 03.02.2006г.

От представената от ищеца справка се установява, че на ответника е начислена консумирана топлоенергия за периода от месец юли 2004г. до месец октомври 2006г. От представените от ищеца месечни индивидуални справки не е видно консумираната топлоенергия дали се отнася за отопление на сградна инсталация или за индивидуално потребена за отопление на имота. От назначената по делото съдебно икономическа експертиза се установява, че начислените суми за процесния период са за сградна инсталация и такса мощност, пропорционално разпределяни на всички домакинства. Вещото лице посочва задължения по периоди от няколко месеца, съобразно наличните данни при ищеца и по делото. Поради което съдът достига до извода, че се касае за такса “мощност”, въпреки че в исковата молба не е посочена като претендирана. От топлинен счетоводител “Топлоснабдяване”АД е представена справка от която е видно, че абонат с името на ответника няма, а партидата на процесния имот се води на абонат Румен Ботев, чието име фигурира и в протокола на Общо събрание на живущите на административния адрес. Видно от справка от служба по вписванията това лице е продало имота на 14.06.2004г. на ответника по делото. От справката е видно, че за периодите от месец април до октомври през 2005 и май октомври 2006, посочени в исковата молба не е разпределяна топлинна енергия на абоната. С това дружество за дялово разпределение абонатите от административен адрес ул.”Съединение”№83 нямат договор за топлинно счетоводство. Приложения такъв е с дружество от друг вид и от ищецът не беше представено доказателство за правоприемство между двете дружества. Не се установи безспорно претендирания размер от 448,28лв. на задължението за горепосочения период.

В тежест на ищеца е по настоящото дело да установи по безсъмнен начин, факта от който произтича вземането му спрямо конкретния длъжник, че присъдената топлоенергия е действително изразходвана от ответника, както и размерът на задължението, което той не стори с надлежни доказателствени средства при условията на пълно и главно доказване. Ето защо предявения главен иск и акцесорната претенция за лихви за забава следва да се отхвърлят изцяло.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "Топлофикация - Шумен" ЕАД със седалище и адрес на управление - гр.Шумен, ул."Съединение" №62А, представлявано изпълнителния директор И К И, че Д.А.Д. с ЕГН:********** не дължи на търговското дружество сумата от 287,40лв./двеста осемдесет и седем лева и четиридесет стотинки/- главница- цена на консумирана топлинна енергия за имот, намиращ се в гр.Шумен, ул.”Съединение”№83, вх.4, ап.82 за периода месец 07.2004г.-месец 10.2006г. и мораторна лихва върху нея в размер на 135,88лв./сто и тридесет и пет лева и осемдесет и осем стотинки/ за периода от 29.08.2004г. до 27.01.2009г., както и законната лихва върху главницата от 03.02.2009г. до окончателното заплащане на вземането и 25/двадесет и пет лева/ лв., присъдени по гр.д.№348/2009г. по описа на ШРС.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: