Р Е Ш Е Н И Е

№.595....., гр. Шумен, 20.10.2009 г.

Шуменският районен съд, в публичното заседание на осми октомври през две хиляди и девета година, в състав

Районен съдия : Д. Иванов

при секретаря С. Л., като разгледа докладваното от районният съдия гр.д. № 943 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.245, ал.1 от КТ; чл.14, ал.4 от Закона за защита от дискриминация и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В молбата си до съда ищцата Д.П.Т. излага, че на 01.03.2003 г. сключила трудов договор с ответното дружество, като била назначена на длъжността “ технически сътрудник “ с месторабота – регионален офис в гр. Шумен. На 05.01.2004 г. трудовото й възнаграждение било индексирано от 500.00 лева на 550.00 лева, като всички останали условия по трудовия договор останали непроменени. През м. септември 2006 г. ищцата започнала да ползва отпуск по майчинство до 25.10.2008 г., а от 27.10.2008 г. до 14.02.2009 г. ползвала редовния си платен годишен отпуск от предходни години, като на 16.02.2009 г. се явила на работа. На 24.02.2009 г. й било изпратено допълнително споразумение от работодателя, което било датирано с дата 13.02.2009 г., по силата на което се променяла длъжността на “ секретар – деловодител “, като трудовото й възнаграждение се увеличавало на 700.00 лева. Проектът не бил подписан от работодателя, а ищцата нанесла две корекции – относно адреса й по лична карта и добавила точния адрес на офиса. На 25.02.2009 г. била уведомена по телефона от директора, че такова допълнително споразумения нямало да подпише. Цитира разпоредбата на чл.14, ал.4 от Закона за защита от дискриминацията. Твърди, че след завръщането и от отпуск по майчинство, трудовото и възнаграждение било запазено в размера, преди излизането и в този отпуск. От 27.10.2008 г. трудовото и възнаграждение следвало да бъде увеличено с 338.00 лева месечно, а за периода от 27.10.2008 г. до датата на подаване на исковата молба работодателят и дължал сумата от 1 559.00 лева. Претендира и за мораторни лихви в размер на 100.00 лева. Позовавайки се на изложеното, моли съдът да постанови решение, по силата на което да осъди ответникът да й заплати сумата от 1 559.00 лева, представляващо дължимо увеличение на трудовото и възнаграждение за периода от 27.10.2008 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно с мораторните лихви в размер на 100.00 лева за периода от 27.10.2008 г. до 19.03.2009 г., ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от завеждане на исковата молба, до окончателното й изплащане и извършените по делото разноски.

Ответникът, редовно призован, оспорва исковите претенции като неоснователни. В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е представил писмен отговор на исковата молба, като в същия отговор подробно излага становището си.

След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното : от приложеното лично трудово досие на ищцата се доказва, че ищцата работи в ответното дружество на длъжността “ технически сътрудник “, по силата на трудов договор № 46/01.04.2003 г. С допълнително споразумение № 1 към трудов договор № 46/01.04.2003 г. е било променено основното месечно трудово възнаграждение от 500.00 лева на 550.00 лева. През периода м. септември 2006 г. до 25.10.2008 г. ищцата е ползвала отпуск за отглеждане на малко дете, а по повод подадена от ищцата молба и заповед № РО10.103/24.10.2008 г. на директора на ответното дружество, на същата е било разрешено ползването на 75 дни платен годишен отпуск, считано от 25.10.2008 г. От заключението на вещото лице по назначената ССЕ и допълнителна ССЕ, неоспорени от страните и приети от съда, като обективно и пълно дадени, е видно, че за периода 2006 г. – 2008 г. средният процент индексация на трудовите възнаграждения на работниците и служителите в ответното дружество е 25.5 %. Действително разпоредбата на чл.14, ал.4 от Закона за защита от дискриминация предвижда, че след завръщане от отпуск в случаите на чл.13, ал.3 от същия закон, при наличие на индексирани на заплатите на работниците и служителите, трудовото възнаграждение на лицето, ползвало отпуска, се индексира със съответния на останалите работници и служители процент. Съгласно разпоредбата на чл.177 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работника или служителя е отработил най – малко 10 работни дни, което означава в настоящия случай, че когато ищцата е ползвала отпуск за бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2 – годишната му възраст и непосредствено след това е ползвала платен годишен отпуск, за база за изчисляване на възнаграждението съгласно чл.177 от КТ следва да се вземе последния месец назад във времето, в който ищцата има 10 работни дни, тъй като посоченото плащане в чл.177 от КТ е възнаграждение за ползване на платен годишен отпуск, то не е трудово възнаграждение за положен труд.

Позовавайки се на изнесената фактическа обстановка, съдът намира предявените искови претенции за изцяло неоснователни, поради което следва да се отхвърлят.

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ответникът дължи на ищецът, съобразно уважената част от предявените искове, деловодни разноски в размер на 300.00 лева – платено възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.П.Т., ЕГН **********,*** срещу “ МАВА ИНДУСТРИАЛ “ АД, със седалище и адрес на управление : гр. С*, представлявано от генералния директор А. В. В., обективно съединени искове с правно основание чл.245, ал.1 от КТ, вр. с чл.14, ал.4 от Закона за защита от дискриминация и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 559.00 лева, представляващо дължимо увеличение на трудовото и възнаграждение за периода от 27.10.2008 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно с мораторните лихви в размер на 100.00 лева за периода от 27.10.2008 г. до 19.03.2009 г., като неоснователни.

ОСЪЖДА Д.П.Т., ЕГН **********,***, да заплати на срещу “ МАВА ИНДУСТРИАЛ “ АД, със седалище и адрес на управление : гр. С*, представлявано от генералния директор А. В. В., деловодни разноски в размер на 300.00 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от деня на обявяване на решението – 20.10.2009 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :