Р Е Ш Е Н И Е

№ 00199

Гр.Шумен, 17 декември 2009 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и девета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Б.Бойн

при секретаря Д.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№992 по описа за 2009 година на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание: а/ чл.286 от ЗЗД за сумата от 6148,80 лева главница и б/ 86 от ЗЗД –законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане.

В исковата си молба до съда ищецът –“Телепол” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. “Университетска”№ 13, с ЕИК 837037876, представлявано от управителя ЛНГ, твърди, че между него и ответното дружество “Динел”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, с ЕИК 122012910, представлявано от управителя МЗЧ, бил налице договор за поръчка, съгласно който дружеството-ищец осъществявало охрана на обект “Завод Христо Смирненски” в гр.Търговище. От месец октомври ответникът преустановил заплащането на дължимата сума по договора и останал задължен по три броя фактури посочени по номера в молбата за периода от месец октомври 2008г. до месец декември 2008г. Ищецът моли ответника да бъде осъден да заплати сумата от 6148,80 лв., ведно със законната лихва за забава и направените деловодни разноски. В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор, и не излага становище по допустимостта и основателността на исковите претенции.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Съдът, като съобрази предявената претенция, и като взе предвид разпределянето на доказателствената тежест в процеса намира, че задължение на ищеца е да установи надлежно твърдените от него обстоятелства, и то най - вече досежно основния факт, въз основа на който се претендира исковата сума- съществуването на валидни облигационни отношения с ответника, както и изпълнение на своите задължения породени от сключения договор. При евентуално оспорване, ответника следваше да установи, или че е изпълнил задължението си, или че изобщо не дължи такова. По делото липсва приложен договор сключен между страните, но от писмата на ищеца и ответника и приложените счетоводни документи и от факта, че ответната страна не оспорва изложеното в исковата молба, съдът приема че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за поръчка. По силата на този договор ищеца предоставил на ответника действия по физическа охрана на обект “Завод Христо Смирненски” в гр.Търговище. За периода от месец октомври до месец декември 2008г. ответното дружество останало задължено за сумата от 6148,80 лв., след приспадане на частично внесена сума през месец декември 2008г. Видно от писмените доказателства- Покана за доброволно изпълнение, писмо от ответника, удостоверили преговорите между страните за заплащане на поръчката, е доказан факта, че ищцовата страна е изпълнила своите задължения, а ответната не е извършила плащане по издадените фактурите, съгласно разпоредбата на чл.286 от ЗЗД. По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която изчислява дължимата сума по трите фактури. Ето защо, съдът намира искова претенция за основателна и доказана, поради което и същата следва да се уважи изцяло.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените от него деловодни разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на 865,92 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА “Динел”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, с ЕИК 122012910, представлявано от управителя МЗЧ да заплати на “Телепол” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. “Университетска”№ 13, с ЕИК 837037876, представлявано от управителя ЛНГ сумата от 6148,80 лева/хиляда сто четиридесет и осем лева и осемдесет стотинки/, представляваща назаплатено възнаграждение от ищеца на ответника по договор за поръчка сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска-30.03.2009г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 865,92 лева /осемстотин шестдесет и пет лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в 2-седмичен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: