Р Е Ш Е Н И Е

417

Гр.Шумен, 13 юли 2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на единадесети юни през две хиляди и девета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Б.Б.

при секретаря Д.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№338 по описа за 1997 година на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:

В исковата си молба до съда ищеца –С.Л.Г. излага, че работел по трудов договор с ответника на длъжността "шлосер" в “Алумина”ЕАД-гр.Шумен. На 05.03.1997г. му била връчена Заповед №1405 за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.330 ал.1 т.5, във връзка с чл.190, ал.1, т.4 и т.6 от КТ, в която като причини за прекратяването на договора било посочено- злоупотреба с доверието на работодателя и преждевременно напускане на работата, деяние представляващо тежко нарушение на трудовата дисциплина. Ищеца намира уволнението си за незаконосъобразно и моли съда да го отмени. Като мотиви за това си искане, Г. е посочил обстоятелството, че не е извършил престъплението в което е обвинен и не е отсъствал три пъти в рамките на едни календарен месец по чл.190 т.6 от КТ. Предвид изложеното ищеца моли съда да постанови решение, по силата на което да признае уволнението му за незаконно и да го отмени.

Ответникът оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Между страните не се спори, че ищеца е работил при ответника, към настоящия момент представляван от правоприемника “Алкомет”АД, на длъжността "шлосер", с място на работа “Обособено производство на нови изделия”, като със Заповед №1405 от 05.03.1997г., трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл.330 ал.1 т.5, във връзка с чл.190, ал.1, т.4 и т.6 от КТ. Като причини за издаването на посочената заповед, работодателят е отбелязал: "Злоупотреба с доверието на работодателя", като е посочил, че на 28.02.1997г., работникът-ищец в съучастие с Васил Стефанов Николов, като помагач направил опит да отчужди чрез продажба на частна фирма 30 кг. алуминиева шина, собственост на предприятието-работодател и открадната от съучастника му В.Николов, което представлявало злоупотреба с доверието на работодателя. Като допълнително основание е посочено тежки нарушения на трудовата дисциплина, а именно, че на 27 и 28.02.1997г., заедно с Николов ищеца преждевременно напуснал работата си за повече от един час, с цел да спомогне за отчуждаването на откраднатото държавно имущество. С определение на съдия докладчик делото е било спряно поради прюдициален наказателно-правен въпрос. С постановление на Районния прокурор на гр.Шумен, от 13.04.2009г., влязло в законна сила, образуваното във връзка с установеното деяние наказателно производство е прекратено, поради недоказаност.

На първо място, съдът следва да извърши проверка на процесната заповед, досежно наличието на изискуемите реквизити съгласно чл.195, ал.1 от КТ, както и на мотивировката й. За да бъде законосъобразна заповедта за дисциплинарно уволнение, ответника е трябвало да възпроизведе текста на закона и да посочи датата, месеца и годината на извършеното нарушение, с оглед преценка на давностните срокове за налагане на наказания, както и подробно описание на извършеното нарушение. В настоящия случай легалните реквизити на заповедта, са налице, поради което спора следва да се разгледа по същество, каквато е и константната съдебна практика.

В тежест на работодателя е да докаже основанието на уволнението и неговата законосъобразност. В настоящия случай, същото е извършено въз основа на Докладна заповед на началник отдел “Специален”, в която се посочва, че В.Николов от 10.02.1997г. ежедневно нарязвал и изнасял под якето си по около 10 броя от алуминевата шина, които складирал в мазата си към личното жилище. На 27.02.1997г., той помолил колегата си ищеца- Г., да извози с автомобила си налични вторични суровини от жилището му до пункт за предаване на цветни метали. В пункта им отказали да приемат суровините и на следващия ден двамата отново отишли. При извършена проверка от органите на реда, същите открили метала в чувал багажника на колата. Посочени са и датите на напускане на работа по начина, отразен в заповедта. От изпълнителния директор на “Алумина”ЕАД са събрани обяснения, приложени по делото от ищеца и от другия участник в деянието. В нито един от приложените документи не се посочва, че ищеца е знаел какво е съдържанието на изнесения от мазата на Н. чувал и неговия произход. Доказателства за умисъла на работника не се събрани и в хода на досъдебното производство, видно от обстоятелствената част на Постановлението за прекратяване, приложено по делото. Действително, обществените отношения, които се охранявате чрез инкриминирания фактически състав на чл.215 ал.1 от НК са коренно различни от дисциплинарните наказания по реда на КТ, но елементът от субективна страна, а именно знанието или предположението, че вещите са придобити чрез престъпление следва да бъде безспорно установен от работодателя в дисциплинарното производство, съгласно чл.189 ал.1 от КТ. В настоящия случай, работодателя не е извършил задължителната оценка на събраните доказателства която следва да направи съгласно чл.193 ал.1 от КТ. С оглед на събраните доказателства съдът намира, че липсва действие, което представлява злоупотреба с доверието на работодателя и издадената заповед е неоснователна в тази й част. По отношение на констатираните два дни на преждевременно напускане на работа за повече от час, твърденията изложени в исковата молба са основателни. Липсват доказателства, че действително е налице отсъствие от работното място на посочените дати и време. Освен това, за да представлява това деяние предпоставка за дисциплинарно уволнение, съгласно чл.190 т.6 от КТ/наст. чл.190 ал.1 т.1 от КТ/ преждевременното напускане следва да бъде осъществено три пъти в рамките на един календарен месец. В настоящия случай, това не е установено от работодателя и заповедта е незаконосъобразна и в тази си част.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че извършеното уволнение се явява незаконосъобразно, поради което и следва да бъде отменено. Тази констатация влече след себе си и уважаване на претенцията по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, а именно възстановяване на Г. на заеманата от него длъжност преди уволнението, а именно "шлосер".

На основание чл.63, ал.3 от ГПК ответника следва да заплати държавна такса върху уважените обективно съединени искове в размер на 50 лева. Липсва искане от ищеца за осъждане на ответника за заплащане на разноски направени в съдебното производство.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА уволнението на С.Л.Г. с ЕГН: **********,***, извършено със Заповед №1405 от 05.03.1997г., на основание чл.330 ал.1 т.5, във връзка с чл.190, ал.1, т.4 и т.6 от КТ на собственика на “Алумина“ЕАД, с правоприемник “Алкомет”АД, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, представляван от процесуален представител адв.В., за НЕЗАКОННО и го ОТМЕНЯ.

ВЪЗСТАНОВЯВА С.Л.Г. с ЕГН: ********** на предишната заемана от него длъжност "шлосер" в “Алумина“ЕАД-гр.Шумен.

ОСЪЖДА “Алумина“ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Шумен да заплати на РС-гр.Шумен държавна такса върху уважения иск в размер на 50 лв./петдесет лева/ .

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в 14 дневен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: