Р Е Ш Е Н И Е

№..537....., гр. Шумен, 19.10.2009 г.

Шуменският районен съд, в публичното заседание на седемнадесети септември през две хиляди и девета година, в състав

Районен съдия : Д. Иванов

при секретаря С. Л., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 350 по описа за 1997 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.

В исковата си молба до съда ищеца – В.С.Н. излага, че работел по трудов договор с ответника на длъжността "шлосер" в “ ““““ ” ЕАД, гр. Шумен. На 05.03.1997г. му била връчена Заповед № 1404 за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.330 ал.1 т.5, във връзка с чл.190, ал.1, т.4 и т.6 от КТ, в която като причини за прекратяването на договора било посочено - злоупотреба с доверието на работодателя и преждевременно напускане на работата, деяние представляващо тежко нарушение на трудовата дисциплина. Ищеца намира уволнението си за незаконосъобразно и моли съда да го отмени. Като мотиви за това си искане, ищецът е посочил обстоятелството, че не е извършил престъплението в което е обвинен и не е отсъствал два пъти в рамките на едни календарен месец по чл.190 т.6 от КТ. Предвид изложеното ищеца моли съда да постанови решение, по силата на което да признае уволнението му за незаконно и да го отмени.

Ответникът редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по съществото на спора.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна : между страните не се спори, че ищеца е работил при ответника, към настоящия момент представляван от правоприемника “ ““““ ” АД, на длъжността " шлосер ", с място на работа “ Обособено производство на нови изделия ”, като със Заповед № 1404/05.03.1997 г., трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл.330 ал.1 т.5, във връзка с чл.190, ал.1, т.4 и т.6 от КТ. Като причини за издаването на посочената заповед, работодателят е отбелязал : " Злоупотреба с доверието на работодателя ", като е посочил, че за времето от 10.02.1997 г. до 27.02.1997 г., работникът - ищец извършил квалифицирана кражба на 30 кг. алуминиева шина, собственост на предприятието - работодател и открадната, с помощта на съучастника му С. Л. Г., което представлявало злоупотреба с доверието на работодателя. Като допълнително основание е посочено тежки нарушения на трудовата дисциплина, а именно, че на 27.02. и 28.02.1997 г., заедно със С. Л. Г. ищеца преждевременно напуснал работата си за повече от един час, с цел да отчужди откраднатото държавно имущество. С определение на съдия докладчик делото е било спряно поради прюдициален наказателно - правен въпрос. С постановление на Районния прокурор на гр.Шумен, от 13.04.2009 г., влязло в законна сила, образуваното във връзка с установеното деяние наказателно производство е прекратено, поради недоказаност. Работодателят – наказващият е длъжен да докаже констатациите си в заповедта за дисциплинарно наказание, а не ищецът – наказаният да опровергава по време на съдебен спор констатациите в тази заповед, тъй като тежестта на доказване на нарушението и вината на наказания КТ е възложил на работодателя, а не на наказания по трудовия спор. При спор за законност на прекратяването на трудовия договор, тежестта на доказване в съдебния процес лежи върху работодателя. В конкретния случай уволнението е оспорено от формална страна, но е оспорено и по същество, като е отречено извършването на посочените в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения. В тежест на работодателя е да докаже, че дисциплинарното производство е проведено съгласно изискванията на закона и, че наказанието е наложено за действително извършени дисциплинарни нарушения. Не са спазени изискванията на чл.193, ал.1 от КТ – не са взети писмени обяснения от ищеца. Ответното дружество не е доказало в процеса, че ищецът е извършил дисциплинарните нарушения, за които е бил уволнен. Доказателства в подкрепа на фактическите твърдения, изложени в мотивите на заповедта за уволнение не са ангажирани. Само на това основание предвид допуснатото нарушение на разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ от работодателя, съдът на основание чл.193, ал.2 от КТ следва да отмени дисциплинарното наказание “ уволнение “, без да разглежда спора по същество.

По изложените мотиви, уволнението е незаконно и следва да се отмени, а искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е основателен. Тази констатация влече след себе си и уважаване на претенцията по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, а именно възстановяване на ищеца на заеманата от него длъжност преди уволнението, а именно "шлосер".

На основание чл.63, ал.3 от ГПК / отм. / ответника следва да заплати държавна такса върху уважените обективно съединени искове в размер на 50 лева. Липсва искане от ищеца за осъждане на ответника за заплащане на разноски направени в съдебното производство.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА уволнението на В.С.Н., ЕГН **********,***, извършено със Заповед № 1404/05.03.1997 г., на основание чл.330 ал.1 т.5, във връзка с чл.190, ал.1, т.4 и т.6 от КТ на изпълнителния директор на ““““““ ЕАД, с правоприемник “““““” АД, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, представляван от процесуален представител юрисконсулт А Х, за НЕЗАКОННО и го ОТМЕНЯ.

ВЪЗСТАНОВЯВА В.С.Н., ЕГН ********** на предишната заемана от него длъжност "шлосер" в ““““““ ЕАД, гр. Шумен.

ОСЪЖДА ““““““ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Шумен да заплати на ШРС държавна такса върху уважения иск в размер на 50 лв./петдесет лева/ .

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в 14 дневен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: