Р Е Ш Е Н И Е

№ 1043 23.07.2009г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, първи състав

На девети юли две хиляди и девета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ем.А.

Секретар: В. С.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД № 269 по описа за 2009г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № К - 9920 от 25.11.2008г. на Директора на Регионална дирекция за области Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.233 ал.2 вр. чл.222а от Закона за защита на потребителите, на жалбоподателя “Германос Телеком България” ЕАД – гр.София е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв. за нарушение на чл.113 ал.1 от ЗЗП. Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление , като излага доводите си за това в жалбата си. В съдебно заседание редовно призован изпраща процесуален представител, който пространно излага доводи, а именно че административнонаказващия орган е извършил редица нарушения в хода на административнонаказателното производство.

Процесуалния представител на въззиваемата страна, моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно, като излага подробно доводите си затова в писмени бележки.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е основателна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 29.04.2008г., “ИД Къмпани” ЕООД Шумен с МОЛ И. И. закупило от “Германос Телеком България” ЕАД – гр.София мобилен телефон “Нокиа 8800 Сапфир Арте”. На 07.10.2008г., лицето Р.Х. /по делото не са събрани никакви доказателства, установяващи, че същата има връзка с търговското дружество закупило посочения по горе мобилен апарат/ оставило мобилния телефон за гаранционен ремонт в магазин на “Германос Телеком България” ЕАД – гр.София , находящ се в гр. Шумен , пл.”Б*, за което бил оформен сервизен протокол № 500217852. На базата на направени констатации в сервиза , че повредата на мобилният телефон се дължи на “множество физически удари”, бил съставен Протокол за ремонт № 200154120, с който гаранцията се анулира и приемо-предавателен протокол от 05.11.2008г., който удостоверява че телефонът е върнат в посоченият по горе търговски обект. Като причини за отнемане на гаранцията са посочени механични повреди в следствие на “множество физически удари пускане ” и тъй като според условията за гаранционно сервизно обслужване “Германос Телеком България” ЕАД – гр.София не признава гаранция в случай на повреди , причинени от неправилна употреба, изпускане и удар, гаранцията била анулирана. Въз основа на постъпила от Х. жалба в КЗП, на 12.11.2008г. компетентни длъжностни лица от РД към КЗП – извършили проверка в обект – магазин на жалбоподателя, находящ се в гр. Шумен , пл..”Б*, за която е съставен констативен протокол № 39046 от 12.11.2008г.на КЗП. С протокола било констатирано, че рекламацията е вписана в регистъра за рекламации, телефонът бил в магазина, но не бил върнат на собственика, не бил представен акт за удовлетворяване или отказ на гаранцията, но същевременно имало протокол от сервиз “Германос”, с който се анулирала гаранцията.

. Предвид направените констатации с протокола бил съставен акт за нарушение №К - 9920 от 21.11.2008г. против жалбоподателя, като актосъставителя е счел, че с горното деяние е бил нарушен чл.113 ал1 от Закона за защита на потребителите. Актът е съставен в присъствие на упълномощено от жалбоподателя лице, което е посочило, че ще изложи възражения в законоустановения срок. Жалбоподателят е депозирал възражение в Комисията за защита на потребителите , по което в преписката няма приложена становище на актосъставителя. Въз основа на така съставения акт е издадено НП № К - 9920 от 25.11.2008г. на Директора на Регионална дирекция за области Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП, с което на основание чл.53 от ЗАНН , чл.233 ал.2 вр. чл.222а от Закона за защита на потребителите, на жалбоподателя “Германос Телеком България” ЕАД – гр.София ” е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв. за нарушение на чл.113 ал.1 от ЗЗП, а именно че не е изпълнил административното си задължение да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец и да се произнесе в законоустановения срок. Така установената фактическа обстановка се потвърждава и от събраните по делото гласни доказателства - свид.В.Г. - актосъставител и участник в проверката и свид.Н. Й. - свидетел по акта и участник в проверката, както и приетите и приложени по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за основателна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.113 ал.1 от Закона за защита на потребителите привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяване на рекламацията от потребителя като съгласно ал.3 на същият член това е безплатно за потребителя. При несъответствие на потребителската стока с договора за продажба и когато потребителят не е удовлетворен от решаването на рекламацията по чл.113 от ЗЗП, той има право на избор между една от следните възможности - разваляне на договора и възстановяване на заплатената суми или намаляване на цената. Рекламационното производство се осъществява пред самия търговец, въз основа на подадена от потребителя устна или писмена рекламация. Търговецът е длъжен да приеме рекламацията , ако е подадена в срок и в зависимост от естеството й и възможностите за удовлетворяването й следва да я уважи или откаже уважаването й. Ако е налице отказ за удовлетворяване на рекламацията , потребителят може да потърси правата си по съдебен ред като рекламационното производство не е пречка за съдебно такова. В конкретният случай, съдът счита, че лицето по чиято инициатива е започнало настоящото административнонаказателно производство няма качество на потребител, тъй като липсват каквито и да било доказателства Х. да е придобила въпросната стока или да е била страна по договор за покупко-продажба на посочения мобилен телефон, поради което и не може да се ползва от правата си по отношение на тази стока, произтичащи от Закона за защита на потребителите. Освен това, търговецът е приел, че не е налице несъответствие с договора за продажба ,а повредата е причинена от механично въздействие “множество физически удари”, в резултат на което съгласно условията за гаранционно сервизно обслужване търговската гаранция отпада. Налице е отказ за удовлетворяване на рекламацията на базата на направените констатация. В АУАН и в НП е прието, че жалбоподателят не е изпълнил административното си задължение да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец и да се произнесе в законоустановения срок, с което е нарушил чл.113 от ЗЗП. На жалбоподателят е наложена имуществена санкция на основание чл.222а от ЗЗП, а именно – за непроизнасяне във визирания в чл.113 ал.1 от ЗЗП едномесечен срок от приемане на рекламацията. Основанието, на което е наложена имуществената санкция не съответства на описаното в обстоятелствената част нарушение. От посочените по горе сервизен протокол, протокол за ремонт и приемо -предавателен протокол e видно, че Х. е оставила мобилният телефон за гаранционен ремонт на 07.10.2008г., а на 05.11.2008г., същият е бил върнат вече в търговския обект в който го е оставила, като търговецът се е произнесъл в законоустановеният месечен срок, но е отказал удовлетворяването на гаранцията, което е негово право съгласно “Условията за гаранционно сервизно обслужване” и извършеното не съставлява административно нарушение, а е основание потребителят да потърси правата си по съдебен ред. Освен това, съдът счита, че административно-наказващият орган въобще не е индивидуализирал правилно наказанието. В този смисъл, въпреки, че е наложил най-тежкото наказание, предвидено в закона, не е изложил никакви конкретни съображения и мотиви в тази насока. Следвало е административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което не е било сторено. В тази връзка съдът счита, че липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази насока е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Административно-наказващия орган, върху когото е тежеста на доказване в административно-наказателното производство не доказа по категоричен начин, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състав на нарушение по ЗЗП и по този начин административно-наказателното обвинение срещу жалбоподателя се явява недоказано .

С оглед гореизложеното, съдът намира, че липсват безспорни доказателства, които по несъмнен начин да докажат възведеното административно-наказателно обвинение. Предвид на това обжалваното НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. Последно от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К - 9920 от 25.11.2008г. на Директора на Регионална дирекция за области Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП, с което на основание чл.53 от ЗАНН .и чл.233 ал.2 вр.чл.222а от Закона за защита на потребителите, на жалбоподателя “Германос Телеком България” ЕАД – гр.София е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв. за нарушение на чл.113 ал.1 от ЗЗП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.