Р Е Ш Е Н И Е

№778 19.06.2009г. гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На двадесет и седми май две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: К.. К.

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД № 489 по описа на ШРС за 2009г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 6222/28.11.2008г. на Началника на РПУ при ОДП - гр. Шумен, с което на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на Д.Ц.Д. ***, са наложени административни наказания “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание същият не се явява лично, като изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения и моли да се разпита воден от него свидетел посочен в жалбата. Процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено, като в съдебно заседание излага допълнителни мотиви в тази насока.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно - наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално частично допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:

По отношение на обжалването на НП в частта му, с която на основание чл.174 ал.1 т.4 от ЗДвП е наказан с административно наказание “глоба” в размер на 50 лв. за извършено нарушение по чл. 6 т.2 от ЗДвП , съдът счита в тази си част за недопустима и намира, че за това наказание не следва да бъде разглеждана , тъй като: съобразно чл. 189 ал.5 от ЗДвП не подлежат на обжалване наказателните постановления, с които е наложена глоба в размер на 50 лева включително. В тази си част наказателното постановление е необжалваемо и е влязло в законна сила.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.11.2008г. около 00.15 часа жалбоподателят Д.Ц.Д. *** пред паркинга на магазин “Била”. При пристигането си той управлявал товарен автомобил “Мерцедес Акрос” с рег. № СА 47 55 ВС. Карал стока за магазин “Техномаркет”. Двата магазина ползвали обща рампа за разтоварване. Помолил дежурния да го допусне до заградения двор понеже бил пълен със стока и в заградения паркинг се чувствал по спокойно. Било му разрешено да вкара камиона си в заградения двор. При последвалото паркиране той не преценил добре как да го паркира и паркирал камиона по начин който затруднявал достъпа до рампата за разтоварване на камионите снабдяващи магазин “Била”. Сутринта се събрала опашка от камиони които не могли да стигнат до рампата за да разтоварят стоката си. За създалата се ситуация бил уведомен началника по охрана на магазин “Била” свидетеля Р.Р.. Той отишъл до паркиралия неправилно камион и помолил водача му да премести камиона и да освободи достъпа на другите камиони до рампата за да разтоварят стоката си. Жалбоподателя отказал да изпълни молбата на началника на охраната, като изтъкнал аргументи, че в момента е в почивка и не може да кара камиона. След отказа на водача на камиона да изпълни молбата на охраната, свид. Р. се обадил на дежурния по РПУ и го информирал за създалата се ситуация. На место бил изпратен екип от РПУ гр. Шумен. Пристигналия на место екип след като се легитимирал установил, че камиона видимо пречи на останалите да разтоварват и помолили водача на товарния автомобил да го премести. Водача на товарния автомобил категорично отказал да изпълни разпореждането на полицаите, като заявил че не му е дошло времето за разтоварване и няма да премести камиона си. На водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 6222 от 07.11.2008г., който му бил връчен за запознаване и подпис. Нарушителя го подписал, като направил възражение, че не е нарушил правилата за движение по пътищата, камионът бил паркиран в района на “Техномаркет” и бил собственост на фирмата. По време на проверката се държал предизвикателно със служителите на МВР. Впоследствие, жалбоподателят се е възползвал от законното си право и е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, като е посочил, че контролния орган не е съобразил факта, че камиона се е намирал на товаро-разтоварната рампа на магазин “Техномаркет”, собственост на дружеството чийто служител е и че контролния орган му е разпоредил да премести камиона преди да му изтече задължителната междудневна почивка установена с правилата на чл. 8 и чл.4 на Регламент № 561/2006г. на СЕ. По така депозираните възражения е извършена проверка от главен инспектор Г. П Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 6222/08 от 28.11.2008г., с което на жалбоподателя били наложени комулативно следните административни наказания – “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на основание чл.175, ал.1 т.4 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.Н.Х., на свидетелите Р.П.Р. и В.А.В. - свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на акта, от разпита на Н. Н. – свидетел поискан допълнително за разпит от жалбоподателя, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.6 т.2 от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение като нарушена, участниците в движението изпълняват разпорежданията на лицата упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е отказал да изпълни разпорежданията на полицейските служители. Видно от констатациите в акта за установяване на административно нарушение, който отново следва да се отбележи, че е съставен по предвидения в ЗДвП и в ЗАНН ред и съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, по време на проверката Д.Д. е отказал да изпълни разпорежданията на полицейските служители. От показанията на свидетелите Х., Р. и В. става ясно, че същият категорично е отказал да премести управлявания от него товарен автомобил с което е пречел на останалите автомобили да извършват товаро-разтоварна дейност.

Съдът не кредитира показанията на свид. Н. Н. относно разстоянието което е имало и възможността другите автомобили спокойно да стигат до рампата и извършват товаро-разтоварни работи. Невъзможността за свободен достъп до рампата се доказва от разпитите на останалите свидетели. Необосновано е и твърдението, че това е ставало на територия собственост на “Техномаркет”. От разпита на свидетеля Р. категорично се установи, че собственик на заградената площ е магазин “Била” а магазин “Техномаркет” е само наемател. От показанията на актосъставителя и свидетеля В. се установява също, че жалбоподателят е бил запознат непосредствено след това със съставения АУАН. Следва да се отбележи, че Акт за установяване на административно нарушение, който е съставен по предвидения в ЗАНН и ЗДвП ред и на основание разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. А противното в настоящото производство не бе доказано.

Съдът не кредитира възраженията, направени от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, че процесното наказателно постановление е постановено в грубо нарушение на материалния и процесуалния закон. Следва да се отбележи, че материалният закон е издирен и приложен точно тъй като става въпрос за проверка по спазване на ЗДвП. В акта ясно и точно е описано, че полицейските служители са отправили разпореждане до водача, изразяващо се в необходимостта да премести управлявания от него автомобил от мястото където е паркиран и представляващо вход-изход за извършване на товаро-разтоварна дейност на място където няма да затруднява тази дейност. В тази насока са и събраните доказателства. Това разпореждане не е било изпълнено до 09.00 часа т.е деянието е довършена към момента когато е отправено разпореждането, което е дало и основание за приложение на разпоредбата на чл. 6 т.2 от ЗДвП. В тази връзка, правилно е посочен и състава по който се наказва за неизпълнение на разпореждане а именно чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП. Също така съдът не кредитира възраженията на процесуалния представител относно изпълнение на европейски изисквания които е изпълнявал жалбоподателя и невъзможността да изпълнява разпорежданията на контролните органи. Съдът намира, че водача на товарния автомобил сам се е поставил в положение при което поведението му е довело до нарушаване на ЗДвП. Ако той беше правилно преценил обстановката и беше паркирал на място или по начин, който не създава затруднение за другите разтоварващи камиони, не би се стигнало до повикването на органите на полицията за премахване на създалото се положение. Въпреки това жалбоподателя е имал възможност при направеното разпореждане от страна на полицейските служители, да извика представители на ДАИ за да му разрешат извършването на исканата маневра, без да се нарушават изискванията на европейския регламент.

Не е налице и допуснато нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, изразяващо се в не обсъждане възраженията на санкционираното лице, тъй като в наказателното постановление изрично е посочен факта на депозиране на писмени възражения, тяхното съдържание и защо наказващия орган приема същите за неоснователни. Освен това разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН дава възможност на разследващият орган да извърши разследване на спорните обстоятелства, ако установи, че има такива. Преценката обаче на тази необходимост законът предоставя на самия решаващ административен орган. Още повече, в конкретният случай след депозиране на възражения от страна на жалбоподателя, наказващият орган е извършил такава проверка, за което е изготвена и докладна записка от 26.11.2009г. от гл. инсп. Г П Г.

Ето защо, съдът счита, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл.53 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото нарушение по чл.6 т.2 от ЗДвП, тъй като е отказал да изпълни указанията на контролните органи, а именно да премести неправилно паркирания си автомобил с което затруднява извършването на товаро-разтоварни дейности на рампата на магазин “Била”. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, съгласно която “Наказва се с лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лева водач който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението”.

Поради всичко изложено по-горе, съдът намира за правилно и законосъобразно наказателното постановление да бъде потвърдено в частта си относно наказанието “лишаване от право да управлява МПС”.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата, в частта и за наложено на основание чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП административно наказание “глоба” в размер на 50 лева , като прекратява административно наказателното производство в тази му част.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 6222 от 28.11.2008г. на Началника на РПУ към ОДП – гр. Шумен, с което на Д.Ц.Д. ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание “лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 2 /два/ месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: