Р Е Ш Е Н И Е

№...................... 16.07.2009 год. Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На осми юли през две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Р.Г.

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД №594 по описа на ШРС за 2009 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №3 от 26.01.2009 год. на Директора на Държавно горско стопанство “Шумен”, с което на И.Х.Ч. са наложени административни наказания “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева на основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД, “лишаване от право на ловуване” за срок от 3 /три/ години на основание чл.94 от ЗЛОД и “отнемане в полза на държавата на вещите, послужили за извършване на нарушението: ловна пушка успоредка “ИЖ”, кал.16, ф.№ В4559. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неоснователно и незаконосъобразно В съдебно заседание същият се явява лично и с упълномощен от него процесуален представител, като поддържат жалбата на посочените в нея основания, а в съдебно заседание и в представена от страна на процесуалния представител писмена защита излагат подробно мотивите си в тази насока.

Процесуалният представител на Държавно горско стопанство – Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и не изцяло на изложените в нея съображения, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят И.Х.Ч. притежава редовно заверен билет за лов №0000619, по повод на което същият е собственик на ловна пушка успоредка “ИЖ”, кал.16, ф.№ В4559. На 27.12.2008 год. жалбоподателят участвал в групов лов на див заек, като в тази връзка е бил вписан в Разрешителното за групов лов, издадено на Ловна дружинка – с.Белокопитово. По силата на посоченото разрешително членовете на дружинката са имали право да извършват обстрелване на посочения дивеч на територията на ловностопански район – с.Белокопитово. По време на провеждане на лова ловците /общо 20 на брой/ са ловували в местността “Батала”, като за целта същите са били подредени в редица, на разстояние от около 50-100 метра един от друг и по този начин са се предвижвали. В края на редицата се намирали жалбоподателят, свидетелят Ивелин Х. Илиев и лицето Асен Х. Алексиев. По време на предвижването посочените лица били забелязани от свидетелите С.С.Б. и Т.В.С., които в същото време ловували в съседната ловна дружинка на територията на ловностопански район – с.Върбак. Тъй като последните се усъмнили, че лицата са навлезли на територията на тяхната ловна дружинка на место били повикани председателите на двете ловни дружинки, съответно на с.Върбак и с.Белокопитово. След пристигането им на место и уточняване на границите между двата ловностопански района било установено, че в действителност в този момент жалбоподателят, заедно с другите две посочени по-горе лица са се намирали на територията на ловностопански район – с.Върбак. За случая били уведомени свидетелят О. А. О. и колегата му К. Ж. Г., и двамата служители при РДГ-гр.Шумен. На жалбоподателят бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия И 2008 г., №0010140 от 27.12.2008 год. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние от страна на И.Х.Ч. е нарушена разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗЛОД. Актът е подписан от нарушителя, като същият е посочил, че няма възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №3 от 26.01.2009 год., с което на жалбоподателя са наложени административни наказания “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева на основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД, “лишаване от право на ловуване” за срок от 3 /три/ години на основание чл.94 от ЗЛОД и “отнемане в полза на държавата на вещите, послужили за извършване на нарушението” – ловна пушка успоредка “ИЖ”, кал.16, ф.№ В 4559.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя О. А. О., на свидетелите С.С.Б., Т.В.С. - свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на акта, на свидетелите Кънчо Генков Кънчев, Галин Кънчев Генков и Ивелин Х. Илиев, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-оценъчна експертиза, която дава заключение, че стойността на отнетата в полза на държавата ловна пушка успоредка “ИЖ”, кал.16, с ф.№В4559 е 270 /двеста и седемдесет/ лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.2 и 3 от ЗЛОД “ловуване” е убиване, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, като и вземане, пренасяне, укриване, съхраняване, обработване, превозване на намерен, ранен, убит дивеч или на разпознаваеми части от него, събиране и вземане на яйца от птици-обект на лов, както и престой или движение на лица извън населените места със извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не. Действително от материалите по делото се установява, че жалбоподателят, заедно с други двама членове на ловната дружинка са се движили извън населеното место с извадено от калъфа и сглобено ловно оръжие, като по делото липсват данни, относно обстоятелството дали последното е било заредено или не. Тези действия на жалбоподателя осъществяват от обективна и субективна страна признаците на описаното в разпоредбата на чл.43, ал.3 от ЗЛОД действие “ловуване”. В същото време обаче, за да приемем, че е осъществен състава на посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление административно нарушение по смисъла на чл.84, ал.1 от същия закон е необходимо деецът да е съзнавал, че ловува извън определение в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч. Въпреки, че от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства и по-специално от разпита на свидетелите Стефан Б. и Т.С. се установява, че жалбоподателят се е намирал на територията на ловностопански район – с.Върбак, то липсват категорични данни, че същия е съзнавал, че е напуснал границите на ловностопанския район на с.Белокопитово и че продължава извършването на лова на територията на ловностопанския район на с.Върбак. В подкрепа на този извод следва да се отбележи, че всички участници в лова, съгласно спецификата на този вид обстрел на диви зайци, са били подредени в редица, на разстояние от около 50-100 метра един от друг. Именно по този начин е ставало и тяхното предвижване напред по терена. Както става ясно от показанията на свидетелите К. К., Г. Г. и И. И. жалбоподателят се е намирал в края на веригата. Това обстоятелство до голяма степен е улеснило възможността същият при евентуално изменение на траекторията на движение на веригата несъзнателно да излезе от границите на местността, стремейки се да поддържа определено разстояние спрямо останалите членове на дружинката. Това до голяма степен е било улеснено и от обстоятелството, че поради навалелия сняг терена е бил покрит със снежна покривка, което от своя страна е направило по-трудно забележими границите между двата района.

В подкрепа на този извод са и показанията на свидетеля Т.С., който в съдебно заседание заявява: “След като в присъствието на двамата председатели на съседните ловни дружинки с.Върбак и с.Белокопитово установих, че жалбоподателя се намира в Ловностопанския район на Ловна дружинка с.Върбак, уведомих дежурните служители – подвижната горска стража.....” Това негово изявление недвусмислено показва, че на пръв поглед дори самия свидетел не е бил наясно на чия територия се намират действително тримата нарушители, поради което се е наложило това да бъде уточнено при среща между председателите на двете дружинки.

Ето защо настоящия състав намира, че по делото липсват категорични обстоятелства, от които да може да се направи извод, че жалбоподателят, движейки се във верига, образувана от всички участници в лова, е съзнавал, че се намира на територията на друга ловна дружинка и че съзнателно е допуснал извършването на описаното нарушение.

Ето защо, настоящият състав намира, че Ч. не е осъществил от субективна страна състава на посоченото в наказателното постановление нарушение, изразяващо се в ловуване извън определените в разрешителното места. Липсата на умисъл се явява пречка посоченото нарушение да може да се вмени в тежест на жалбоподателя и да се ангажира неговата административно-наказателна отговорност по него. По изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление, като недоказано следва да бъде отменено.

Отделно от изложеното дори да приемем, че нарушителят е осъществил описаното нарушение, то настоящия състав намира, че по същество същото представлява “маловажен случай”, тъй като към момента на издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

Следва да се отбележи, че процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.07 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

В настоящия случай, доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието "маловажен случай" следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл.93, т.9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.

В настоящия случай съдът прецени цялостната дейност на нарушителя, обстоятелството, че същия е ловец от 15 години и до настоящия момент няма налагани никакви наказания по ЗЛОД, което показва, че случаят е инцидентна проява в поведението му. Видно от материалите по делото Ч. е избран в ръководството на ловната дружинка. Членове на същата са неговите братя, а преди тях член на дружинката е бил и неговия баща. В разпита на свидетелите К. К., Г. Г. и И. И. се съдържат единствено положителни характеристични данни за личността на нарушителя. Преценявайки изложеното и липсата на вредни последици от деянието настоящият съдебен състав приема, че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, следва да се квалифицира като "маловажен случай". Още повече, че преценявайки наложените за това нарушение наказания, съдът счита, че същите се явяват прекалено тежки съобразявайки тежестта на извършеното, неговата обществена опасност и най-вече личността на самия нарушител.

Правната норма на чл.28 от ЗАНН предвижда, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №3 от 26.01.2009 год. на Директора на Държавно горско стопанство “Шумен”, с което на И.Х.Ч. ЕГН**********,*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева на основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД, “лишаване от право на ловуване” за срок от 3 /три/ години на основание чл.94 от ЗЛОД и отнемане в полза на държавата на вещите, послужили за извършване на нарушението – ловна пушка успоредка “ИЖ”, кал.16, ф.№В4559.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: