В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На двадесет и втори юни две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав

Председател: Кр. К.

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД № 612 по описа за 2009 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 2235/23.03.2009год. на Началника на РПУ към ОДП - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182 ал.2 т.6 от ЗДП на жалбоподателя са наложени административно наказание “глоба” в размер на 200/ двеста / лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, както и на основание Наредба № Із – 1959 на МВР са му отнети 12 контролни точки. Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното постановление като неправилно и незаконосъобразно постановено при множество нарушения на закона и непълнота на доказателствата. В съдебно заседание, редовно призован, се явява, за него се явява редовно упълномощен представител, който поддържат жалбата за отмяна на наказателното постановление.

Процесуалният представител на въззиваемата страна в съдебно заседание, моли НП да бъде потвърдено и излага подробни доводи в тази насока.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 07.03.2009г. жалбоподателя е управлявал лек автомобил “Мерцедес МЛ 280 ЦДИ” с рег. № Н 88 08 АР собственост на “Славина Трейдинг груп”. Движил се е по четвъртокласен път № 20 048 в посока от гр. Шумен към първокласен път І-2. В района на км. 0+810 малко над “Хиподрума” гр. Шумен е бил спрян за проверка от дежурен автопатрул на РПУ гр. Шумен, защото скоростта му на движение била 145 км. в час при максимално допустима скорост извън населено място до 90 км. в час. Скоростта е била фиксирана с техническо средство ”Трафик Радар ТР-4Д” с № 429 с фиксирана дата и час на извършване на нарушението. Съобразно показанието на техническото средство нарушителя е бил спрян за констатиране на нарушението. За това нарушение му е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №2235 от 07.03.2009г., като актосъставителят счел, че с деянието си жалбоподателят е нарушил чл.21 ал.1 от ЗДП. Жалбоподателят подписал акта като нечетливо е записано, че има някакви възражения относно държанието на проверяващите. В последствие, жалбоподателят се е възползвал от законното си право и е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, като е посочил редица нарушения при съставянето на АУАН. По така депозираните писмени възражения административно – наказващия орган е извършил проверка, за което е изготвена и докладна записка рег. № 3839 от 23.03.2009г. на гл. инсп. Г. П. Г..

Въз основа на така съставения акт и материалите съдържащи се в административно – наказателната преписка е издадено НП № 2235/23.03.2009г. на Началника на РПУ при ОДП - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182 ал.2 т.6 от ЗДП на жалбоподателя са наложени административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, както и на основание Наредба № Із – 1959 на МВР са му отнети 12 контролни точки. Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – В.В. – актосъставител, Б.Н. – свидетел – очевидец при констатиране на нарушението, от приобщените към делото доказателства, както от поискания допълнително разпит на свидетеля Албена Велкова – съпруга на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение като нарушена, водачът на пътно превозно средство е длъжен при избиране скоростта на движение да не превишава стойностите на скоростта извън населено място над 90 км. в час. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че скоростта с която се е движил автомобила на жалбоподателят е била 145 км. в час. Тя е засечена с техническо средство “Трафик Радар ТР – 4Д”. Това техническо средство видно от представената към делото справка е минало технически преглед и е със срок на годност до м. април 2009г. т.е. било е технически годно. От представеното писмо на фирмата производител относно условията при които може да работи устройството, се установи, че няма смушения когато на една честота работят мобилна УКВ станция и техническо средство “Трафик Радар”, което от своя страна води до извода, че не може да има някакви неточности при определяне на скоростта, с конкретното техническо средство. Видно от констатациите в акта за установяване на административно нарушение, който следва да се отбележи, че е съставен по предвидения в ЗДвП и в ЗАНН ред и съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, по време на проверката водач на автомобила е бил жалбоподателя.

Не се доказаха твърденията на процесуалния представител на нарушителя, че пътната проверка е започнала по начин, който е създал предпоставка за ПТП, тъй като от разпитаните свидетели се установи, че местото където е извършена проверката е място което постоянно се ползва за спиране на автомобили и извършване на полицейски проверки, установи се че сигналът е подаден със стоп палка своевременно и съгласно изискването на закона а и нарушителя въпреки високата скорост с която се е движил е имал възможност да спре и изпълни разпорежданията на контролните органи. Отнетия на водача контролен талон е описан в АУАН със серийния си номер и макар със съкращения нарушителя е имал възможност да научи как точно ще се процедира с контролния му талон, той е присъствал при извършването на тези действия и му е станало ясно какво се извършва и защо се извършва. Възражението, че в акта е вписан само един свидетел не е съществено нарушение тъй като липсата на установъчни данни не води до невъзможността да се установи кой е свидетеля, посочено е че той е служител на РПУ гр. Шумен. Съдът не кредитира показанията на допълнително разпитания свидетел тъй като те влизат в противоречие с останалия доказателствен материал по делото и показанията на другите свидетели. В своите показания св. Велкова твърди за технически ограничения в автомобила управляван от жалбоподателя, които са фабрични и вградени от фирмата производител и по този начин ограничават скоростта на движение на автомобила, но в съда не бяха представени доказателства в тази насока. Твърди също така, че пред техния автомобил са пътували други автомобили само на сантиметри от тях, което ако е така значи, че и тяхната скорост е същата като на автомобила на жалбоподателя. Въпреки, че е пътувала на предната седалка на автомобила заявява, че не е гледала скоростомера и не може да си спомни с каква скорост са пътували, но заявява, че скоростта с която се движели не е голяма, като се позовава на това, че и тя е водач на МПС, заявява също така, че веднага са прочели акта, но талона на съпруга и бил отнет когато са ходили в КАТ, което видно от АУАН не е така. Административно – наказващия орган правилно е наложил наказанието. Съгласно административно-наказателната разпоредба на чл. 182 ал.2 т.6 от ЗДП действащ към датата на извършване на нарушението се предвижда административно наказание “глоба” в размер на 200лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца за водач който повторно превиши скоростта на движение с над 51 км/час, какъвто е процесния случай. Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за движение по пътищата, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна. При индивидуализацията на наказанието административно-наказващия орган е съобразил тежестта на извършеното нарушение и неговата обществена опасност и е определил размера наказанието в съответния размер съобразно чл.182 ал.2 т.6 от ЗДП, в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 2235/23.03.2009год. на Началника на РПУ при ОДП - гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП на Н.Г.В. с ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200лв. /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, както и на основание Наредба № Із – 1959 на МВР са му отнети 12 контролни точки.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС на основанията предвидени в глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено

Районен съдия: