Р Е Ш Е Н И Е

№ 912 10.07.2009 год. Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, първи състав

На двадесет и трети юни през две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Е.А.

Секретар: В.С.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД №622 по описа на ШРС за 2009 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №2025/09 от 31.03.2009 год. на Началника на РУ на МВР Шумен, с което на Д.К.Д. *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП . Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата. Като алтернатива моли наказанията да бъдат намалени до законоустановения минимум. В съдебно заседание същият се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата, като в съдебно заседание излага, че наложените наказания в такъв размер му пречат да изпълнява служебните си задължения.

Процесуалният представител на РУ към МВР – Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 03.03.2009 год. около 03.40 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил марка “Мерцедес 190 Е” с рег.№ Н 6944 АС по ул.”Ген.Драгомиров” в Шумен в посока от №4 към “Автобусен обръщач”. Актосъставителят Д. и свид.Т. и С. по това време изпълнявали служебните си задължения, като служители на РУ на МВР Шумен. В близост до автобусния обръщач, свид.Д. подал ясен и отчетлив сигнал със стоп-палка и посочил мястото където следвало да спре управлявания от жалбоподателя автомобил, но въпреки това последния не само че не спрял, ами и увеличил скоростта с която се движел, вследствие на което след около 100-150 метра се блъснал в разделителен остров, което и станало причина да преустанови движението си. На водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение №2025 Р от 03.03.2009 год., който бил връчен на нарушителя и съответно последният го подписал без никакви възражения. Впоследствие Д. не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №2025/31.03.2009 год., с което на жалбоподателя били наложени следните административни наказания – “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП .

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Д., свид.Т. и С., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение като нарушена, водачът на пътно превозно средство е длъжен при подаден сигнал за спиране от контролен орган да спре плавно в най- дясната част от платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че служителя на РУ на МВР Д. ясно и отчетливо е подал стоп- палка на жалбоподателя, който очевидно го е възприел, след като веднага след това е увеличил скоростта с която се е движел, което от своя страна е станало причина за настъпилото ПТП. По делото са представени безспорни доказателства, от които се установява, че жалбоподателят е управлявал посочения по горе лек автомобил след употреба на алкохол /подписано споразумение за прекратяване на наказателно производство за извършено на 03.03.2009г. престъпление по чл.343 б НК/, което показва, че жалбоподателят не е спрял на указаното му от контролните органи място за да прикрие това обстоятелство. Съдът намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото нарушение по чл.103 предл.2 от ЗДвП, тъй като не е спрял на посоченото място, при подаден сигнал за спиране от контролните органи. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. В този смисъл, въпреки, че по отношение и на двете кумулативно предвидени наказания е наложил наказания в размер идентичен с максимума, посочен в закона, не е изложил никакви конкретни съображения и мотиви в тази насока. Следвало е административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което не е било сторено. В тази връзка съдът като взе предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази насока, както и обстоятелството, че лишаването от право да управлява МПС, ще му попречи за дълъг период да изпълнява служебните си задължения, намира за справедливо санкцията на нарушителя за това деяние да бъде намалена до размер малко над средния на двете кумулативно дадени наказания, а именно “глоба” в размер на 150 /сто и петдесет / лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 4 /четири/ месеца.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №2025/09 от 31.03.2009год. на Началника на на РУ на МВР Шумен, с което на Д.К.Д. с ЕГН********** на основание чл.175, ал.1 т.4 от ЗДвП са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 6 /шест/ месеца, като намалява размера на наложеното наказание “глоба” от 200/двеста/ на 150 /сто и петдест/ лева и срока на наказанието “лишаване от право да управлява МПС” от 6 /шест/ месеца на 4 /четири/ месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвен