Р Е Ш Е Н И Е

№ 877 22.06.2009г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На седемнадесети юни две хиляди и девета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: П.Н.

Секретар: Ц.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД № 623 по описа за 2009г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №1931/20.03.2009год. на Началника на РУМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174 ал.1 предл.1 от ЗДвП, чл.183 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДвП на жалбоподателят М.С.К. *** са наложени административни наказания: “глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 8 месеца, и “глоба” в размер на 10 /десет/ лева и на основание Наредба № I з-1959 на МВР са отнети 10 контролни точки.

Жалбоподателят в жалбата си моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно като излага доводи за това, но без да представя доказателства.. В съдебно заседание, редовно призован се явява с процесуален представител – адв. Кирил Тошев. Процесуалният представител в хода на съдебните прения не поддържа искането наказателното постановление да бъде отменено, а моли същото да бъде изменено, като бъде намален размера на наложените наказания.

Процесуалния представител на въззиваемата страна, моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно като излага доводите си затова.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима в частта, в която се обжалват наложените наказания “глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 8 месеца на основание чл.174, ал.1, предл.1 от ЗДвП, и недопустима, в частта в която се обжалва наложеното наказание “глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП.

Жалбата е основателна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 28.02.2009 год. около 23.38 часа жалбоподателят М.С.К. управлявал лек автомобил марка “Фолксваген Пасат” с рег.№ Н 56 60 АК. При движението му в гр.Шумен по ул.”Ген. Драгомиров” в посока пл. “Гривица” бил спрян за проверка от служители при РПУ - гр.Шумен – свидетелите И.А.И. и М.И.Р.. Извършената проверка с техническо средство “ Дрегер 7410”, с фабр. №0049 показала наличие на алкохол в издишания въздух на водача в размер на 1.09 промила. Бил му издаден талон за медицинско изследване №0215448, който е получен от К., но същия не се явил в определения му срок за даване на кръвна проба за изследване.В хода на проверката било констатирано, че жалбоподателят не носел и контролният талон от свидетелството за управление. На водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение №1931Р от 28.02.2009 год., който бил връчен на нарушителя и подписан от него, без да отрази възражения. Не се е възползвал и от законното си право да депозира писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка началника на РУМВР – Шумен издал наказателно постановление №1931/20.03.2009год., с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174 ал.1 предл.1 от ЗДвП, чл.183 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДвП на жалбоподателят М.С.К. *** са наложени административни наказания: “глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 8 месеца, и “глоба” в размер на 10 /десет/ лева и на основание Наредба № I з-1959 на МВР са отнети 10 контролни точки.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.А.И. и свидетеля при съставяне на акта и установяване на нарушението – М.И.Р., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.2, т.3 от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение като нарушена, водачът на пътно превозно средство е длъжен да не управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотични вещества или други упойващи вещества. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил след употреба на алкохол. Това обстоятелство се потвърждава от взетата му проба №159 с техническо средство “ Дрегер 7410”, която чрез измерване на количеството алкохол в издишвания въздух е отчела наличие на алкохол в размер на 1.09 промила. В подкрепа на този извод са и показанията на свидетеля И., който в съдебно заседание заявява, че по време на извършване на проверката жалбоподателя е лъхал на алкохол.

Съдът намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят не е изпълнил посоченото в разпоредбата на чл.5, ал.2, т.3, предл. първо от ЗДвП, задължение да не управлява пътно превозно средство след употреба на алкохол. В съдебно заседание констатираното нарушение не се оспорва от нарушитеря. Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между страните, че на процесната дата, жалбоподателят е управлявал МПС в гр.Шумен. Показанията на свидетелите, съдът кредитира, като обективни, безпристрастни и логически последователни, още повече, че същите са поели и наказателна отговорност по чл. 290 от НК и няма индиция за тяхната заинтересованост. Същите подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства и не са противоречиви.

Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.174, ал.1, предл. първо от ЗДвП., съгласно която “се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 1 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лева, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 1.2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо състоянието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух. В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. В този смисъл въпреки, че по отношение и на двете кумулативно предвидени наказания е наложил наказания в размер над средния посочен в закона, не е изложил никакви конкретни съображения и мотиви в тази насока. Следвало е административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което не е било сторено. В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази насока, намира за справедливо санкцията на нарушителя за това деяние да бъде намалена до следния, предвиден в закона размер по отношение и на двете кумулативно дадени наказания, а именно “глоба” в размер на 200 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 4 месеца. Не са констатирани до този момент други нарушения на ЗДвП, налице са добри характеристични данни. Видно от събраните по делото писмени доказателства жалбоподателят работи в гр.Шумен, а живее в с. Царев брод, което налага ежедневното използването на МПС от негова страна. В тази връзка при определяне размера на наказанията съдът съобрази от една страна сравнително високата концентрация на алкохол – 1.09 промила, а от друга страна невисоката обществена опасност на нарушителя и отчитайки факта, че това е инцидентен случай.

Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да повлекат неговата отмяна

Поради всичко изложено по-горе съдът намира за правилно и законосъобразно наказателното постановление да бъде изменено, като наложените на М.К. наказания бъдат намалени съответно на “глоба” в размер на 200 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 4 месеца.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. второ от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №1931/20.03.2009год. на Началника на РУМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174 ал.1 предл.1 от ЗДвП на жалбоподателят М.С.К. *** са наложени административни наказания: “глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 8 месеца като намалява размера на същите, съответно на “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 4 /четири/ месеца.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, в която е обжалвано наложеното по пункт втори от наказателно постановление №1931/20.03.2009год. на Началника на РУМВР - Шумен наказание “глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1 предл.2 от ЗДвП, поради недопустимост на жалбата в тази й част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: