Р Е Ш Е Н И Е

 

№....967...............                                       02.07.2009г.                                           гр.Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На първи юли през две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                                    Председател: Н.К.

 

Секретар: С.А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД № 626 по описа на ШРС за 2009г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

            Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 816/09 от 11.03.2009г. на Началника на РПУ към ОД на МВР - гр.Шумен, с което на Р.Д.Д. са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.  Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като в жалбата излага конкретни доводи. В първото съдебно заседание същият не се явява лично, като изпраща упълномощен представител. Във второто и третото съдебно заседание по делото отново не се явява жалбоподателя, а само упълномощения от него процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, като в съдебно заседание излага допълнителни мотиви в тази насока.

            Процесуалният представител на административно-наказващия орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.01.2009г. в 09.08 часа по първокласен път ІІ жалбоподателят Р.Д.Д. управлявал лек автомобил, марка “Шкода Октавия”, с рег. № СА 0014 МВ, собственост на “ Райфайзен Лизинг България” ООД, като се движил от гр.Разград посока гр.Шумен. На км 108+548 км р-н Търговище, при спиране за проверка от органите на РУ – ГПК – гр.Шумен било констатирано, че при ограничение на скоростта в извъннаселено место с пътен знак В - 26 до 70 км, водачът управлявал автомобила със скорост 125 км/час. Скоростта била установена, фиксирана и показана на водача с помощта на техническо средство – трафик радар ТR-4Д, с фабричен № 430, отчитащ датата и часа на измерване. Било установено, че водачът е превишил максимално разрешената скорост с 55 км/ч. За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 816Р от 30.01.2008г. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя без възражения. Впоследствие се е възползвал от законното си право и е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, като е посочил, че показанието на радара не отговаря на показанието на скоростомера на управляваното от него МПС, считайки, че е допусната техническа грешка от радара.  Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 816/09 от 11.03.2009г., с което на жалбоподателя били наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.   

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя М.С.К. и на свидетеля Б.Й.Н. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на  процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

Съгласно чл.21, ал.2 от ЗДвП когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1 на посочената правна норма, това се сигнализира с пътен знак. Видно от материалите по делото, нарушението е констатирано км 108+548 км р-н Търговище при наличие на пътен знак В-26 ограничаващ скоростта до 70 км/ч. Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от сега действащия ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство. От материалите по делото и от разпита на актосъставителя М.С.К. се установява, че е използвано техническо средство – трафик радар ТR-4Д, като същият е бил настроен по начин да отчита скоростта на движение на ППС и съобразно ограничението, въведено от чл.21, ал.2 от ЗДвП, а именно на 70 км/ч. Радарът е фиксирал скорост на движение на жалбоподателя 125 км/ч., т.е. 55 км/ч. над допустимата, което се доказва както от разпита в съдебно заседание на свидетелите М.С.К. и Б.Й.Н., а така също и от представените като писмени доказателства по ВНАХД № 626/2009г. по описа на ШРС, материалите от което са приобщени по реда на чл.283 от НПК като доказателства по настоящото дело, Отчет от 22.04.2009г. на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от ТR-4, който от своя страна е преминал успешно последваща проверка в Лабораторията за проверка на СИ ГД “Полиция”-гр.София, видно от приложения като доказателство по делото Списък с идентификационните номера на преминали успешно последваща проверка – ПП средства за измерване  СИ – радарни скоростомери. Отчетената скорост, заедно с отразените на радара дата и час на регистрирането й са били показани на нарушителя.

Съдът не кредитира направеното от страна на жалбоподателя възражение, че отчетената с помощта на техническо средство – трафик радар ТR-4 скорост не е на управляваният от него лек автомобил “Шкода Октавия”, а на друго срещуположно движещо се МПС, понеже по пътя имало силен трафик. От страна на жалбоподателя не бяха представени убедителни доказателства в тази насока – било писмени, било гласни. От друга страна обратното на неговите твърдения се доказа по безспорен начин от разпита в съдебно заседание на свидетелите М. Казакови и Б.Н., които въпреки, че актосъставителят не си спомня с точност скоростта на движение на автомобила на жалбоподателя, са категорични, че по това време не е имало други автомобили и е невъзможно използваното от тях техническо средство да е отчело скоростта на друго моторно превозно средство. Скоростта на движение на жалбоподателя е била отчетена и фиксирана на радара и същата е конкретизирана в издадения на същия Акт за установяване на административно нарушение, който е съставен по предвидения в ЗАНН и ЗДвП ред и на основание разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. А противното в настоящото производство не бе доказано. От показанията на двамата свидетели – очевидци се установява също, че техническото средство, с което е извършена проверката, отчита тези данни и с регистрираната с него скорост жалбоподателят е бил запознат непосредствено след това, без да направи възражения, което обстоятелство се потвърждава и от отразеното в АУАН. В него изрично е вписано, че жалбоподателят няма възражения по акта и това изявление е удостоверено с неговия подпис, т.е. жалбоподателят е бил запознат с отчетената от техническото средство скорост и не я е оспорил.

Отразената в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление фактическа обстановка се потвърждава по безспорен начин от разпита на свидетелите М.К. и Б.Н. и от събраните писмени доказателства – Отчет от 22.04.2009г. на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от ТR-4 и Списък с идентификационните номера на преминали успешно последваща проверка – ПП средства за измерване СИ – радарни скоростомери от 10.04.2008г. Освен това, видно от приложена по делото схема на пътно кръстовище на път І-2 “Русе – Варна” с път І-4 “Търговище – Белокопитово” при километър 180 + 548, актуална към дата 30.01.2009г., разстоянието от мястото, където е поставен пътния знак с ограничение 50км/ч, до мястото, където се е намирал радара е около 100-150м., т.е. това техническо средство е засякло превишение в участъка преди този пътен знак, който ограничава скоростта до 50км/ч и съответно това означава, че максимално допустимата скорост за това място, която е трябвало да спазва водача на МПС /жалбоподателя/ при излизането си от този лек завой, който безспорно съществува е максимум 70км/ч. Това е така предвид и данните от паметта на техническото средство, от които е видно, че техническото средство е работило на режим “Трафик М”, на автоматичен режим “Н”, което означава, че в първия възможен момент, в който в обхвата на радарния лъч попадне МПС, със скорост над допустимата, тази скорост ще бъде уловена и след като техническото средство работи на разстояние от 300 метра, то превишението на скоростта от страна на управляваното от жалбоподателя МПС е било много по-вече преди този дублиращ пътен знак, въвеждащ ограничение от 50 км/ч.

Съдът не кредитира възраженията, направени от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, че процесното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него впоследствие атакуваното наказателно постановление не е описано нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено съобразно разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Съдът счита, че в случая нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което правото на защита на жалбоподателя не е накърнено, т.е. не са допуснати съществените процесуални нарушения, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна.

Не е налице и допуснато нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, изразяващо се в необсъждане възраженията на санкционираното лице, тъй като в наказателното постановление изрично е посочен факта на депозиране на писмени възражения, тяхното съдържание и защо наказващия орган приема същите за неоснователни. Освен това разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН дава възможност на разследващият орган да извърши разследване на спорните обстоятелства, ако установи, че има такива. Преценката обаче на тази необходимост законът предоставя на самия решаващ административен орган. Още повече, в конкретният случай след депозиране на възражения от страна на жалбоподателя, наказващият орган е извършил такава проверка, за което е изготвена и докладна записка от гл. инсп. Георги Панчев Георгиев.

Ето защо, съдът счита, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл.53 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП. Освен това съдът счита, че наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки деянието като административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП. За неизпълнение на това задължение административно-наказателната разпоредба на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП предвижда налагане на “глоба” 200 /двеста/ лв. и 3 /три/ месеца “лишаване от право да управлява моторно превозно средство”. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно размера на посочената разпоредба, като се е съобразил, че законодателят не е предвидил минимум и максимум и не е предоставил на административно-наказващият орган възможност за преценка при определяне на размера, поради което е наложил посоченото наказание в законоустановения му, фиксиран размер.

Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 816/09 от 11.03.2009г. на Началника на РУ към ОД на МВР - гр.Шумен, с което на Р.Д.Д.,  ЕГН **********,***, са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: