Р Е Ш Е Н И Е

№ 931 13.07.2009 год. Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, първи състав

На двадесет и пети юни през две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Е.А.

Секретар: В. С.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД №644 по описа на ШРС за 2009 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №2451 от 06.04.2009 год. на Началника на РУ на МВР – гр.Шумен, с което на П.Г.М. *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 100 /сто / лева на основание чл.177 ал.1 т.4 предл.1 от ЗДвП и административно наказание “глоба” в размер на 30 /тридесет/ лева на основание чл.181 т.3, от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като в жалбата излага конкретни доводи. В съдебно заседание се явява лично и с процесуален представител, като поддържат жалбата на изложените в нея съображения и излагат и допълнителни мотиви в тази насока.

Процесуалният представител на административно-наказващия орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима в частта, в която се обжалва наложеното наказание “глоба” в размер на 100 /сто / лева / на основание чл.177, ал.1, т.4 предл.1 от ЗДвП и недопустима, в частта в която се обжалва наложеното наказание “глоба” в размер на 30 /тридесет/ лева на основание чл.181, т.3 от ЗДвП.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.03.2009 год. около 18.10 часа в гр.Шумен по ул. “Странджа” в посока от ул.”Дедеагач” към ул.”Люлебургас” жалбоподателят П.Г.М. управлявал лек автомобил, марка “Опел Кадет”, с рег. № Н 7480 АС, собственост на Б. А. Х.. Тези действия били забелязани от свидетелите С.З.И. и И.П.П. , които са служители на РУ на МВР – гр.Шумен и към настоящия момент се прибирали от работа. Водачът им бил познат, поради участието му в ПТП, няколко дни преди посочената дата. По същия повод на двамата свидетели било известно и обстоятелството, че управляваното от жалбоподателя МПС няколко дни преди това участвало в ПТП и тъй като било технически неизправно било спряно от движение. По случая била съставена докладна записка, в която са отразени обстоятелствата, възприети от двамата свидетели. По повод констатацията, че водачът не носи свидетелство за регистрация на автомобила, който управлява, на следващия ден на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение №2451Р от 12.03.2009 год. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДП. Актът е подписан от нарушителя без възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №2451 от 06.04.2009 год., с което на жалбоподателя била наложена “глоба” в размер на 100 лева на основание чл.177 ал.1 т.4 предл.1 от ЗДП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.З.И. и на свидетеля И.П.П. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

По делото като свидетели са разпитани и лицата И. Петков Георгиев и П. Василев Цацев. При преценка показанията на тези свидетели съдът съобрази обстоятелството, че първият от тях е баща на приятелката на жалбоподателя, а втория е негов добър познат и колега на първия свидетел. Изложените обстоятелства и факта, че двамата свидетели прекарват голяма част от времето си с жалбоподателя определят до голяма степен тяхната пристрастност и желание да оневинят нарушителя, чрез пресъздаване в съдебно заседание на неговата версия по случая, която следва да се възприеме, единствено като защитна теза. В този смисъл показанията на двамата свидетели изцяло противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал и по-специално на показанията на свидетелите П. и И., които са очевидци на извършеното от М. нарушение, а също и на събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

В разпоредбата на чл.100 ал.1 т-2 от ЗДП, ясно е посочено, че водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. От събраните по делото гласни доказателства – разпит на свидетелите П. и И., се установява по безспорен начин, че именно жалбоподателят е управлявал МПС – лек автомобил марка “Опел Кадет” с рег. № Н 7480 АС. Както става ясно от материалите по делото и отново от разпита в съдебно заседание на посочените свидетели, се установява, че управляваното от жалбоподателя МПС е било спряно от движение /свид.И. категорично заяви, че е установил този факт след проверка в КАТ /, поради техническа неизправност. Именно и поради тази причина жалбоподателят е нямало как да носи свидетелство за регистрация на автомобила, който е управлявал на 11.03.2009г.

Съдът не кредитира изложените в съдебно заседание твърдения от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, че не е доказано по безспорен начин, че именно жалбоподателят е управлявал автомобила. От събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И. и П. се установява по безспорен начин, че двамата пряко са възприели лицето, управляващо посочения автомобил и че същия им е познат, поради участието му в ПТП, станало няколко дни по-рано. Именно при срещата на свидетелите с автомобила двамата са били наясно със самоличността на лицето, която е била ясно посочена и в съставената от тях докладна записка на 11.03.2009 год. Както в нея, а така също и в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление е посочено, че жалбоподателят е управлявал автомобила.

Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят, управлявайки посоченото МПС без да носи свидетелства за регистрация за същото, действително е осъществил от обективна и субективна страна посоченото в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, административно нарушение. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на минимума, предвиден в посочената по-горе разпоредба.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира за правилно и законосъобразно наказателното постановление в частта по пункт първи да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, а в частта по пункт втори производството по делото да бъде прекратено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №2451/09 от 06.04.2009 год. на Началника на РУ на МВР към ОД на МВР - гр.Шумен, в частта по пункт първи, с което на П.Г.М., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.177 ал.1 т.4 предл. 1 от ЗДП, като правилно и законосъобразно.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, в която е обжалвано наложеното по пункт втори от Наказателно постановление №2451/09 от 06.04.2009 год. на Началника на РУ на МВР към ОД на МВР - гр.Шумен наказание “глоба” в размер на 30 /тридесет/ лева, на основание чл.181 т.3 от ЗДвП, поради недопустимост на жалбата в тази й част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.