Р Е Ш Е Н И Е

№.....939.............. 09.07.2009 год. Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и шести юни през две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Р.Г.

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД №659 по описа на ШРС за 2009 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №2393Р от 25.03.2009 год. на Началника на РУ на МВР – гр.Шумен, с което на П.Г.М. *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл.315, ал.1, предл. последно, т.1 от Кодекса за застраховане /КЗ/, във вр. с чл.249, т.1 от КЗ. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, необосновано и неправилно. В съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител, като поддържат жалбата на изложените в нея основания и излагат допълнителни мотиви в същата насока.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.03.2009 год. около 18.10 часа в гр.Шумен по ул. “Странджа” в посока от ул.”Дедеагач” към ул.”Люлебургас” жалбоподателят П.Г.М. управлявал лек автомобил, марка “Опел Кадет”, с рег. № Н 7480 АС, собственост на Бедри Алиосман Хасан. Тези действия били забелязани от свидетелите И.П.П. и С.З.И., които са служители на РУ на МВР – гр.Шумен и към настоящия момент се прибирали от работа. Водачът им бил познат, поради участието му в ПТП, няколко дни преди посочената дата. По същия повод на двамата свидетели било известно и обстоятелството, че по отношение на този автомобил няма валиден документ за сключена застраховка “гражданска отговорност” за 2009 год. По случая била съставена докладна записка, в която са отразени обстоятелствата, възприети от двамата свидетели. По повод констатацията, че водачът няма валиден документ за сключена застраховка “гражданска отговорност” за 2009 год. за управляваното от него МПС на следващия ден на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение №2393Р от 12.03.2009 год. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.315, ал.1, предл. последно, т.1 от Кодекса за застраховане, във вр. с чл.249, т.1 от КЗ и чл.261, ал.2 от КЗ. Актът е подписан от нарушителя без възражения. На същата дата от страна на нарушителя е изписано Сведение, в което излага, че няма сключена застраховка, която да е действаща, тъй като старата е изтекла, поради неплащане на вноската и че същия ден ще си направи нова застраховка. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. В хода на административното производство е представил ксерокопие на застрахователна полица за сключена застраховка “Гражданска отговорност” с бланков №9034497 с валидност от 13.03.2009 год. до 12.03.2010 год., сключена на 12.03.2009 год. и ксерокопие на застрахователна полица за сключена застраховка “Гражданска отговорност” с №071080230091 с валидност от 16.10.2008 год. до 15.10.2009 год., сключена на 15.10.2008 год. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №2393Р от 25.03.2009 год., с което на жалбоподателя била наложена “глоба” в размер на 400 лева на основание чл.315, ал.1, предл. последно, т.1 от КЗ, във вр. с чл.249, т.1 от КЗ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.П.П. и на свидетеля С.З.И. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

По делото като свидетели са разпитани и лицата И. П. Г. и П. В. Ц.. При преценка показанията на тези свидетели съдът съобрази обстоятелството, че първият от тях е баща на приятелката на жалбоподателя, а втория е негов добър познат и колега на първия свидетел. Изложените обстоятелства и факта, че двамата свидетели прекарват голяма част от времето си с жалбоподателя определят до голяма степен тяхната пристрастност и желание да оневинят нарушителя, чрез пресъздаване в съдебно заседание на неговата версия по случая, която следва да се възприеме, единствено като защитна теза. В този смисъл показанията на двамата свидетели изцяло противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал и по-специално на показанията на свидетелите П. и И., които са очевидци на извършеното от М. нарушение, а също и на събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства – ксерокопие на застрахователни полици, докладна записка, сведение и др.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

В разпоредбата на чл.249 от КЗ са подробно изброени всички задължителни застраховки, като в т.1 на същия член, като такава е посочена “Гражданската отговорност” на автомобилистите по раздел ІІ, буква “А”, т.10.1 от приложение №1, а именно застраховката, свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство. От събраните по делото гласни доказателства – разпит на свидетелите П. и И., се установява по безспорен начин, че именно жалбоподателят е управлявал МПС – лек автомобил марка “Опел Кадет” с рег. № Н 7480 АС. Както става ясно от материалите по делото и отново от разпита в съдебно заседание на свидетелите П. и Господинов по време на управлението, а и на следващия ден същият не е притежавал валиден договор за сключена застраховка “Гражданска отговорност”. Това обстоятелство се установява по безспорен начин от изисканото в хода на съдебното производство Уведомление рег.№5282/12.06.2009 год., издадено от Изпълнителния директор на “Евроинс” АД, гр.София, от което става ясно, че сключената по отношение на този автомобил застрахователна полица №7108230091/16.10.2008 год. е била прекратена на 10.03.2009 год., поради неплащане на дължимата разсрочена вноска от застрахователната премия. Това обстоятелство не се оспорва и от страна на жалбоподателя, който в представеното по делото Сведение собственоръчно е посочил, че е наясно с обстоятелството, че няма валидна застрахователна полица, тъй като не е заплатил дължимата вноска и сключената застрахователна полица е била прекратена.

Съдът счита за ирелевантно към настоящото дело представеното от жалбоподателя ксерокопие на договор за сключена застраховка “Гражданска отговорност”, издаден от “Лев инс” АД с №270909222309 и бланков №9034497, доколкото видно от същото полицата е била сключена след извършване на проверката и констатиране на нарушението и има валидност едва от 00.00 часа на 13.03.2009 год.

Съдът не кредитира изложените в съдебно заседание твърдения от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, че не е доказано по безспорен начин, че именно жалбоподателят е управлявал автомобила. От събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П. и И. се установява по безспорен начин, че двамата пряко са възприели лицето, управляващо посочения автомобил и че същия им е познат, поради участието му в ПТП, станало няколко дни по-рано. Именно при срещата на свидетелите с автомобила двамата са били наясно със самоличността на лицето, която е била ясно посочена и в съставената от тях докладна записка на 11.03.2009 год. Както в нея, а така също и в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление е посочено, че жалбоподателят е управлявал автомобила и че нарушението е извършено от него именно във връзка с притежаването и използването на посоченото МПС. В същия смисъл е и текста на раздел ІІ, буква “А”, т.10.1 от Приложение №1 от КЗ, към който препраща посочената в акта и наказателното постановление разпоредба на чл.249, т.1 от КЗ. Поради изложеното съдът не споделя и довода на процесуалния представител на жалбоподателя, че от акта и наказателното постановление не ставало ясно в какво качество е бил нарушителя – на собственик или на управляващ съответното МПС.

Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят, управлявайки посоченото МПС, по отношение на което е нямал валидна застраховка “Гражданска отговорност”, действително е осъществил от обективна и субективна страна посоченото в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, административно нарушение. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.315, ал.1, предл. последно, т.1 от КЗ предвижда “глоба” в размер от 400 до 600 лева за физическо лице, което управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на минимума, предвиден в посочената по-горе разпоредба.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че наказателното постановление, предмет на обжалване по настоящото дело се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №2393Р от 25.03.2009 год. на Началника на РУ на МВР – гр.Шумен, с което на П.Г.М., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл.315, ал.1, предл. последно, т.1 от КЗ, във вр. с чл.249, т.1 от КЗ, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: